Решение № 448 от 17.06.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. Казанлък, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20265510101214 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано от Д. Л. Д., ЕГН ********** против „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: ********

Правно основание: чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК Цена на иска: 1472,52 евро.

Ищцата чрез процесуалния си представител сочи, че на ********. сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит №******** по силата на който й били предоставени в собственост заемни средства в размер на 4000лв. /2045.17 евро/, при фиксиран лихвен процент 47.50%, годишен процент на разходите - 58,35% за срок от 36 месеца. Съгласно чл.10 от ОУ на процесния договор, ищцата следвало да обезпечи ответното дружество с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или солидарен длъжник, който да отговаря на определени изисквания. На същата дата - ********., ищцата сключила и допълнително споразумение към процесния договор за потребителски кредит №********, съгласно което /Раздел III-Клиент, т.3/ в случай на неизпълнение отстрана на кредитополучателя на условията визирани в чл. 10 от ОУ на договор за потребителски кредит №******** на основание чл.92 от ЗЗД, дължи неустойка за неизпълнение в размер на 2880,00лв. /1472.52 евро/, разсрочено за 18 месеца.

Сочи, че усвоила изцяло заемният ресурс, не е изплатила сумата за процесната неустойка, но не дължала плащания за същата - за да заобиколят материално-правните изисквания, peгламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не можели да отговорят.

1

Излага твърдения за нищожност на клаузата от допълнителното споразумение към процесния договор за кредит № ********/******** г., излага и подробни аргументи.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи единствено и само нищожността на клаузата от допълнително споразумение към процесния договор за потребителски кредит №********/********. и обективирана в Раздел III-Клиент, т.3, неразделна част от договор за потребителски кредит №********/********. сключен от ищцата Д. Л. Д., ЕГН ********** с ответното дружество „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК ********, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 2880лв. /1472.52евро/ при непредоставяне на обезпечение съгласно чл.10 от ОУ на процесния договор за потребителски кредит №********/********., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Моли съда да присъди на основание чл.38 от Закона за адвокатурата сумата в размер на 400лв./204 евро/ в полза на адвокат С. Н. за адвокатско възнаграждение, определена по реда за минималните размери на адвокатските възнаграждения за безплатна защита за настоящото производство Представя банкова сметка на адв.Н., на която да бъдат изплатени дължимите суми по делото - ********************.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответното дружество „Профи кредит“ ЕООД.

Счита предявените от ищеца искови претенции за нищожност на клаузата от Допълнително споразумение към Договора за потребителски кредит за изцяло неоснователна.

Не било спорно между страните, че ответното дружество е в договорни отношения с ищеца по силата на сключения между страните договор за потребителски кредит № ********. На ищеца била предоставена сума в размер на 4000.00 лева или 2 045.17 евро, усвоена от кредитополучателя съгласно условията, посочени в ДПК, но същият не изпълнил задълженията си по договора за кредит, като не е заплатил задължението си съгласно ДПК.

Счита, че ДПК отговаряло на общите условия за действителност на такъв вид договор и сключен в предписаната от закона форма. Счита за безспорно и че ДПК отговарял и на специалните изисквания на ЗПК за действителността на договора. В тази връзка в депозираната искова молба неоснователно се твърдяло, че клаузата от допълнително споразумение към договора за потребителски кредит № ******** е недействителна, тъй като не били спазени изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК, че същата противоречала на чл. 26, чл. 1 от ЗЗД, вр с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗД.

ДПК бил сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, което се установявало по недвусмислен начин от уговорените между страните разпоредби, а именно: в раздел “VI.Параметри” била посочена чистата стойност на кредита 4000.00 лева или 2 045.17 евро, срока за погасяване на кредита - 36 месеца, размера на вноската по кредита 2 210.33 лева или 107.54 евро, посочен бил размерът на уговорения ГПР - 58.35 %, както и размерът на ГЛП - 47.50 %, а също така и размерът на лихвения процент на ден - 0.13 %. Посочен бил и размерът на общата дължима сума по кредита, а именно 7571,76 лева или 3871,38 евро, представляваща сбор от отпусната чиста стойност на кредита и дължимата лихва. Погасителният план също бил изготвен и предоставен на ищеца към момента на подписване на процесния договор.

Съгласно сключения договор за кредит и точка 10 от ОУ КД се задължавал да представи на КР обезпечение за гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на КР на основание ДПК. При кандидатстването на клиента за потребителски кредит Кредиторът поискал обезпечение за гарантиране погасяването на всички изискуеми вземания на кредитора и го предупредил за неблагоприятните последици при неизпълнението му. Клиентът дължал неустойка по допълнителното споразумение само и единствено в случай, че не предостави обезпечение по ДПК съгласно член 10 от ОУ, поради което същото не попада под дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

В случая начисляването на неустойка представлявало санкция за неизпълнение на поето договорно задължение, затова нормата на чл. 3, ал. 1 ЗПК това вземане на кредитора не следвало да се включи в размера на ГПР.

Неоснователни били и твърденията в исковата молба, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като с уговорката да се заплаща неустойка се нарушавало изискването за размера на ГПР. На основание чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК в ГПР не се включвали разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.

Излага подробни съображения.

Счита, че следвало да се направи извод за действителност на уговореното между страните по процесния ДПК, както и действителността на допълнителното споразумение. Счита всички възражения в исковата молба за неоснователни.

Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърлите изцяло предявения от ищеца Д. Л. Д., чрез адв. С. Н. установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата, касаеща Допълнително споразумение към Договора за потребителски кредит, като неоснователен и недоказан.

Претендира за разноски по делото, включително и за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 230,00 евро за извършено представителство по предявените искове.

С настоящия отговор и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК моли съда да определи адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, съобразявайки възприетото в Решения на Съда на ЕС (Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С 427/16 и С 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара на CEO), които са задължителни и за националните съдилища, с правната и фактическата сложност на делото. Сочи практика. Моли съда да извърши служебна проверка по отношение на твърденията, че ищецът е материално затруднено 3 лице и да се произнесе по искането на представителя на ищеца за заплащане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв.

От приетите по делото писмени доказателства се установява следното:

Видно от приетите Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт кредит № ********, общи условия към договора и погасителен план, Допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт и погасителен план за разсрочване на неустойката, се установява, че между ищеца Д. Л. Д., ЕГН ********** и ответника Профи Кредит България ЕООД, е сключен договор за предоставяне на паричен заем в размер на 4000.00 лева, със срок от 36 месеца, размер на вноската 210,33 лева, ГПР 58,35%, годишен лихвен процент 47,50 %. Ищцата сключила и допълнително споразумение към процесния договор, съгласно което в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в чл.

10 от ОУ на договор за потребителски кредит № ******** на осн. чл. 92 ЗЗД, дължи неустойка за неизпълнение в размер на 2880,00 лева, разсрочена на 18 месеца.

Между страните не е спорно сключването на Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт кредит № ********.

При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че между ищцата и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Претендира се заплащане на неустойка в размер на 2880,00 лева /1472,52 евро/, на основание чл. 10 от ОУ. Видно от представените Общи условия към договор за потребителски кредит, в чл. 10 на същите е записано, че клиентът се задължава да представи на кредитора обезпечение за гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на кредитора на основание ДПК, настоящите ОУ и допълнителни споразумения, ако има такива, като може да избере да предостави някое от следните обезпечения: банкова гаранция, солидарен длъжник и др.

Съдът намира посочената клауза за нищожна, поради противоречие със закона и добрите нрави. Съдът счита, че искането за присъждане на неустойка за непредставяне на обезпечени е в противоречие с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.

В случая неустойката е уговорена не като обезщетение за неизпълнение на същинско задължение на длъжника по договора за кредит, а за допълнително изискване на кредитора за обезпечаване на задължението. С оглед на това неустойката противоречи на разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, дефинираща неустойката като предварително уговорено обезщетение за неизпълнението на договорно задължение, служещо за обезпечаване изпълнението на задължението. Процесната неустойка не обезпечава изпълнението и не обезщетява кредитора за неизпълнението на основното договорно задължение за връщане на заетата сума, а за друго наложено от заемодателя изискване, 4 свързано с непарично задължение. Подобна уговорка противоречи на добрите нрави, тъй като излиза извън рамките на присъщите на неустойката обезщетителна и обезпечителна функции.

Видно от приложения договор за потребителски кредит годишният процент на разходите по кредита е посочен като абсолютна величина – 58,38%. Следва да приеме, че в случая в договора за потребителски кредит не е посочен действителният размер на ГПР, което се приравнява на липса на такъв и представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Освен това и в отговора на исковата молба ответникът чрез процесуалния си представител заявява, че неустойката не е включена при изчисляването на ГПР.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК , годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Затова в посочената величина – ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя/кредитополучателя начин да са посочени всички разходи, които той ще направи и които са пряко свързани с кредитното му правоотношение. Освен разбивка на всички разходи по вид и размер в ДПК трябва да е посочена и общата сума, която е дължима от потребителя, представляваща ГПР.