Протокол № 121 от 24.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 121 гр. Благоевград, 24.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев при участието на секретаря Илина Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело № 20241200900059 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 12:30 часа се явиха:

За „Дзалли“ ООД, редовно уведомено, се явява адвокат С. З..

За „Модело“ ЕООД, редовно уведомено, се явяват адвокат А. И. и юрисконсулт К. А..

Вещо лице С. И. Т., редовно призована, явява се.

АДВ. З. – Да се даде ход на делото.

АДВ. И. – Да се даде ход на делото.

ЮР. К. А. – Да се даде ход на делото.

Съдът констатира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, предвид което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАД НА СЪДА: На 25.02.2026 г. по делото е депозирано допълнено и коригирано заключение от вещо лице Т..

АДВ. З. – Нямам никакви възражения по повод на последното прецизиране на доклада на съда, направено с определение № 59 от 23.01.2026 г. Водя допуснатия ни свидетел за разпит. Това е ***, която е финансов директор на „Дзалли“ ООД. Моля да изслушаме днес заключението на г-жа Т..

АДВ. И. – Запознахме се с определението, постановено в закрито заседание на 23.01.2026 г. По него имам искане само за корекции на три технически грешки.

Първата е на стр. 3, най-долу, където е записано, че „са платени с оглед на 1 бъдещи доставки на платове и материали“ - не на „доставки на платове и материали“, а трябва да е „доставки на готова продукция на „Дзалли“. На същата страница е посочена „бъдеща доставка на материали“ - следва да бъде „продукция“, а не „материали“. И на следващата страница, в началото, е посочено: „Тези „авансово преведени суми“ от „Дзалли“ ООД до „Модело“ ЕООД също били изпращани по няколко пъти в рамките на всеки месец, но не се претендирали, защото били възстановени от турската митница гаранции, които били върнати на „Дзалли“ ООД“ - всъщност митницата е възстановила част от гаранциите, която част е върната на „Дзалли“ ООД. Ние водим допуснатите ни двама свидетели - *** и ***. Държим първо да бъде проведен разпитът на свидетелите.

ЮР. К. А. – Поддържам казаното от колегата И.. Единият от свидетелите, които водим, е гръцки гражданин и не говори български език.

АДВ. З. – Да се разпитат днес всички водени свидетели и след това да изслушаме вещото лице.

Съдът преценява, че следва да коригира допуснатите в определение № 59 от 23.01.2026 г. технически неточности, посочени от адвокат И., предвид което ОПРЕДЕЛИ:

КОРИГИРА допуснатите в определение № 59 от 23.01.2026 г. технически неточности съобразно изложеното днес от адвокат И..

Съдът КОНСТАТИРА, че е пропуснал да призове за днешното открито съдебно заседание назначения по делото преводач от и на гръцки език, с оглед на което ПРОВЕДЕ кратък телефонен разговор с г-жа Л. Б. /на високоговорител/ и тя съобщи на съда и страните, че до половин час ще се яви в съдебната зала.

Водените днес от страните три лица следва да бъдат допуснати и разпитани в качеството на свидетели, защото техните показания ще допринесат за изясняването на правния спор, предвид което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА ***, *** и *** като свидетели по делото.

СНЕМА самоличността на свидетелите *** и ***: ***, родена на *** на „Дзалли“ ООД, и ***, родена на *** в „Модело“ ЕООД. НАПОМНЯ на свидетелите за отговорността им пред закона в случай на лъжесвидетелстване и същите обещаха да кажат истината, след което свидетелката *** напусна съдебната зала.

СВИДЕТЕЛКАТА *** – на въпроси на адвокат З. – Фирмата, в която аз работя, е изцяло производствено предприятие, дъщерно дружество на голям италиански холдинг, работещ в областта на модната индустрия. „Дзалли“ по принцип има три производствени бази и в момента има около 900 души персонал. В „Дзалли“ съм по трудов договор от 2003 г., единствено съм била 2 финансов директор и в момента съм такъв. В различни периоди от време сме имали договорни взаимоотношения с различни поддоставчици на територията на цялата страна, достигали сме до 25-26 различни фирми подизпълнители.

Фирма „Модело“ е една от тези, с които сме имали договорни отношения от 2021 г. От средата на 2021 г. се появиха изисквания за още по-голям капацитет на работа на територията на България и търсихме нови подизпълнители в региона на ***, и в този момент, тъй като вече работехме с „Модело“, *** на „Дзалли“ през септември месец на 2021 г. ме информира, че има интерес от страна на фирма „Модело“ да разширят капацитета на работа, като включат подизпълнители в ***. „Модело“ тогава заявиха, че имат собствена фирма, т. е. дъщерна или със същия управител, на територията на ***. Заявиха, че имат опит и знаят как да организират тази работа. Доста време проучвахме тази възможност, основно ангажимент на „Модело“ беше да проверят какви са възможностите и какви са изискванията за работа в ***, какво се очаква от нас да направим. Отговорът беше, че там има много голям капацитет, много големи възможности. На разговори, на които аз лично съм присъствала, *** на „Модело“, понеже питахме какви митнически режими ще се използват във връзка с този проект, каза, че няма никакъв проблем за тях режимът да бъде „пасивно усъвършенстване“. На 27.10.2021 г. сключихме нов договор с „Модело“, в който вече упоменахме страната „Фоур Туинс“, която да стане подизпълнител на „Модело“, но в текста на договора се казва, че за всички действия на подизпълнителя отговаря изпълнителят „Модело“. Такава беше уговорката. В този момент, когато сме сключвали договора, не е ставало дума за никакви гаранции и поемането им, тъй като никой не е споменал, че има някакъв проблем с тях. Проектът стартира след сключването на договора.

Материалите оставаха наша собственост и трябваше да работим с режим „пасивно усъвършенстване“ на територията на ***, което означава, че ние даваме материалите на „Модело“, „Модело“ ги експортира в *** с режим „пасивно усъвършенстване“ и в *** неговият подизпълнител внА. дължимите митнически гаранции и работи, организира производството, връща продукцията при нас и ние я продаваме. Първите камиони заминаха за „Модело“ още през ноември и декември 2021 г. с наши материали. Едва през януари 2022 г. възникна въпросът с тези митнически гаранции. Принципно гаранциите не би трябвало да бъдат разход за нито една от компаниите.

Ангажимент за плащане на гаранции при този тип взаимоотношения има вносителят на стоката, който я въвежда на територията на съответната държава, в случая това е „Фоур Туинс“. Само тази компания, ако извърши всички процедури, върне цялата произведена вече стока обратно и изпълни всички административни процедури по закриване на тези режими, може да получи парите си обратно от турската митница. В един момент имаше един проект с платове, които са извън Европейския съюз, по които гаранциите бяха доста по-високи - в размер на 36 % от стойността на материалите, и тогава възникна въпросът можем ли ние по някакъв начин да помогнем за тези суми.

Ние работим с „Модело“, тя е отговорна пред нас за договора си, но за да изпълни „Модело“ работата си и да изпълни реализацията на тези поръчки, материалите трябва да бъдат внесени от подизпълнителя и съответно да бъдат внесени гаранциите, които след период от около 6 месеца могат да бъдат върнати. Този период го преценихме заедно с екипа на „Модело“ и тръгнахме да търсим решение за платовете от Шри Ланка. При европейските платове гаранциите са по-ниски - в размер на 9,6 %, а при сръбските платове са 0 %.

Във връзка с тези шриланкийски платове, ние тръгнахме да проучваме 3 възможността да осигурим някакви временни финансови средства на колегите от „Модело“, за да могат те да си изпълнят целия този процес - да внесат материалите в ***, да произведат дрехи и да ги върнат обратно. Идеята за платове от Шри Ланка дойде от централата на нашата фирма-майка „Калцедония“. Централата изпращаше поръчките и платовете към нас и ние ги прехвърляхме към „Модело“. Централата беше крайният клиент по договора. Във връзка с тези шриланкийски платове, започнахме да проучваме какви възможности имаме да им осигурим временно финансови средства, за да изпълнят целия процес. В края на януари 2022 г., след като вече бяха заминали за около милион и половина евро материали в ***, колегите от „Модело“ казаха, че не могат да поемат повече никакви митнически гаранции и не само за шриланкийските платове, но и за всички останали искат да им осигурим финансови средства. Разбира се, в този момент нямаше как да рискуваме тези материали за милион и половина евро и започнахме да търсим варианти да осигурим на „Модело“ такава временна финансова помощ, с която те да могат да изпълнят ангажиментите си към турската митница, да произведат продукцията и да я върнат към нас. Те ни казаха: „На митницата има три камиона, не можем да платим гаранциите, кажете какво да правим с тях?!“, и ние казахме: „Добре, в момента можем да ви преведем еднократно аванс по договора за изпълнение“, т. е. да им платим авансово сума, а стойността на бъдещите поръчки, които те ще изработват, да ни я прихванат от стойността на изработеното. Впоследствие, тъй като трябваше, ако решим да продължим този проект, да намерим начин, защото те казаха: „Не можем повече!“, тогава пак с колегите от нашата централа „Калцедония“ изпратихме финансово предложение към колегите от „Модело“. С това предложение дадохме два варианта на такова временно финансиране във вид на авансови плащания. В единия случай трябваше за 6 месеца ние да поемем изцяло гаранциите, т. е. да им заплатим сума, която е равностойна на гаранциите за първите 6 месеца, и съответно след 6 месеца те да започнат да ни я връщат, като условието беше до края на 2022 г. да бъдат покрити всички аванси от фактурите за произведена продукция. Покриват се авансите с прихващане, ако стойността на изработката е един милион и искаме да прихванем 500 хиляди, пишем 1 милион като стойност на продукцията, която е произведена, минус 500 хиляди, което вече е платено предварително, и плащаме разликата. Тези аванси във всички случаи са свързани с договора за изработка. Ако не се направят такива прихващания, другият вариант е да бъдат върнати парите, което ние поискахме след приключване на договора, защото те останаха да „висят“. Всеки път сме питали кога ще започнат да възстановяват гаранциите и имаше всеки път отлагане някакво, имаше няколко възстановени суми в периода, но в общи линии не се случи след шестте месеца. Две предложения направихме на „Модело“. Едното беше в рамките на 6 месеца да поемем пълната стойност на митническите гаранции, т. е. да им предадем като аванси сума, равностойна на 100 % от дължимите гаранции, и след 6 месеца те да започнат да прихващат тези суми от текущите фактури. По уговорката и предложението, което им направихме, този вариант трябваше да приключи до 31.12.2022 г. Имаше и второ предложение, което беше за разпределяне на участието на двете дружества, примерно до някакъв период ние да погА.ваме 100 %, после 90 %, 60 % и т. н., а останалата част от дължимите гаранции да бъде поета изцяло от „Модело“ и техните подизпълнители. Беше прието първото предложение, което преди малко упоменах. Ние дадохме разумен срок, в който, ако фирмите работят правилно, спазват процедурите, ще имат 4 достатъчно време да си получат парите обратно, но ние нямаме контрол нито над турския подизпълнител, нито знаем какви разрешения той е получил, какви взаимоотношения има с митницата, как си е поискал парите, така че да бъдат върнати гаранциите не е било никога въпрос на дневен ред. Ние даваме парите на „Модело“ и си ги чакаме от „Модело“ в лева, и съответно те издават фактура за този аванс, ние плащаме по тази фактура и това трябваше да бъде прихванато в рамките на проекта. Връщането на гаранциите не сме го поставяли като условие за прихващане на авансите и пак казвам - за нас тези пари са следвали абсолютно точно сумите на гаранциите, винаги са били закръгляни на някаква теоретична база, защото това бяха просто авансови плащания, за които се очакваше да бъдат прихванати. Ние бяхме помолили „Модело“ да проверят как стоят нещата в *** и самите те предложиха един такъв срок за връщане, който те също приеха за разумен, защото изработката на продукцията примерно, ако отнеме месец, най-много два, след което, ако си подадат всички документи към митницата, митницата в рамките на още 2 месеца им връща парите, нещо такова, доколкото си спомням, те казаха и този срок беше по информация от „Модело“. Ние нямаме никакви взаимоотношения с турската митница и няма как да влияем на този процес, нито да си искаме парите, нито да ги даваме. През февруари месец беше прието първото предложение, след онлайн среща, която се състоя на 16.02.2022 г. През интернет платформата „Teams“ се случи тази среща. На тази среща участваха г-н ***, г-н ***, т. е. управителите на двете дружества, аз участвах, участваха и колеги от централата на „Калцедония“. Ние получаваме материали от Италия, закупуваме ги, те стават наша собственост, но ги разтоварваме директно в логистичния център на „Модело“ в с. ***, където се приготвят поръчките, това е вече във връзка с другия договор, който имаме с „Модело“, и там вече е техен ангажимент да се подготвят материалите за конкретните поръчки и да се експортират за ***. Никой от „Модело“ не е възразил по първото предложение, те казаха, че го приемат и започна работата по проекта. Те предложението го приеха още на срещата. Аз обобщих какво сме се договорили на тази среща, на което от тяхна страна г-н *** написа „Да, съгласни сме“, и започнаха вече практически да се случват нещата, да издават тези фактури и да плащаме съответните аванси към „Модело“. Този процес по авансовите плащания продължи до септември 2022 г., тогава бяха последните аванси. От самото начало колеги от централата ни бяха поставили лимит не повече от 800 000 евро, съответно сумата, която сме им предоставили, е горедолу такава, и пак казвам, това е с цел да се завърти колелото, да имат достатъчно финансов ресурс, за да могат вече да прихващат тези пари.

Разпечатката съдържа 34 от 200 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d0652558-4485-46d4-91f1-73f2f29c80df