Решение № 393 от 02.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. София, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241000500759 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ищците в първоинстанционното производство Л. М. А. и В. П. А., починал в хода на производството и заместен на основание чл.227 от ГПК от Л. М. А., участваща на собствено основание и от М. В. М. и Т. В. П. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 22.01.2024 г., а въззивната жалба е подадена по пощата на 01.02.2024 г.) обжалват с въззивна жалба вх.№ 260125/05.02.2024 г. Решение № 260034/19.12.2023 г. по т.д.№ 126/2018 г. по описа на ОС-Враца, с което са отхвърлени изцяло исковите им претенции за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на тяхната внучка Т. А.

Д., настъпила в пряка причинна връзка от ПТП, реализирано на 23.11.2016 г. по пътя между с.Габровница и с.Вирове, виновно причинено от водача на л.а.м. „БМВ Х6“ с ДК № ******, с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуални представители адвокат Д. и адвокат Д. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощни приложени на л.43 от първоинстанционното дело на 1

СГС и стр.304 от първоинстанционното дело на ВрОС.

Въззивниците-ищци са освободени на основание чл.83, ал.2 от ГПК от държавни такси с определение № 687/22.11.2018 г., т.д. № 126/2018 г. по описа на Врачански окръжен съд.

Предвид горното въззивната жалба е редовна.

Въззивниците-ищци поддържат, че решението е неправилно по подробни съображения изложени във въззивната жалба. Твърди се неправилност на извода на първоинстанционния съд, че вина за настъпилото ПТП има само водачът на л.а.м. „Опел Астра“ В. А. Д., но не и застрахованият при ответното дружество водач. Твърди, че първоинстанционният съд е кредитирал безкритично заключенията по назначените по делото САТЕ и допълнителна САТЕ, съобразно които застрахованият водач не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, както с установената по делото скорост, така и с разрешената за конкретния пътен участък скорост от 50 км/ч. Твърди се, че водачът на лек автомобил БМВ Х6 П. Н., при движение с разрешената скорост е могъл да избегне настъпването на ПТП. Твърди се, че вещото лице погрешно определя момента на възникване на опасността за водача на лек автомобил БМВ, което от друга страна е правен въпрос и не е от компетентността на вещото лице. Считат решението за неправилно, поради неправилност на извода на съда, че по делото е останало недоказано твърдението на ищците, че Т. Д. е била тяхна внучка. Поддържа се, че този факт е установен със свидетелските показания, събрани пред първоинстанционния съд.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, което да уважи исковите претенции в пълния предявен размер и да присъди направените разноски и пред двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна - ответникът ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД чрез процесуалния му представител юрисконсулт Л. с надлежно учредена представителна власт по делото.

Оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на първата съдебна инстанция като законосъобразно и правилно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Развива подробни съображения по 2 съществото на спора и поддържа всичките си възражения, поддържани с отговора пред първата инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК третото лице-помагач ЗД „БУЛ ИНС“ АД, не подава отговор, не взема становище по подадената въззивна жалба.

С оглед на така очертания предмет на въззивното производство, Решение № 260034/19.12.2023 г. по т.д.№ 126/2018 г. по описа на ОС-Враца, се обжалва в неговата цялост.

В открито съдебно заседание, въззивниците - ищци чрез процесуалния си представител молят съда да уважи въззивната им жалба по съображения изложени в писмена молба. Адвокат Д. претендира да му бъде определено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА и пред двете съдебни инстанции.

В открито съдебно заседание, въззиваемият - ответник ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно, законосъобразно и обосновано. При условията на евентуалност, в случай, че съдът счете претенциите за основателни, да вземе предвид наличието на съществен принос от страна на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат. Претендира разноски, за което представя списък. Моли съда при определяне адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззивниците да не прилага Наредба № 1.

В открито съдебно заседание въззиваемият - трето лице помагач ЗД „БУЛ ИНС“ АД, редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Врачански окръжен съд е бил сезиран с активно, субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от Л. М. А. и В. П. А., починал в хода на производството и заместен на основание чл.227 от ГПК от Л. М. А., участваща на собствено основание и от М. В. М. и Т. В. П. против „Застрахователно акционерно дружество 3

Армеец“ АД, с които ищците претендират заплащане на застрахователно обезщетение в размер на по 100 000 лв. за причинените им неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на тяхната внучка Т. А. Д., настъпила в пряка причинна връзка от осъществено на 23.11.2016 г. пътнотранспортно произшествие на кръстовището, образувано между ул. „Габровска“ и път ІІ81, виновно причинено от водача на л.а.м. „БМВ Х6“ с рег.№ М ****** с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, обективирана в застрахователна полица № 11116001934674, валидна от 15.06.2016 г. до 14.07.2017 г.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 447/23.11.2016 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 23.11.2016 г., фотоалбум към него, от разпита на свидетелите очевидци и участници в процесното ПТП В. А. Я., живеещ в къща, намираща се на кръстовището, на което е настъпило произшествието, К. С. Б., пътувала на предна дясна седалка в лек автомобил „Алфа Ромео, участвал в ПТП и П. Й. Н.-водач на л.а.м. „БМВ Х6“, както и с влязлата в сила на 13.07.2023 г. Присъда от 10 юли 2020 г., постановена по н.о.х.д. № 73/2019 г. по описа на ОС - Монтана, се установява, че на 23.11.2016 г. в с. Вирове, обл. Монтана, на път ІІ-81, км 111+6, при управление на л.а.м.

„Опел Астра“ с рег. № ********, В. А. Д. нарушил правилата за движение по пътищата-чл.47, чл.50, ал.1 от ЗДвП, в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта си 1,00 на хиляда, установено по надлежния ред, без да има необходимата правоспособност, реализирал ПТП, вследствие на което причинил по непредпазливост смъртта на повече от едно лице, а именно: смърт на П. В. П. и на Т. А. Д., както и тежки и средни телесни повреди на други лица, като деецът е избягал от местопроизшествието.

Между страните не е спорно, че за л.а.м. „БМВ Х6“ с рег.№ М ****** към датата на ПТП, е имало сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, обективирана в застрахователна полица № 11116001934674, валидна от 15.06.2016 г. до 14.07.2017 г.

Пред първоинстанционния съд е прието удостоверение за наследници на 4 починалия в хода на производството първоначален ищец В. П. А., от което се установява, че починалият при същото ПТП П. В. П. е син на двамата ищци Л.

М. А. и В. П. А., като също така е отбелязано, че П. В. П. няма преки наследници.

Въззивният съд не обсъжда приетата пред първоинстанционния съд СМЕ, доколкото със същата не се установяват релеванти за спора факти.

От приетото пред първоинстанционния съд основно и допълнително заключение на САТЕ се установява, че участъкът от пътя ІІ-81 и път в посока с. Габровница, образуващи кръстовището, където е станало ПТП, са прави с лек променлив наклон на изкачване. Лек автомобил „БМВ Х6“ се е движил в участъка на процесното ПТП по път ІІ-81 в посока гр. Монтана - гр. Лом към кръстовището му с път за с. Габровница със скорост от порядъка на 110-111 км/ч. От път ІІІ 10123 откъм с. Габровница без спиране на знака СТОП в кръстовището е навлязъл лек автомобил Опел Астра със скорост на движение към мястото на удара от около 75 км/ч. Установява се, че трите автомобила, участници в ПТП са реализирали два удара помежду си. Първият удар е между лек автомобил БМВ, за който ударът е челен и лек автомобил Опел Астра, за който ударът е страничен в задна половина на лява странична част.

Вторият удар е между лек автомобил БМВ и лек автомобил Алфа Ромео 147.

Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка, причина за произшествието е внезапно навлизане на лек автомобил Опел Астра в кръстовището, без да спре на знак Б2-Стоп, със скорост от 75 км/ч от дясно на ляво пред лек автомобил БМВ и попадане в опасната му зона на спиране, с което е поставил себе си и водача на лек автомобил БМВ в невъзможност да предотвратят настъпването на процесното ПТП. Вещото лице е дало заключение, че за лек автомобил БМВ ударът е бил непредотвратим, както при установената скорост на движение от 110-111 км/ч, така и ако беше управлявал автомобила с разрешената скорост на движение от 50 км/ч.

Пред въззивната инстанция е допуснато събиране на доказателства чрез изслушването на повторна САТЕ, с оглед оспорените от ищците изводи на експертизите, приети пред първоинстанционния съд.

От експертизата приета пред настоящата инстанция се установява, че водачът на лек автомобил БМВ, при управление на същия със скорост от 50 км/ч, е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез 5 спиране. Установява се, че разстоянието от табелата с. Вирове до мястото на удара е 65,43 м. Технически правилно е било водачът на лек автомобил БМВ след табелата да се движи със скорост от 50 км/ч. При тази скорост автомобилът би достигнал до мястото на удара със закъснение от 3,10 секунди, за което време лек автомобил Опел при скорост от 11,23 м/с би изминал разстояние след мястото на удара 34,81 м и би напуснал кръстовището. От своя страна водачът на лек автомобил Алфа Ромео е имал възможност да възприеме движещият се към кръстовището без да спира лек автомобил Опел, когато се е намирал на разстояние 48,09 м до мястото на първия удар и при управление на автомобила със скорост от 50 км/ч, също е имал възможност да предотврати произшествието чрез спиране.

За установяване на търпените от ищците неимуществени вреди, пред първоинстанционния съд са събрани свидетелските показания на И. М. П. и М. М. М..

Свидетелят П. установява, че е син на ищцата Т. М., а ищците Л. и В. са негови съответно баба и дядо. Свидетелят установява, че загиналата при катастрофата Т. е негова племенница, дъщеря на сина на двамата ищци П., който също загинал при катастрофата. Свидетелят установява, че както П., така и дъщеря му Т. живеели в къщата на ищците в с. ***. Т. имала съпруг и деца, които живеели наблизо през две-три къщи. Т. живеела по-често при баба си и дядо си, на които помагала в домакинството, ходела да им пазарува, перяла ги, била им като дъщеря. Ищците понесли тежко смъртта на Т.. След катастрофата бабата на свидетеля Л. получила инсулт и асма, а дядо му В. починал.