Определение № 35511 от 30.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35511 гр. София, 30.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110121907 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.

Към исковата молба са представени документи, които са относими, допустим и необходими за правилното решаване на спора, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените с исковата молба документи по опис, обективиран в същата, като писмени доказателства по делото.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 01.12.2026 г. от 11:00 часа, за която дата и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Производството е образувано по предявени от *** срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД обективно съединени искове, както следва: 1/ за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит № MAX_300928418/19.09.2025г., поради заобикаляне на закона; 2/ за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит

№MAX_300949930/06.04.2026г., поради заобикаляне на закона; 3/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 585.41 евро, получена без основание по договор за потребителски кредит № MAX_300928418/19.09.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 19.09.2025 г. сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит № MAX_300928418, по силата на който му била 1 предоставена сумата от 1300 лева /664.68 евро/ за срок от 6 месеца и 14 дни при ГПР 49.16% и ГЛП 40.18%, като общата сума за плащане за целия период на кредита възлиза на 1444.95 лева /738.79 евро/. Сочи ,че съгласно чл. 9, ал. 1 била договорена такса за „Динамично плащане“ при условията на т. 7.3 от раздел V от ОУ, като се дължи такса в размер на 1133.99 лева/579.80 евро, която се разсрочва за целия период на договора. Уговорена била и застраховка, чиято премия била удържана от заемната сума. Твърди, че по този договор през периода 19.09.2025 г. – 06.02.2026 г. заплатил сумата от общо 1250,09 евро.

Ищецът твърди, че на 06.04.2026 г. сключил с ответното дружество и договор за потребителски кредит MAX_300949930, по силата на който му била предоставена сумата от 1500 евро за срок от 15 месеца и 14 дни при ГПР 49.52% и ГЛП 40.43%, като общата сума за плащане за целия период на кредита възлиза на 1901,85 евро. Сочи ,че съгласно чл. 9, ал. 1 била договорена такса за „Динамично плащане“ при условията на т. 7.3 от раздел V от ОУ, като се дължи такса в размер на 2338,64 евро, която се разсрочва за целия период на договора. Уговорена била и застраховка, чиято премия била удържана от заемната сума.

Сочи, че по този договор пред периода от 06.04.2026 г. до 01.06.2026 г. заплатил сумата от 628,54 евро. Изразява есе становище, че процесните два договора са недействителни на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като уговорената клауза за такса за експресно разглеждане (каквато е по смисъл препратката към т. 7.3 от ОУ) и съответно събирането на възнаграждение, както и застрахователната премия, представляват разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, а в настоящия случай не са. Поддържа се, че в случая е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката за гаранция се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.

Изразява се становище, че получаването на кредита е обусловено от заплащането на таксата за „Динамично плащане“, която е във вреда на кредитополучателя ми и води до значително неравновесие предвид размера й, който е необосновано висок. Същата цели единствено неоснователно обогатяване от страна на ответника, без реално да извършва услуга, поради липсата на еквивалентност на престациите между страните по договора. Поради тези и останалите подробно изложени в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли да бъде установена недействителността на процесните два договора, а ответникът осъден да му заплати платените без основание суми по първия договор, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда. Претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който не оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните по силата на посочените в исковата молба два договора. Оспорва твърдението на ищеца за наличие на неравноправни клаузи в процесните два договора, като поддържа, че в случая не са посочени взетите предвид допускания на ГПР, доколкото ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане - възнаградителна лихва, която не се променя, при никакви условия, поради което не са посочени взети предвид допускания при изчисление на ГПР, тъй като такива няма. Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 49,52% за кредит с № 300949930, респективно 49,16% 2 за кредит с № 300928418, ако в него е включена само възнаградителната лихва, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за параметрите на договорите и задълженията му по тях. Изразява се становище, че е спазена и разпоредба по чл. 11, ал. 1. т. 10 от ЗПК - посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на ГПР. Още повече, че в договорите за кредит се съдържат погасителен план, в който е посочен размерът на вноските, техният брой и периодичност на плащане, съобразно посочените падежни дати. Излагат се и доводи, че допълнителното доброволно действие последващото ..Динамично плащане” не е условие за предоставяне на съответния кредит, което изрично е упоменато в СЕФ за съответния кредит. Цената и условията за ползването на „Динамично плащане" са изцяло с информативен характер, без да имат обвързваща сила за клиента. Предвид обстоятелството, че главницата по договор за кредит с № 300949930 не е погасена, ответникът моли в случай, че кредит бъле обявен за нищожен и в случай, че на дружеството бъдат присъдени суми за плащане, то съдът да разпореди да се извърши прихващане до размера на по-малкото.

Претендират се разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

Предявен са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл. 2 ЗЗД, и чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

С писмения отговор е предявено възражение за прихващане с правно основание чл.104, ал.1, изр.2-ро ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца, че на основание чл.154, ал.1 ГПК в негова тежест е да докаже, че: между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договори за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че клаузите от процесните договори водят до негово заобикаляне.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза е индивидуално уговорена.

УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД следва да докаже при условията на пълно и главно доказване извършената парична престация, без да е имало основание за това.

По направеното от ответника възражение за прихващане, същият следва да докаже, че има насрещно изискуемо парично вземане към ищеца за посочения от него размер.

ОБЯВЯВА, на основание чл.146, ал.1, т. 4 ГПК, за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са сключили договор за потребителски кредит № MAX_300928418/19.09.2025г. и договор за потребителски кредит

№MAX_300949930/06.04.2026г.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички 3 съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, с която ще спестят време и разходи.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4