Решение № 130 от 12.03.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Русе, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20244520201997 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й. Е. Г., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез адв. А. Г., със съдебен адрес ***, против Наказателно постановление № 241882-000643/24.10.2024 г. на началника на сектор „Охранителна полиция“ в Първо РУ към ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя са му наложени наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, поради постановяването му при допуснати множество процесуални нарушения. Съгласно императивната норма на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗАНН в НП следвало да се отбележи датата на акта, въз основа на който се издавало наказателното постановление, длъжността и местослуженето на актосъставителя. Такава информация в обжалвания акт липсвала и този пропуск не можел да бъде саниран, поради което постановлението следва да се отмени. Обстоятелствата, при които се твърди да е било извършено административното нарушение, не били отразени правилно и не отговаряли 1 на обективната действителност. На 29.09.2024 г. е ръмяло дъжд и пътната настилка е не е била суха, както е отразено в НП. Имало вероятност управляваното от жалбоподателя превозно средство да поднесе, която била далеч по-голяма, доколкото управляваният автомобил бил със задно предаване. В обстоятелствената част на акта си АНО записал извършването на последователни резки отклонения в ляво и дясно по посока на движението.

Това не отразявало броя на отклоненията в едната и в другата посока, което било показателно, че посочените отклонения били единични. На мокра настилка управляваният от жалбоподателя автомобил поднесъл, като той се опитал максимално бързо да възстанови линията и посоката на движение.

Поради това не бил извършил дрифт, в каквото нарушение е обвиняван.

Описаният начин на шофиране можел да бъде квалифициран като предприемане на особен вид опасна маневра, при която вероятно не била съобразена метеорологичната обстановка, но в никакъв случай не представлявало дрифт. АНО не изпълнил задълженията си по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за пълно, точно и коректно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то било извършено. Посочено било, че нарушителят създавал опасност за другите участници от движението, какъвто елемент в диспозицията на чл. 104б, т. 2 ЗДвП липсвал, както и в санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1 ЗДвП, поради което било накърнено правото на защита на жалбоподателя, поради противоречие между правно и фактическо обвинение. Описаното деяние можело да бъде подведено под забранителната норма на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, което не се покривало от състава на чл. 104б, т. 2 ЗДвП и чл. 175а, ал. 1 ЗДвП. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление и за присъждането на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за него се явява упълномощеният защитник адв. А. Г., която поддържа жалбата, моли за отмяната на наказателното постановление и за присъждане на разноски по делото. Установили се несъответствия като описание на фактическата обстановка, свързана с метеорологичната обстановка и времето.

В правната уредба липсвало легална дефиниция относно понятието „дрифт“.

От видеозаписите и разпитите на свидетелите не се установили такива обстоятелства – последователно отклонение на автомобила вляво и вдясно.

Автомобилът е поднесъл вследствие на мократа пътна настилка. Не ставало 2 ясно за какво жалбоподателят бил санкциониран и по този начин му било нарушено правото му на защита.

Административнонаказващият орган – началник на сектор „Охранителна полиция“ в Първо РУ към ОД МВР - Русе, редовно призован, не се явява, вместо него се явява юрк. Т. Й.ова, която оспорва жалбата, моли за потвърждаване на наказателното постановление и за присъждане на разноски в полза на ОД МВР – Русе.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 14.11.2024 г. по пощата чрез наказващия орган, при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя лично на 01.11.2024 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 24-1882-000643/24.10.2024 г. на началника на сектор „Охранителна полиция“ в Първо РУ към ОД МВР – Русе е издадено против Й. Е. Г. за това, че на 29.09.2024 г., около 14,25 ч, в гр. Русе, на кръстовището на бул. „Васил Левски“ и бул. „Христо Ботев“ в посока към гр. Варна, управлявал своя лек автомобил „БМВ 323 ЦИ“, с рег. № Р 5357 КМ, и като водач на МПС използвал пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като извършвал последователни резки отклонения вляво и дясно по посока на движението, придружени с форсиране на двигателя и превъртане на задните гуми, и така създал непосредствена опасност за останалите участници в движението. Извършените действия от нарушителя били характеризирани като дрифт – осъществен състав на нарушение по чл.

104б, т. 2 ЗДвП.

От разпита на свидетелите, огледа на вещественото доказателство – комапктдиск, и съдържащите се в него видеозаписи, както и от другите приложени по делото писмени доказателства, се установи следната фактическа обстановка:

На 29.09.2024 г. жалб. Й. Г. привел в движение своя собствен лек автомобил марка „БМВ 323 ЦИ“, с рег. № Р 5357 КМ и го управлявал по улиците на гр. Русе. Около 14,25 ч жалб. Г. се намирал със своя лек автомобил 3 в кв. „Чародейка“ и се движил по бул. „Васил Левски“ в посока към кръстовището на бул. „Христо Ботев“, като имал намерение да извърши ляв завой и да продължи по бул. „Христо Ботев“ в посока гр. Варна. Времето било светло ясно, макар и да е било облачно с преваляване от слаб дъжд. Пътната настилка била мокра. Жалб. Г. започнал да изпълнява маневрата ляв завой в кръстовището на бул. „Васил Левски“ и бул. „Христо Ботев“, като се насочил към средната пътна лента на платното за движение на бул. „Христо Ботев“ в посока гр. Варна. Докато преминавал през пешеходната пътека жалб. Г. форсирал двигателя на управлявания от него автомобил и завъртял волана рязко наляво, при което автомобилът му започнал да се извърта и поднася наляво, обратно на посоката на часовниковата стрелка, като по този начин се нарушило праволинейното устойчиво движение на управлявания от жалбоподателя автомобил „БМВ“ и той започнал да навлиза в средната пътна лента, приплъзвайки се странично и сключвайки ъгъл с осевата линия на платното за движение от около 60-70 градуса, като при това положение жалб.

Г. изфорсирал отново двигателя и завъртял волана рязко надясно, вследствие на което задните колелета се превъртели, докато автомобилът се приплъзвал странично по диагонал, а след това започнал да се завърта рязко надясно, при което задната му страна поднесла наляво, автомобилът застанал на около 2030 градуса спрямо осевата линия на платното за движение, при което се приплъзнал леко настрани и след това възстановил праволинейното си движение, продължавайки по средна пътна лента в платното за движение на бул. „Христо Ботев“ в посока гр. Варна.

На 30.09.2024 г. полицейските служители при Първо РУ към ОД МВР – Русе – св. П. Б. П. и св. И. П. П., работели по възложен им случай, като преглеждали видеозаписи от камерите, разположени на кръстовището на бул.

„Христо Ботев“ с бул. „Васил Левски“. В хода на преглеждането на записите те случайно видели как автомобилът на жалб. Г. „БМВ 323 ЦИ“, с рег. № Р 5357 КМ, който изначално им направил впечатление поради необичайния за повечето автомобили и набиващ се на очи небесносин цвят, извършва резки движения наляво и надясно, приплъзвайки се странично по платното за движение, и решили, че следвало да уведомят началника на Първо РУ с оглед констатирано нарушение по ЗДвП. Била извършена проверка по случая, като Й. Г. бил призован в Първо РУ, а полицейският служител А. П. му съставил АУАН серия GA № 1294360/07.10.2024 г. за извършено нарушение по чл. 104б, 4 т. 2 ЗДвП.

Наказателното постановление е издадено при спазване на императивните изисквания на ЗАНН. Съдържа всички необходими реквизити за неговата редовност от формална страна, визирани в чл. 57 ЗАНН. В наказателното постановление са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице. Съдът не възприема доводите на жалбоподателя относно липсата на реквизит в наказателното постановление – датата на акта, въз основа на който се издава наказателното постановление и длъжността и местослуженето на актосъставителя. В настоящия случай НП е издадено при условията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, тъй като е налице Постановление от 22.10.2024 г. по пр. пр. № 6458/2024 г. по описа на РРП, с който РП – Русе е отказала да образува досъдебно наказателно производство и материалите са пратени по компетентност на началника на Първо РУ към ОД МВР – Русе за вземане отношение касателно извършеното административно нарушение. При това положение е напълно допустимо да не бъдат отразени в НП сочените от защитата реквизити, защото за издаване на наказателно постановление в тази хипотеза, когато има произнасяне на прокурор, не е необходимо изначално съставяне на АУАН и това прави задължението същият да бъде упоменат в НП излишно.

За да е налице съставът на административното нарушение по чл. 175а, ал. 1 ЗДвП, е необходимо привлеченото към отговорност лице да има качеството на водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В настоящия случай отговорността на жалбоподателя е ангажирана за последната хипотеза – пр. 3, която съответства на задължението му като водач по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

5

Не се оспорва от страните, че жалб. Г. е управлявал лекия автомобил „БМВ 323 ЦИ“, с рег. № Р 5357 КМ, с който е извършено нарушение по чл.

104б, т. 2 ЗДвП. Дори и да се приеме, че автомобилът не се е управлявал от него, въпросът за това кой следва да поеме отговорността за извършеното нарушение е решен чрез текста на чл. 188, ал. 1 ЗДвП и собственикът следва да бъде наказан с предвиденото наказание за извършеното нарушение, когато не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Административното обвинение срещу жалбоподателя е за това, че е използвал пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като е извършил маневра, която често се определя като „дрифт“. Няма легално понятие за "дрифт", като за това се разбира техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни действия в резултат, на които се постига движение на автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва – в този смисъл са Решение № 291/28.11.2023 г. по КАНД № 292/2023 г. на АдмС – Русе и Решение от 6.08.2020 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 250/2020 г., поради което това понятие се явява изяснено в достатъчна степен от превалиращата съдебна практика. Това е спортна техника на шофиране, което представлява използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари Решение от 10.11.2020 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 372/2020 г. Това всъщност и характеризира конкретното деяние, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Г., от обективна страна.