Определение № 2971 от 04.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2971 гр. София, 04.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20258002102800 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от А. Р. Ч., подадена чрез пълномощника адвокат И.

К., срещу въззивно решение № 349/02.04.2025 г. по в. гр. д. № 41/2025 г. на Окръжен съд – Варна.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и е незаконосъобразно. Иска се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да се уважи, претендират се разноски. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличието на основания за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Ж. З. Д., чрез пълномощника адвокат П. С., оспорва жалбата с писмен отговор, иска се присъждане на разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, като взе предвид касационната жалба и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима.

С обжалваното въззивно решение, в резултат на отмяна на първоинстанционно решение № 56/05.03.2024 г. по гр. д. № 778/2023 г. на РС-Девня, е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищцата А. Р. Ч. срещу ответницата Ж. З. Д., ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване за установено, че ищцата е собственик по давностно владение на недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. “Б“, ет. 5, ап. 29, с идентификатор ***** и за осъждане на ответницата 1 да предаде на ищцата владението върху имота; като ищцата е осъдена да заплати на ответницата сумата от 3156 лв. – разноски за първа и втора инстанция.

Въззивният съд е приел за установена по делото следната фактическата обстановка: Въз основа на наследяване и правна сделка от 1998 г. към този момент ответницата Ж. Д. се легитимира като собственик на апартамента, предмет на настоящия спор. Установено е по делото, че към 01.01.2004 г. ищцата и семейството й са живеели в процесния апартамент. На 03.01.2004 г. ищцата А. Ч. е заявила за свой настоящ адрес адресът на процесния апартамент, а на дата 03.02.2004 г. - и за свой постоянен адрес. Установено е също, че най – късно през лятото на 2016 г., синът на ищцата, който след заминаването за чужбина през 2014 г. останал да живее в апартамента, се е изнесъл и е предал на ответницата ключа от апартамента. Установено е още, че през същата 2016 г. при завръщането си в България, ищцата сменила патрона на бравата на входната врата на жилището, а по – късно през 2016 г. ответницата от своя страна сменила патрона на бравата и оттогава разполага с ключ от апартамента, съответно и с възможността да го ползва когато пожелае, а ищцата не е имала достъп до апартамента, няма такъв и понастоящем. От пълномощно с нотариално заверен подпис на упълномощителя от 13.11.2008 г. е видно, че ответницата е упълномощила ищцата да я представлява пред административни, финансови, данъчни и общински органи, пред съд и нотариус, като в пълномощното ответницата е заявила и че желае да продаде собствения си имот (процесния апартамент) на ищцата А. Р.. Упълномощила е ищцата да попълва, подава и получава молби, декларации и други документи във връзка с продажбата на имота и да я подписва с подписа си там, където е необходимо. С пълномощно от 18.11.2008 г. с нотариално заверен подпис на упълномощителя ответницата е упълномощила ищцата да я представлява пред административни, финансови, данъчни и общински органи, пред съд и нотариус и пред Агенцията по вписванията като заявява и получава документи във връзка с издаването на данъчна оценка с цел продажбата на процесния апартамент. Описани са подробно обстоятелствата по дадените показания на разпитаните по делото свидетели.

Свидетелката А. Д. сочи, че тя познава ищцата от около 2002-2003 г. Знае, че ищцата е живяла в процесния апартамент със семейството си като собственик; преди да се нанесат, ищцата и съпругът й правили голям ремонт тъй като апартаментът не бил годен за живеене.

През 2014 г. ищцата заминала да работи в Нидерландия, докато живеела в апартамента никой не й е създавал проблеми, че живее там. Свидетелката споделя, че ищцата е оставила документи за апартамента – стар нотариален акт и пълномощно, според което ищцата може да продаде апартамента на себе си; ищцата споделила със свидетелката, че не е имала възможност да прехвърлят апартамента. В показанията си свидетеля Е. П., бивш съпруг на ищцата, описва, че 2002-2003 г. с ищцата узнали, че ответницата си продава апартамента. Съседка на име Д. ги свързала с ответницата и свидетелят и ищцата купили апартамента за сумата от 3000 или 4000 лева, която била платена наведнъж, еднократно, след което ответницата им предоставила ключовете. Апартаментът бил в лошо състояние и правили ремонт преди да заживеят в него. Свидетелят живял в апартамента до 2006 г. – до развода си с ищцата. Известно време след като се нанесли, синът им претърпял катастрофа, вложили много средства в лечението му и поради това не успели да прехвърлят апартамента 2 навреме. Свидетелят не знае дали след 2006 г. ищцата и ответницата са имали друга уговорка за пари. Заявява, че от 2010 г. бившата му съпруга е в чужбина и когато се връща в България е в процесния апартамент. От показанията на свидетеля В. Д. – живущ в жилище на четвъртия етаж в същия вход, в който се намира процесния апартамент, е установено, че в периода 2000-2002 г. апартаментът бил необитаем, ответницата живеела в друго населено място и искала някой да влезе да живее апартамента и да го стопанисва. Ищцата и семейството й се настанили в апартамента през 2000-2002 г., като преди това правили ремонт – усвоили терасата. Ищцата живяла в апартамента до 2015-2016 г. Свидетелят не знае апартамента да е бил продаден. Впоследствие, след като ищцата напуснала апартамента, узнал от ответницата, че имало натрупани сметки, които не били платени. След 2016 г. свидетелят не е виждал никой да живее в жилището; ответницата и децата й посещавали апартамента. От показанията на свидетелката Д. И. се установява следното: свидетелката познава и двете страни, живее в апартамент, съседен на процесния. Запознала е страните, тъй като ищцата е търсела жилище под наем или да го купи, а апартамента бил празен. Страните се срещнали в [населено място], свидетелката не знае какво са се договаряли и какви са били отношенията им. След това ищцата и семейството й заживели в апартамента, като преди това правили ремонт. Не знае ответницата да е продала апартамента на ищцата, от съседи чула, че ищцата била там под наем. Ищцата ползвала апартамента от 2002 г. до 2016 г., след нея синът й останал да живее там, след което и той се изнесъл. При напускането на апартамента синът на ищцата предал ключа на ответницата. От около седемосем години, т. е. от 2016-2017 г. (разпитът на свидетелката е проведен в съдебното заседание на 08.02.2024 г.), свидетелката не е виждала ищцата да идва в апартамента, видяла я когато сменила патрона на бравата на входната врата – около година след като синът на ищцата се изнесъл от апартамента.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът се е водел от изложените разяснения кога вещното право на собственост, и на какви изисквания трябва да отговаря упражняваната върху вещта фактическа власт, за да е владение по смисъла на чл. 79 ЗС, с акцент своенето /субективния елемент на владението/ да е и несъмнително и явно. При тези предварителни разяснения, решаващият съд е приел по спорния въпрос дали ищцата е била владелец или държател на процесния апартамент – същата се позовава на придобиването му по давност в периода 01.01.2004 г.- 01.03.2023 г., че тя е имала качеството “държател“, а не “владелец“ по отношение на имота и като държател не може придобие правото на собственост, колкото и време да е упражнявала фактическа власт. Прието е, че ищцата е била допусната от ответницата да живее в апартамента, но по делото няма безспорни доказателства, че установената от ищцата фактическа власт е въз основа на неформален (устен) договор за покупко-продажба на апартамента, което да обоснове начало на недобросъвестно владение. Достигането до този извод е обосновано с подробен анализ на събраните по делото гласни доказателства, анализ на представените по делото пълномощни от 2008 г., както и с установеното по делото обстоятелство, че в периода 2009-2022 г. ищцата не е заплащала данъци за имота (макар съдът да е обосновал извод, че това обстоятелство само по себе си не е решаващо за направения извод, а само допълва разсъжденията му 3 относно правното качество на ищцата).

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС. В тази насока по отношение на възприетия от съда извод, че ищцата е имала качеството на държател, а не на владелец, касаторът обосновава противоречие с решение № 520/05.08.2010 г. по гр.д. № 1070/2009 г. на ВКС, I г.о., а по направената преценка на показанията на свид. П. се сочи противоречие с решение № 247/21.12.2023 г. по гр.д.№ 4508/2022 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 159/22.02.2016 г. по т.д. № 1871/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 79/12.07.2017 г. по гр.д. № 3244/2016 г. на ВКС, ІV г.о., с изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения при обсъждане на събраните по делото доказателства, но не се сочи конкретен правен въпрос. Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, общо основание за допускане на касационното обжалване съставлява конкретно формулиран правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, като касационната инстанция не може служебно да формулира или извлича такъв въпрос нито от изложението, нито от касационната жалба (в случая изложението е инкорпорирано в самата жалба).

Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Кумулативно с формулиране на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът следва да обоснове и някой от кумулативно изискуемите специфични предпоставки за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 1 до т. 3 ГПК. В случая това не е сторено, поради липсва общото основание за селекция и това е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване на въззивното решение на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, без да се преценява дали е налице противоречие с цитираните решения на ВКС. Оплакванията на касатора в тази част не са относими към правните разрешения на инстанцията по същество, а единствено към процеса на анализ на доказателствата по делото, чиято правилност в производството по чл. 288 ГПК не може да се проверява.

В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с изложението са поставени следните въпроси като такива от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно : 1/ Може ли действието по предаване на ключ от апартамента на невладеещ собственик, извършено от държателя, но въведен в имота от владелеца несобственик и извършено без знанието и санкцията на последния, да обвърже владелеца за прекъсване на давностното му владение върху имота ? 2/ Предаването на ключ от държател на собственик означава ли предадено владение върху имота към собственика и прекъснато давностно владение, ако в същото време владелецът има при себе си други екземпляри от ключовете за патрона, така не е лишен от възможност за достъп до владения имот и не е давал предварителното си съгласие и/или последващо санкциониране за предаването на ключа от държателя към собственика ? 3/ Достатъчно основание ли е по реда на чл. 172 ГПК за некредитиране на показанията на свидетел обстоятелството, че същият е бивш съпруг на посочилата го за 4 разпит страна по делото ? 4/ При заведен иск на осн. чл. 108 ЗС с основание от ищеца на собствеността чрез способа на придобивна давност, ако владелецът е въведен във владение след устна възмездна сделка от ответника по иска, от значение ли е доказването на точния размер на платената сума, или същото е ирелевантно по спора ? 5/ Неплащането от владелеца на данъка за имота по партида, по която не е титуляр, означава ли, че не свои имота?