Решение № 14922 от 31.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14922 гр. С, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110109104 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес гр.

С, ул. „Я“, № 23Б срещу П. Л. А., ЕГН: ********** и И. Л. А., ЕГН: **********, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване по отношение на ответниците съществуването на следните вземания:

1. срещу П. Л. А., ЕГН: ********** за сумата от 569,51 лв, представляваща ½ от стойността на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж. к. „Х“, бл. 23, ет. 1, ап. 4, аб. № 60608 за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 84,89 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 26.01.2023 г. за забава плащането на стойността на ТЕ, сумата от 35,91 лв, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 6,39 лв. - мораторна лихва за периода от 05.03.2020 г. до 26.01.2023 г. върху тази стойност, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 09.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумите,

2. срещу И. Л. А., ЕГН: ********** за сумата 569,51 лв, представляваща ½ от стойността на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж. к. „Х“, бл. 23, ет. 1, ап. 4, аб. № 60608 за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 84,89 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 26.01.2023 г. за забава плащането й, за сумата от 35,92 лв, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 6,39 лв. мораторна лихва за периода от 05.03.2020 г. до 26.01.2023 г. за забава плащането й, 1 ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 09.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.

За посочените вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7102/2023 г. по описа на СРС, 118 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответниците да са съсобственици на процесния имот и клиенти на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „ТС“ ЕООД. Поддържа, че съгласно общите условия за ответниците е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците, чрез назначения им особен представител – адв. Й., са подали отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Оспорват исковете по размер по аргумент, че от представените по делото общи фактури не се разбира какви точно са задълженията им и дали изобщо има такива. Релевират възражение за изтекла погасителна давност на част от процесните вземания, а именно на задълженията, чиято изискуемост е настъпила до 09.02.2020 г.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

2

Ищецът претендира, че ответниците са клиенти на топлинна енергия, като за доказване на тези свои твърдения представя нотариален акт № 49, том X, дело 1859/94 от 04.02.1994 г. на нотариус при СНС и заявление-декларация за откриване на партида с вх.№ 537/21.02.2006 г. П. Л. А..

Видно от представения нотариален акт в същия е обективиран договор за дарение, с който РНЯ дарява на внуците си И. Л. А.а и П. Л. А. недвижим имот – апартамент №4, находящ се в гр. С, бл. 23, ет. 1,като съгл. т.1, in fine дарителката РНЯ си запазва правото да плзува безвъзмездно дарения имот до края на своя живот. Следователно доказано е, че ответниците са придобили правото на собственост върху имота при равни квоти съгласно чл. 30, ал. 2 ЗС, но вещното право на ползване върху същия е запазено в полза на дарителката, като не се доказва да е погасено преди или повреме на процесния период.

Поради това и титулярът на вещното право, а не съсобствениците, би следвало да е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

От друга страна обаче от представеното заявление-декларация, се установява, че на 21.02.2006 г. ответникът П. Л. А. е отправил еднолично нарочно искане до ищеца да му бъде открита партида съгласно Общи условия за продажба на топлинна енергия т „ТС“ АД на потребители за битови нужди, като е декларирал, че ще използва имота за жилищни нужди.

С Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК е разяснено, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Разяснено е и че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза това лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

В случая е налице именно постигнато съгласие между ищцовото дружество и ответника П. А., въз основа на депозираното от последния заявление-декларация от 3

21.02.2006 г. Следователно между ищеца като топлопреносно предприятие и ответника П. А. като клиент на ТЕ е възникнало и съществувало в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение обект, представляващ апартамент №4, находящ се на адрес гр. С, ж.к. „Х“, бл. 23, ет. 1 с аб. № 60608.

С оглед посоченото, а и предвид запазеното вещно право на ползване, не се доказва основание за съществуване в рамките на процесния период на валидно правоотношение между ищеца и ответницата И. Л. А.а, респ. недоказано е същата да е потребител на ТЕ, поради това и претенциите спрямо нея са неоснователни и исковете срещу нея следва да бъдат отхвърлени.

Ответникът П. А. Потребителят като страна по посоченото правоотношение дължи заплащане на реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.

Особеният представител на ответника, след приобщаване на доказателствата от третото лице помагач, не оспорва предоставената услуга, поради което и съдът намира, че се установява, че за процесния имот за процесния период е доставяна топлинна енергия на установените от представените от третото лице помагач изравнителни сметки стойности, а именно: 718,16 лв без ДДС за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., 481,47 лв без ДДС за периода от 01.05.2020 . до 30.04.2021 г. и 196,24 лв за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. Поради това установено е, че общият размер на доставената до имота ТЕ е в размер на 1675,04 лева с ДДС за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., т.е. повече от претендираната от ищеца с исковата молба обща сума в размер на 1139,01 лева

По възражението за изтекла погасителна давност

С отговора на исковата молба особения представител на ответниците е направил възражение за изтекла погасителна давност, което следва да бъде разгледано с оглед извода за възникване на вземания в полза на ищеца срещу ответника.

При съобразяване разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС се налага извод, че вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.

На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ТС” EАД на клиенти в град С, приложими към процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното 4 количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок за плащане е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.