Решение № 8914 от 23.12.2015, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 23.12.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8-ми състав, в открито заседание на деветнадесети ноември, през две хиляди и петнадесета година, в състав

:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Б.Ш., като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 3189 по описа на състава за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявена е претенция с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ.

Ищцата И.И.З. поддържа твърдение, че в лично качество претърпяла неимуществени вреди, за които твърди да са настъпили поради нарушаване на правото на разглеждане и решаване на съдебен спор в разумен срок. В исковата молба и в допълнително уточнение (вх. № 38176/01.04.2013г.) ищцата заявява, че в качеството си на наследник по закон на Т. Д. К. /З./ и неин процесуален приемник - лично встъпила като страна по съдебен спор с ответника Министерство на здравеопазването. Правният спор, който бил иницииран първоначално от Т. К. бил квалифициран като такъв с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и бил предмет на образуваното административно дело № 5117/2009г. по описа на ІІ - 30 състав при АССГ. Споменатото дело приключило с Решение от 09.04.2010г. В последствие, същото решение било обжалвано от ответника пред ВАС на РБ, където било образувано административно дело № 8338/10г. по описа на ІІ отделение на Върховния А.С. /ВАС на РБ/. Пред ВАС на РБ делото било насрочено за разглеждане на 16.12.2010г. и в резултат от това било постановено Решение № 1658 от 03.02.2011г. по административно дело № 8338/2010г. по описа на ІІІ отделение на ВАС на РБ с което решението на АССГ било отменено, а делото - върнато за ново разглеждане „с трудно разбираеми отменителни указания” (според твърденията на ищцата). При новото разглеждане на същия спор от АССГ, било образувано административно дело под нов номер, а именно № 1165/2011г. по описа на ІІ-22 съдебен състав.

Според ищцата, извършените при повторното разглеждане на делото процесуални действия на ІІ-22 съдебен състав от АССГ били необосновано забавени, а за това способствали две независими причини: От една страна забавянето било предизвикано от „трудно разбираемите отменителни указания” дадени от ВАС на РБ, а от друга - от субективните действия на съдията на ІІ-22 съдебен състав, които довели до забавянето. В хода на делото, първоначалната ищца Т. К. починала и с Определение от 24.02.2012г., на нейно място, като страна в процеса е била конституирана ищцата в настоящото производство И.И.З.. На 06.04.2012г. бил даден ход на устните състезания (при повторното разглеждане на делото) пред АССГ и съдът обявил че ще се произнесе с решение, но чак до 08.11.2012г. съдебно решение не било обявено. На 08.11.2012г. до ВАС на РБ, според ищцата била подадена молба за определяне на срок при бавност, с цел постановяване на съдебен акт. С оглед на изложените фактически твърдения, ищцата поддържа становище, че движението на делото било забавено т.е. продължило необосновано дълго, а продължителността му била обусловена единствено поради субективни процесуални пропуски на съдебните състави т.е. на длъжностни лица на съда, доколкото развитието на самият процес през цялото време бил определен от упражняването на правомощията на съда. При това, не били налице никакви обективни причини които да оправдаят допуснатото от двете съдилища забавяне – нито внезапни инциденти, нито значителна натовареност, нито фактическа или правна сложност на предмета на съдебния спор. Изложените обстоятелства се отразили изключително негативно на ищцата, тъй като тя претърпяла душевни болки и страдания, в следствие на смъртта на Т. Д. К. /З./, а това събитие пък било способствано от бавното правораздаване на двете привлечени като ответници съдилища АССГ и ВАС на РБ. Докато очаквала завършването на процеса, ищцата изпитала чувство на тревога, изпаднала в депресия, загубила вяра в правосъдната система, отнасяла се грубо и нервно към познаните си, към процесуалните си представители, заради голямото психическо напрежение от очакването. При изложените фактически обстоятелства, ищцата претендира за осъждане на ответниците да й заплатят солидарно обезщетение за споменатите по- горе неимуществени вреди, в общ размер на сумата от 30 000 лева, заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от постъпването на исковата молба в съда, до окончателното изпълнение на задължението. С оглед очакванията на ищцата за благоприятен изход от процеса, тя претендира за осъждане на ответниците, да и заплатят солидарно и направените съдебни разноски.

Ответникът Върховен А.С. на РБ /ВАС на РБ/ оспорва предявената срещу него претенция за изплащане на обезщетение.Чрез процесуалния си представител, този ответник поддържа становище за неоснователност на предявените претенции, като отрича развитието на процеса да се е осъществило необосновано бавно. Твърди, че процесуалните действия пред него са се развИ.ли в рамките на разумните законоустановени инструктивни срокове, като се отчитат факторите: обективна натовареност на съда с разглеждането и решаването на множество съдебни споров със значителен обществен интерес. Сочи, че е разгледал спора в едно заседание, а претовареността на съда не може да се приеме за нарушение на чл. 6, ал.1 от ЕКПЧОС, в случаи като процесния, при който съдът е положил необходимото старание и не е допуснал неоправдано проточване и отлагане на делото. При условията на евентуалност, този ответник оспорва предявения иск и по размер, като поддържа становище за прекомерност на претендираното обезщетение за вреди, при липсата на изрично установена пряка причинно- следствена връзка между релевирания от ищцата вредоносен резултат и посочения в претенцията размер на обезщетението. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство.

Ответникът А.С.- С.Г. /АССГ/ оспорва преди всичко процесуалната допустимост на производството по предявената претенция, като поддържа становище, че по смисъла на Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015г. постановено по тълкувателно дело № 5/2013г., ОСГК на ВКС, той не е надлежно процесуално легитимиран да представлява Държавата по претенция за вреди от забавено правосъдие, в качеството си на процесуален субституент. При условията на евентуалност - този ответник оспорва предявения иск по основание и по размер. Поддържа становище за неоснователност на иска, като посочва, че ищцата по дефиниция не била надлежно материално легитимирана да търси обезщетение за вредите, които според нейните твърдения били настъпили поради необоснованото забавяне на делото – за периода преди конституирането й като страна т.е. преди 24.02.2012г., тъй като посредством предявения иск по чл. 2б от ЗОДОВ, тя упражнявала свое лично материално право, а не наследено от праводателката си право, на същото основание. От друга страна, този ответник отрича твърдението за необосновяно забавяне на съдебния процес, доколкото поддържа твърдение, че процесуалните действия пред АССГ са се развивали в рамките на разумните законоустановени инструктивни срокове, като се отчитат обективните фактори: свръхнатовареност на съда, значителна натовареност на съдебния състав и специфики на конкретния правен спор (фактическа и правна сложност), които следвало да бъдат преценени внимателно, именно поради значителния обществен интерес на спора и комплекса от фактори, които трябвало да бъдат изследвани за разрешаването му. Поддържа становището, че сам по себе си, общественият интерес не обосновавал необходимостта от приоритетно разглеждане на това дело пред всички останали дела, с които съдът бил сезиран в същия момент. Ответникът оспорва предявения иск и по размер, като поддържа становище за прекомерност на претендираното обезщетение за вреди, с оглед становището, че събраните доказателства не установявали пряка причинно- следствена връзка между релевирания в исковата молба редоносен резултат и претендирания размер на обезщетението. Моли за отхвърляне на иска и в тази връзка претендира за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт.

Контролиращата страна-

Прокуратура на РБ, представлявана в настоящия процес от прокурор при Софийска градска прокуратура изразява становище за неоснователност на предявените субективно съединени искове и поддържа искане те да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на съдебните книжа, които са включени в приобщените към настоящото дело преписки по административно дело № 5117/2009г. по описа на ІІ - 30 състав при АССГ; административно дело № 8338/2010г. по описа на ІІІ отделение на ВАС на РБ, административно дело № 1165/2011г. по описа на ІІ-22 съдебен състав на АССГ и административно дело № 4043/2014г. по описа на ІІІ отделение на ВАС на РБ очертават следното развитие на правно релевантните за разрешаването на настоящия спор факти, които са се осъществили в хода на съдебното производство, развило се пред съдебни състави на ответниците АССГ и ВАС на РБ:

·

Административно дело № 8338/2010г. по описа на ІІІ отделение на ВАС на РБ е започнало по претенция на Т. Д. К. срещу Министерство на здравеопазването и предметът на делото е бил квалифициран като правен спор, с правно основание чл.

1 от ЗОДОВ;

·

Производството по административно дело № 5117/2009г. по описа на ІІ - 30 състав при АССГ е приключило на тази съдебна инстанция с Решение от 09.04.2010г.

·

Постановеното решение на АССГ било обжалвано от ответника Министерство на здравеопазването пред ВАС на РБ, където било образувано административно дело № 8338/10г. по описа на ІІ отделение на Върховния А.С. и делото било насрочено за разглеждане на 16.12.2010г.

·

С Решение № 1658 от 03.02.2011г. по административно дело № 8338/2010г. по описа на ІІІ отделение на ВАС на РБ постановил отмяна на решението на АССГ и със същото решение делото било върнато за ново разглеждане на АССГ - с указания по прилагане на процесуалния закон – аналитична дейност на съда при анализ и преценка на доказателствата.

·

При новото разглеждане на делото от АССГ, то било образувано като административно дело № 1165/2011г. по описа на ІІ-22 съдебен състав. Делото е образувано на 14.02.2011г. Първото открито съдебно заседание е насрочено за 15.07.2011г. При разглеждане на делото са проведени съдебни заседания на 28.10.2011г., на 16.12.2011г., на 09.03.2012г., на 06.04.2012г., с цел събиране на доказателства. На 24.02.2012г., ищцата в настоящия процес И.И.З. е била конституирана в качеството на ищец, поради процесуално приемство, след като съдът е установил настъпването на смъртта на първоначалния ищец Т. Д.

К.. Процесуалното представителство на ищцата е запазено.

·

В открито съдебно заседание на 06.04.2012г. АССГ, в състав – съдия Д.

Корнезова е обявил, че ще се произнесе с решение.

·

Не са налице данни за постъпване на жалба за определяне на срок при бавност пред ВАС на РБ, по повод твърдяното оплакване на И.З., за забавяне на производството по административно дело № 1165/2011г. по описа на ІІ-22 съдебен състав. Този извод на настоящия съд следва да бъде приет, след като не бе представен като доказателство достоверен документ, който да потвърди споменатото твърдение на ищцата, а от друга страна - въз основа съдържанието на приетото като доказателство писмо с изх. № 284/12.06.2015г.

(лист 125 от делото), което е подписано от длъжностно лице, отговарящо за регистрите и отричащо наличие на данни за постъпването на искане с такъв предмет. При формиране на фактическите си изводи, настоящият състав на съда кредитира съдържанието на споменатото писмо, което не бе оспорено от страните, като съобрази, че това съдържание не бе опровергано от другите събрани доказателства по делото.

·

На 21.01.2014г., решаващият орган - 22 съдебен състав на АССГ е постановил Решение № 367/21.01.2014г., по процесното административно дело № 1165/2011г. Решението е обжалвано пред ВАС на РБ от Министерство на здравеопазването. На това основание, на 21.03.2014г. пред ВАС на РБ е образувано административно дело № 4043/2014г. по описа на ІІІ отделение на ВАС на РБ.