Решение № 436 от 26.01.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12469/2022
- Вид
- Решение № 436
- Подписан
- 26.01.2023
- В сила
- 26.01.2023
- Състав
- Любомир Василев, Стойчо Попов, Темислав Малинов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.25 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.411 · Кодекс за застраховането
- чл.411 ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 436 гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Любомир Василев
Членове:
Темислав М. Димитров
Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100512469 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №12469/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на З.А. Д. Д.Б.Ж.И З.“ АД гр.София ЕИК ******* срещу решение №20049002 от 19.07.2022 г по гр.д.№8594/21 г на СРС , 57 състав ; с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.411 ал.1 КЗ на “ДЗИ-О.З.” ЕАД гр.София ЕИК ******* сумата от 875,39 лева – регресно вземане на застраховател по „Каско +“ срещу застраховател по „ГО“ за заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за вреди по л.а.„Дачия Докер “ с рег.№******* от ПТП на 12.05.2020 г в гр.Пловдив до кръстовище на бул.Кукленско шосе до хотел „Родопи“ по вина на водача на л.а. „Тойота Ярис “ с рег.№******* , ведно със законната лихва от 12.02.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; както и да заплати сумата от 665 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Налице е съпричиняване от водача на л.а.„Дачия Докер “ с рег.№******* , а първоинстанционният съд неправилно е обсъдил наличните доказателства и не е установил действителният механизъм на ПТП . При изготвяне на САТЕ вещото лице не е съобразило показанията на свидетелите . Показанията са събрани по-късно , като св.В. установява друг механизъм на ПТП .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС . Виновен за ПТП е само водачът на л.а. „Тойота Ярис “ с рег.
№******* , които при престрояване в лява лента е отнел предимство на движещия се в тази 1 лента л.а.„Дачия Докер “ с рег.№******* . В този смисъл са двустранният констативен протокол , САТЕ и показанията на св.Б. . Не е доказано съпричиняване на ПТП от водача на л.а.„Дачия Докер “ , а СРС законосъобразно не е кредитирал показанията на св.В. , който е виновният водач . Не са допуснати процесуални нарушения при приемане на САТЕ , като правилно не е допусната повторна САТЕ .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 03.08.2022 г и е обжалвано в срок на 17.08.2022 г /по пощата/.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че не е спорно между страните , че същите са съответно застраховател по „Каско +“ и застраховател по „ГО“ на собственика на увредения автомобил и на виновния водач . ПТП е настъпило поради неправомерното поведение на водача на л.а.
„Тойота Ярис “ с рег.№******* , който при престрояване в лява лента не пропуска движещия се в тази лента л.а.„Дачия Докер “ с рег.№******* . Не е доказано водачът на последния автомобил да има някаква вина за ПТП , като показанията на св.В. не трябва да се кредитират . Механизмът на ПТП е доказан с двустранният констативен протокол , показанията на св.Б. и САТЕ . САТЕ установява щетите по л.а.„Дачия Докер “ и по размер – това е пазарната стойност на необходимите ремонтни работи по автомобила по средни пазарни цени .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд . Съгласно разпоредбата на чл.411 от КЗ заплатилият вредите застраховател по „Каско“ има правото да възстанови платеното от деликвента или от застрахователя по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, встъпвайки в правата на увредения. Предпоставките за основателност на тази претенция са: наличието на валидно имуществено застрахователно правоотношение между застрахователя и увредения ; настъпването на застрахователно събитие – увреждане на застрахованото имущество; възстановяване на вредите от застрахователя; и валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и виновния водач .
В случая ищецът е застраховател по „Каско“ и е представил доказателства за настъпването на процесното ПТП – констативен протокол за ПТП , свидетелски показания на св.Б. и САТЕ . Ищецът е заплатил процесната сума , а съгласно САТЕ щетите по увредения автомобил по средни пазарни цени са в размер на 3459,44 лева .
2
Следва да се отбележи , че ответникът е заплатил по-голямата част от дължимото обезщетение на ищеца , с което извънсъдебно е признал кой е виновния водач и какъв е механизмът на ПТП . Независимо от извършеното значително плащане ответникът /въззивник в настоящото производство /продължава оспорва иска с общи и неподкрепени от доказателства доводи и пред СРС , и пред настоящия съд .
СРС не е допуснал съществено процесуално нарушение като е изслушал и приел САТЕ преди да приобщи към доказателствата по делото показанията на свиделите /същите са разпитани по делегация /. Вещото лице е работило по наличните доказателства по делото , включително по двустранния констативен протокол , като е дало заключение , че тези доказателства потвърждават твърдения от ищеца механизъм на ПТП . ПТП е настъпило поради неправомерното поведение на водача на л.а. „Тойота Ярис “ с рег.№******* , който при престрояване в лява лента не пропуска движещия се в тази лента л.а.„Дачия Докер “ с рег.№*******.
Законосъобразно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св.В. , който е лицето , което е виновно за ПТП . След като е признал вината си в двустранния констативен протокол В. , разпитан като свидетел В. опитва да се „оневини“ като твърди неправилни маневри на водача на л.а.„Дачия Докер и обективни трудности да се включи в движението .
Същевременно В. признава очевидното - че е отнел предимство да другия автомобил при престрояване в друга лента като „дал мигач“ , но другият автомобил „го ударил“.
Очевидно е , че ако В. като водач на л.а. „Тойота Ярис “ с рег.№******* не беше нарушил чл.25 ал.1 ЗДвП , като при извършеното престрояване беше пропуснал движещия се в съседна лента автомобил , то ПТП нямаше да настъпи . С факти за „даване на мигач“ или за налична колона от автомобили не отпада задължението по чл.25 ал.1 ЗДвП . По делото няма събрани доказателства за съпричиняване от страна на водача на л.а.„Дачия Докер .
След като показанията на В. не са достоверни , същите не трябва да се вземат предвид , включително и от вещото лице по САТЕ при изготвяне на заключението . Не се налага и допускане на повторна САТЕ , която да изследва защитни тези в показанията на св.В. .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 480 лева адвокатско възнаграждение .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000 лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20049002 от 19.07.2022 г по гр.д.№8594/21 г на СРС , 57 състав .
ОСЪЖДА „З.А. Д. Д.Б.Ж.И З.“ АД гр.София ЕИК ******* да заплати на “ДЗИ-О.З.” ЕАД 3 гр.София ЕИК ******* сумата от 480 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4