Определение № 12838 от 01.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12838 гр. София, 01.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Гражданско дело № 20261110107793 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. С. С., с която е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7058/2025 г. по описа на Районен съд-Плевен.

Установителният иск е предявен от заявителя с оглед дадено от заповедния съд указание с разпореждане от 11.03.2026 г. по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. След запознаване с приложеното електронно заповедно производство и при извършена самостоятелна преценка за допустимостта на предявения иск, настоящият съдебен състав приема същият за недопустим.

Исковият съд, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, т.е. изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск. В тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В конкретния случай, видно от удостовереното от връчителя в съобщение от 26.11.2025 год., сканирано и отразено в електронната папка на заповедното дело, е, че адресатът е посетен на три различни дати, в различно часово време, но не е открит. Отбелязано е, че по сведение на касиера лицето живее на адреса. От гореизложеното следва, че в случая не е налице кумулативно предвидената заедно с извършеното връчване предпоставка на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, напротив 1 удостоверено е обратното. Ето защо следва да се приеме, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като след редовно връчване на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и с изтичане на срока за възражение, тя влиза в сила. С влизането в сила на заповедта за изпълнение се препятства надлежното упражняване на правото на иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради липсата на правен интерес от воденето на иск за установяване съществуването на вземането. По аргумент от противното на предвиденото в чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и на основание чл. 416 ГПК заповедният съд е имал основание да разпореди издаването на изпълнителен лист.

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане.

Предвид гореизложеното, производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, тъй като искът е недопустим поради липса на правен интерес. Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след влизане в сила на определението, заповедният съд следва да бъде уведомен за преценка за извършване на процесуалните действия по изпълнение на процедурата по чл. 47 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, респ. за издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 7793/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 75 състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение да се уведоми заповедният съд по ч. гр. дело № 7058/2025 г. по описа на Районен съд - Плевен, за преценка за извършване на процесуалните действия по изпълнение на процедурата по чл. 47 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, респ. за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в законна сила заповед за изпълнение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2