Определение № 2471 от 26.09.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2471 гр. София, 26.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Николай Марков Частно касационно търговско дело № 20248003901382 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Б. Я. С. и „Криста“ ЕООД срещу разпореждане №2246 от 04.06.2023 г. по в.гр.д.№2564/2023 г. на САС, с което е върната касационна жалба с вх.№12023 от 07.05.2024 г. срещу постановеното по делото решение.

В жалбата се иска разпореждането да бъде отменено, като се навеждат доводи, че дадените от въззивния съд указания за депозиране на препис от касационната жалба са неправилни, доколкото на основание чл.102з, ал.3 ГПК препис не следва да се представя, а доказателства за внесената държавна такса – електронен документ, са представени още при депозиране на касационната жалба по електронен път чрез ЕПЕП.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежни страни, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

1

За да постанови обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че в определения с разпореждане от 13.05.2024 г. срок, жалбоподателите не са представили документ за внесена държавна такса и препис от касационната жалба за връчване на другата страна.

Установява, че към депозираната чрез ЕПЕП касационна жалба на Б. Я.

С. и „Криста“ ЕООД е бил приложен и документ, удостоверяващ внасянето по сметка на ВКС на дължимата държавна такса. От друга страна с оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК, за жалбоподателите, подали касационната жалба чрез ЕПЕП, не е съществувало задължение да представят преписи за другата страна. Не е съществувало задължение и да представят доказателства за предварително заплатена такса за възпроизвеждане на електронните документи на хартиен носител, предвид разпоредбата на чл.50, ал.5, вр. чл.38, ал.2 ГПК и обстоятелството, че ищец по делото е финансова институция, посочила електронен адрес при подаване на исковата молба. В този смисъл дадените с разпореждане от 13.05.2024 г. указания за представяне на документ за внесена държавна такса и на препис от касационната жалба за връчване на другата страна са неправилни, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №2246 от 04.06.2023 г. по в.гр.д.№2564/2023 г. на САС, с което е върната касационна жалба с вх.№12023 от 07.05.2024 г. срещу постановеното по делото решение.

Връща делото на САС за продължаване на процесуалните действия.

Определението не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3