Определение № 339 от 23.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 339 гр. Пазарджик, 23.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20265200500295 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 от ГПК, във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК.

Същото е образувано по частна жалба на адв.С. П. /по делото адв.Х./, в качеството й на процесуален представител на молителката Д. И. Х., срещу Определение №639/12.12.2025г. по гр.д.№905/2025г. по описа на РС- Пещера.

Твърди се същата, че обжалваното определение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост при определяне на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. В тази насока се сочи, че присъдения размер на адвокатското възнаграждение е под минималния предвиден в чл.22 от Наредба №1/09.07.2004г. за производства по Закона за защита от домашно насилие.

Сочи се, че частичното оттегляне на молбата по отношение на детето не обосновава намаляване под минимума.

Приема се, че е налице неправилно приложение на критериите за прекомерност.

Твърди се, че съдът не е съобразил реалната продължителност, интензитет и сложност на процесуалната дейност на адвоката, удостоверени с протоколите от съдебните заседания.

Визира се, че фактът на предоставена безплатна правна помощ не може да води до санкциониране на последния чрез възнаграждение под минималния 1 размер, като целта на чл.38, ал.2 от ЗА е да гарантира минимална компенсация за положената професионална дейност, когато защитата е поета pro bono.

Искането е да се отмени обжалваното определение, като се постанови съдебен акт с който да се уважи молбата по чл.248 от ГПК и да се измени Решение №479/06.11.2025г. в частта за разноските, като се присъди в полза на адвокат П., адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.- или 306,78евро, съобразно чл.22 от Наредба №1/2004г.

Към жалбата са приложени писмени доказателства.

В срок за писмен отговор на подадената частна жалба, такъв не е постъпил от другата страна в процеса- А. С. Х..

Съдът като взе предвид постъпилата жалба и като прецени материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.дело №905/2025г. по описа на РС- Пещера е образувано по повод на постъпила молба от Д. И. Х. от с.Р., област Пазарджик против А. С. Х. от гр.П. с искане за налагане мерки за защита при акт на домашно насилие по отношение на молителката и детето С. А. Х..

Установява се, че в производството по това дело, молителката е била представлявана от адв.П. с пълномощно, при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА- лист 52.

В проведено открито съдебно заседание на 05.11.2025г., от страна на молителката е заявено оттегляне на молбата за налагане на мерки за защита по отношение на детето С. А. Х..

Видно от Решение №479 от 06.11.2025г. постановено по гр.дело №905/2025г. по описа на РС- Пещера, молбата предмет на делото е уважена, поради което ответникът, на основание чл.38 от ЗА е осъден да заплати в полза на адв.П. възнаграждение в размер на 400лв. Съответно е издадена е Заповед за защита с рег.№5/06.11.2025г.

От Молба с вх.№6495/10.11.2025г. подадена от С. П., в качеството й на повереник на Д. И. Х. е поискано от първата, първоинстанционния съд да измени постановеното от него решение в частта за разноските. Искането се мотивира с това, че присъдения размер, определен в Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения на адвокатска работа е под минималния, 2 съгласно чл.22 от същата наредба който предвижда минимално адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.

Приема се, че присъждането на по- нисък размер задължителните разпоредби на Наредбата. противоречи на

В срок е постъпил писмен отговор от страна на адв.М. Г. от АК- гр.П., в качеството му на пълномощника на А. С. Х. в който се изразява становище, че подадената молба е допустима, но неоснователна.

Видно от Определение рег.№639/12.12.2025г., постановено по гр.д.

№905/2025г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на адв.П., в качеството й на процесуален представител на молителя по гр.д.

№905/2025г. по описа на РС- Пещера за изменение на Решение №479/06.11.2025г. постановено по гр.д.№905/2025г., в частта за разноските, като неоснователно.

При тези данни, от правна страна съдът приема за установено следното:

Подадената частна жалба е допустима, като по съществото си е основателна.

За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанционния съд е приел, че в случая за уважаване на претенцията за присъждането на адвокатското възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно в договора за правна защита и съдействие да е ясно изразена волята на страните по него, че адвокатската помощ е оказана безплатно- в този смисъл е посочил Определение №480 от 12.11.2019г. по ч.гр.дело №122/2019г. на ВКС, IV г.о.

Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК- той касае разноските, дължими на страните.

Съдът, също така, не е обвързан от посочената от адвоката сума.

Посочил е, че при безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 и т.3 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете; дължи се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1 -3 ГПК.

3

Посочено е от първата инстанция, че се съобразява с фактическата и правна сложност на делото в инстанцията и това, че е извършено оттегляне на молбата за налагане на мерки за защита по отношение на детето С. А. Х..

Отчетено е от същата и предвиденото в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на което последната е определила адвокатско възнаграждение на адв.П. в размер на 400лв., които ответникът следва да й заплати.

В конкретният казус, настоящата въззивна инстанция не намира, че следва да изрази съгласие с направените изводи касаещи определянето на конкретния размер от 400лв. Основанието за това се мотивира със следното:

Действително в подадената молба за защита от домашно насилие не се установява, че тя е подадена от процесуален представител на молителката.

Независимо от това обстоятелство което не е определящо в случая, не е спорно, че в хода на производството молителката Д. И. Х. е представлявана пред първоинстанционния съд от адв.С. З. Х. понастоящем с фамилно име П., като с това е предоставила безплатна помощ и съдействие по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която служи като ориентир за определяне на размера на възнаграждението на процесуалния представител на ответника, за процесуално представителство, защита и съдействие в производства по Закона за домашното насилие възнаграждението е 600лв. От значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги е найвече фактическата и правна сложност на делото, като се съобразява вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, обхвата на вложения труд за адвокатска защита и др.

В случая пълномощникът на молителката е участвала в две открити съдебни заседания, на същите е даван ход на делото, като са събирани писмени и гласни доказателства.

При така установеното настоящият съдебен състав счита, че с оглед установения конкретен обем на извършените процесуални действия изведен от протоколите на тези заседания, не са били налице предпоставки за определяне на един по- занижен размер на възнаграждение от 400лв.

В този смисъл не следва да се приема, че е основание за намаляване на 4 присъжданото адвокатско възнаграждение установения факт на оттегляне на молбата за налагане на мерки за защита по отношение на детето С. А. Х.. Не може да се игнорира обстоятелството, че няма прецизност относно конкретното упълномощаване касаещо детето, което следва да бъде с представителна власт от майката- в случая молителката, но с отразяването й, че е в качеството на законен представител на малолетното дете. Нещо което не е реализирано, но на практика то не опорочава извършените процесуални действия при липса и на възражения в тази насока.

Съдът не обсъжда доводите в частната жалба, свързани с финансовото положение на жалбоподателката, тъй като същите са ирелевантни към въпроса за определяне на размера на адвокатското възнаграждение.

В допълнение следва да се посочи, че дейността на адвоката е високвалифицирана и възнаграждението, което му се определя, следва да съответства на професионалното му положение, на извършената от него работа, предприета очевидно уместно, с оглед изхода от спора.

При така изложените съображения въззивният съд намира обжалваното определение за неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него се постанови изменение на Решение №479/06.11.2025г., постановено по гр.д.№905/2025г. по описа на РС- Пещера, в частта в която е осъден А. С. Х., да заплати на адв.П. при АК- Пазарджик адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., като се увеличи така присъдения размер с още 200лв.- след превалутиране- със сумата от 102,25евро.

Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение рег.№639/12.12.2025г. постановено по гр.д.

№905/2025г. по описа на РС- Пещера, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на основание чл.248, ал.1 от ГПК, Решение

№479/06.11.2025г., постановено по гр.д.№905/2025г. по описа на РС- Пещера, в частта на разноските, в която е осъден А. С. Х., да заплати на адв.П. при АК- Пазарджик, адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., като:

ОСЪЖДА А. С. Х. от гр.П., кв.И., ул.“Ю. Г." бл.**, вх.*, ет.*, ап.***, да ЗАПЛАТИ на адв.С. П. при АК- Пазарджик, на основание чл.38 от ЗА 5 допълнително сумата от 200лв.- след превалутиране- сумата от 102,25евро.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6