Решение № 4591 от 30.11.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 982/2022
- Вид
- Решение № 4591
- Подписан
- 30.11.2022
- В сила
- 22.12.2022
- Състав
- НАДЯ СТЕФАНОВА БАКАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 1, предл. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 4591 гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: НАДЯ СТ. БАКАЛОВА като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно наказателно дело № 20221110200982 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
„ДЖО ЕНД ДЖО” ООД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В.К.И., обжалва наказателно постановление (НП) № 600322-F610176/13.10.2021г., издадено от Т.С.К.-Началник на Отдел”Оперативни дейности”-София в Централно управление на НАП, с което е наложена имуществена санкция в размер на 3 000/три хиляди / лева, за това, че не е изпълнено задължението, извън случаите на продажби, да се отрази във ФУ всяка промяна на касовата наличност(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата), чрез операциите”служебно въведени”или „служебно изведени”суми -нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г.на МФ във вр.с чл.118, ал.4 ЗДДС.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, представител –адв.Е. поддържа жалбата. чрез процесуалния си
Въззиваемата страна - НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Бонева, изразява становище за неоснователност на предявената жалба.
Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства, 1 преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по същество –се явява основателна.
На 15.04.2021г., свидетелят А. В. Я.–инспектор по приходите към НАП, заедно с колега –свидетелят А. Т., извършил проверка в търговски обектцентър за психологична помощ, находящ се на адрес:***, стопанисван и експлоатиран от „ДЖО ЕНД ДЖО” ООД, при която било установено, че дневния оборот от монтирания в обекта ЕКАФП, съгласно междинен отчет от ФП е в размер на 0,00 лева, а фактическата стойност на касата в обекта е в размер на 100,00 лева, съгласно изготвен опис на паричните средства.Било констатирано, че фискалното устройство притежава функциите служебно въведени”или „служебно изведени”суми.Така проверяващите стигнали до извода, че установената промяна в касовата наличност в размер ан 100,00 лева представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена на фискалното устройство в момента на извършването и с точност до минута.Тази констатация била нарпавена след извършване на контролна покупка – след заплащане на сума от 100 лева за провеждане на консултация с психолог в центъра.
За констатираното нарушение от проверяващите бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното НП.
В проверявания център свидетелят Я. извършил контролна покупка, за която не бил издаден касов бон, но това нарушение е предмет на друго административнонаказателно производство.
Горната фактическа обстановка се установява от приетата административно - наказателна преписка и от показанията на разпитаните свидетели- А. В. Я. и А. Т. .
Жалбата е постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена е от лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно чл. 33, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
2
(ред. ДВ, бр. 111 от 2013г., в сила от 1.01.2014 г.) извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, (за ФУ, което притежава тези операции).
Според санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на лице, което извърши нарушение на нормативен акт по прилагане на ЗДДС (какъвто акт е Наредбата, издадена вкл. на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС) се налага имуществена санкция: на ЕТ и ЮЛ, в размери от 3 000 лв. до 10 000 лв.
Изречение второ на разпоредбата предвижда, в случай че нарушението не води до неотразяване на приходи, да се налагат санкциите по ал. 1 на чл.185 ЗДДС-имуществена санкция от 500 до 2 000 лв. за ЕТ и ЮЛ.
Правната норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС сочи като административно нарушение всяко несъобразяване на разпоредба на чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по прилагането, като съобразно наличието или не на определена вредоносна последица от това нарушение (арг. от чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1, предл. 2 от ЗДДС) се предвиждат различни по тежест (размер) административни наказания „глоба“ и „имуществена санкция“.
Неизпълнение на задължението, визирано с разпоредбата на чл. 33, ал.
1 от Наредбата, наказуемо на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС с имуществена санкция в посочените граници, е налице, когато е осъществен обективен фактически състав, включващ освен ФУ, монтирано и въведено в експлоатация в търговски обект на конкретно лице, също и следните елементи: нерегистрирана посредством ФУ, притежаващо операции „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, промяна в касовата наличност на ФУ (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата), която промяна не е резултат от продажби, което нерегистриране води до неотразяване на приходи (арг. от изр. второ на ал. 2 от чл. 185 на ЗДДС).
Наличието на неотразяването на приходи, като следствие от нарушение на нормативен акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС, е предпоставка за завишени граници на минималните и максимални размери, на санкцията по чл. 185 от ЗДДС. Нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредбата, което е извън 3 случаите на продажби и води до неотразяване на приходи, е по-тежко наказуемо. Ето защо следва извод, че наличието на посочения резултат, в действителност се явява квалифициращ признак на нарушението и е негов основен обективен елемент.
В случая, видно от НП и от размера на наложената санкция, АНО е определил наказание на жалбоподателя за нарушение, което има за резултат неотразяване на приходи. Този факт обаче не е изследван и не е предявен на дружеството със съставения му АУАН.
Посочването на нови факти, касаещи нарушението, за първи път в наказателното постановление и непосочването на същите в акта за установяване на административно нарушение, създава неяснота относно приетото от административнонаказващия орган за нарушение.Несъответствието накърнява правото на защита на нарушителя, който има право да узнае точно какво нарушение и на разпоредбите на кой закон е извършил.Нарушаването правото на защита води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.
Визираните в ал. 1 и 2 на чл. 185 от ЗДДС санкции са в размери, които разкриват съществени разлики, което определя правото на обвинения в нарушение субект да узнае кои обстоятелства актосъставителят, съответно наказващият орган, приема като основание за образуване на административнонаказателно производство, съответно за налагане на едната или другата санкция. Липсата на яснота относно това, дали нарушението води или не, а ако води – по каква причина, до неотразяване на приходи извън случаите на продажби, е съществена и по съображения, че по този начин се препятства съдебната проверка относно правилното приложение на материалния закон, различен по отношение тежестта на санкцията при наличието на обстоятелствата по ал. 2, изр. 2 на чл. 185 от ЗДДС.
Предвид гореизложеното, обжалваното НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:
4
О Т М Е Н Я Наказателно постановление
№
600322-F610176/13.10.2021г., издадено от
Т.С.К.-Началник на
Отдел”Оперативни дейности”-София в Централно управление на НАП, с което на „ДЖО ЕНД ДЖО” ООД е наложена имуществена санкция в размер на 3 000/три хиляди / лева, за това, че не е изпълнено задължението, извън случаите на продажби, да се отрази във ФУ всяка промяна на касовата наличност(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) , чрез операциите”служебно въведени”или „служебно изведени”суми нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г.на МФ във вр.с чл.118, ал.4 ЗДДС.
ОСЪЖДА НАП да заплати на „ДЖО ЕНД ДЖО” ООД, със седалище и адрес на управление:град София, ул.”Хан Крум” № 49, вх.”А”, ет.1, ап.3, с ЕИК:204726160, представлявано от управителя В.К.И. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300/триста/лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –София град, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5