Решение № 2822 от 08.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2822 гр. София, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20241100501539 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Дженерали застраховане”АД, гр.София, подадена чрез юрк.К.Р., срещу решение № 20067873 от 18.11.2022 г., постановено по гр.дело № 15550/2020 год. по описа на СРС, Г.О., 28 с-в, в частта, с която е признато за установено по иска с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.411 от КЗ, че „Дженерали застраховане”АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„*********, дължи на ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“*********“ № *********, сумата от 431 лв., от които 421 лв.- невъзстановено застрахователно обезщетение и сумата от 10 лв. ликвидационни разноски по образуваната при ищеца щета № 0003-1261-18-401882 във връзка с ПТП настъпило на 09.02.2018 г. в 07,15 часа в гр.Варна, кв.“*********, с участието на лек автомобил „Фолксфаген“, модел“Пасат“, рег.№ *********, собственост на, не е посочен, управляван от Я.И. и лек автомобил „Шевролет“, модел“Авео“, рег.№ *********, собственост на „Халюде“ ЕООД, управляван от С.Б.Б., ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.01.2020 г. до окончателното заплащане на задължението, както и в частта, с която е признато по иска с правно 1 основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.411 от КЗ, че „Дженерали застраховане”АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„*********, дължи на ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“*********“ № *********, сумата от 50,04 лв.- лихва за забава за периода от 29.11.2018 г. до 20.01.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.дело № 2479/2020 г. по описа на СРС, Г.О., 28 състав. Във въззивната жалба е направено искане решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените по реда на чл.422, ал.1 от ГПК установителни искове да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалноправни и на материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София, чрез юрк.И.Г. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част - потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси 2 е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищеца Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София, срещу ответника „Дженерали Застраховане“ АД, гр.София, установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.411 от КЗ и чл.86 от ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор.

Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Спорните по делото обстоятелства, с оглед очертания предмет на въззивната жалба по чл.269 ГПК, са свързани единствено с въведеното от ответника, чрез неговия процесуален представител възражение за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, относно необсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната цялост, което водело до необоснованост на обжалваното решение, както и с възражението, че неправилно е прието от съда за доказано обстоятелството, че процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило по вина на водач със застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника „Дженерали Застраховане“ АД, гр.София.

Въззивният съд не споделя изложените от въззивника- ответник доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при събиране и ценене на доказателствения материал, довели и до нарушение на материалния закон, включително и досежно приетата по делото съдебно- автотехническа експертиза.

Изготвената съдебно- автотехническа експертиза е подробна, детайлна и напълно обоснована, като вещото лице е отговорило на всичките му поставени въпроси, с оглед наличната по делото и проверената от него документация. С оглед на което правилно 3 първоинстанционният съд е кредитирал приетото по делото, като неоспорено от страните заключение на вещо лице по допуснатата съдебно- автотехническа експертиза при решаване спора по същество, доколкото същото е отговорило на всички релевантни въпроси от значение за предмета на делото.

Като неоснователни следва да се преценят и доводите изложени във въззивната жалба за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Противно на изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е обосновано. Обжалваното решение е и правилно. Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.

На следващо място, следва да се вземе предвид обстоятелството, че в представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 09.02.2018 г. изрично е отразено изявление на водача на лек автомобил „Фолксваген пасат“, с рег.№ *********/ застрахован при ответника/, че вина за настъпване на ПТП носи той. В протокола изрично е отбелязано, че виновен е именно водача на МПС застрахован при ответника. Процесният протокол представлява частен документ и като такъв не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразените в него факти и обстоятелства. Следва да бъде взето предвид обаче обстоятелството, че с полагането на подписа си водачът на лек автомобил „Фолксваген пасат“, с рег.№ *********/ застрахован при ответника/ е направил признание на неизгоден за себе си факт, а именно, че вината за настъпване на произшествието е негова, което по начало представлява правен извод, а не факт, поради което и не съществува пречка същият да бъде уставен въз основа на отразеното в протокола.

С оглед на събраните по делото доказателства в случая се налага единственият законосъобразен извод, че към момента на настъпване на процесното ПТП на 09.02.2018 год. в гр.Варна, пострадалия/ застрахован при ищеца водач на МПС/ не е допринесъл за настъпване на вредите. В конкретния случай съдът приема, че поведението на пострадалия н е е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.

При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.

По отношение на разноските за въззивното производство.

С оглед изхода на спора на въззивника- ответник не се следват разноски за настоящата въззивна инстанция. На въззиваемата страна- ищец следва да бъде 4 присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 ГПК, в размер на сумата от 100 лв.

Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20067873 от 18.11.2022 г., постановено по гр.дело № 15550/2020 год. по описа на СРС, Г.О., 28 с-в, в частта, с която е признато за установено по иска с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.411 от КЗ, че „Дженерали застраховане”АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“*********, дължи на ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“*********“ № *********, сумата от 431 лв., от които 421 лв.- невъзстановено застрахователно обезщетение и сумата от 10 лв. ликвидационни разноски по образуваната при ищеца щета № 0003-1261-18-401882 във връзка с ПТП настъпило на 09.02.2018 г. в 07,15 часа в гр.Варна, кв.“*********, с участието на лек автомобил „Фолксваген“, модел“Пасат“, рег.№ *********, собственост на, не е посочен, управляван от Я.И. и лек автомобил „Шевролет“, модел“Авео“, рег.№ *********, собственост на „Халюде“ ЕООД, управляван от С.Б.Б., ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.01.2020 г. до окончателното заплащане на задължението, както и в частта, с която е признато по иска с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.411 от КЗ, че „Дженерали застраховане”АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„*********, дължи на ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“*********“ № *********, сумата от 50,04 лв.- лихва за забава за периода от 29.11.2018 г. до 20.01.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.дело № 2479/2020 г. по описа на СРС, Г.О., 28 състав.

ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„*********, да заплати на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 100,00 лв. / сто лева/, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски /юрисконсултско възнаграждение/.