Решение № 2819 от 08.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2819 гр. София, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20251100501126 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника С. А. С., срещу решение № 13040/02.07.2024 г. на СРС, 37 състав, по гражданско дело № 54998/2023 г., с което съдът е издал срещу него на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН заповед за защита в полза на В. В. Т., налагайки на ответника мерки по чл. 5 от ЗЗДН, както и глоба. Счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушения на материалния и на процесуалния закон. Излага съображенията си, поради което моли съдът да го отмени, като вместо него постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена молбата за защита.

Въззиваемата страна В. В. Т., с подаденото възражение, оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата.

В съдебно заседание въззиваемата страна моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от 1 ответника в първоинстанционното производство, която страна има правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

С молба от 06.10.2023 г. В. В. Т. е поискала да се издаде заповед за защита срещу С. А. С. – бивш неин фактически съжител, с който имат общо дете, с която да се наложат мерки по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, описвайки в какво са се изразявали актовете на насилие по отношение на нея.

С решение № 13040/02.07.2024 г., СРС, 37 състав, по гражданско дело № 54998/2023 г. е издал заповед за защита срещу С. А. С., като го е задължил да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В. В. Т., за срок от осемнадесет месеца, считано от 06.10.2023 г. Забранил е на С. А. С., на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗЗДН, да приближава В. В. Т., на разстояние по-малко от 100 метра, до жилището й на посочения адрес, местоработата й и местата за социални контакти и отдих /с изключение на сграда на съда и полиция/ за срок от осемнадесет месеца, считано от влизане в сила на решението. Забранил е на С. А. С., на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗЗДН, да осъществява контакт с В. В. Т., под каквато и да е форма, включително и по телефон, чрез електронна или обикновена поща или факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от осемнадесет месеца. Съдът е предупредил ответника за последиците при неизпълнение на заповедта на основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН . Наложил е на С. А. С. на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН, глоба в размер на 900 лева и го е осъдил да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Съдът е осъдил ответника да заплати н а молителката сумата от 1200 лв. сторени разноски по делото. С. А. С. е задължен да посещава Специализирана програма за превенция на домашно насилие за срок от шест месеца от издаване на заповедта при честота от четири посещения на месец на свои разноски в „Център за превенция на правонарушенията“, където да се яви не по-късно от две седмици от получаване на решението по делото.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, 2 прие за установено следното:

Първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът е осъществил спрямо молителката посочените в сезиращата съда молба актове на домашно насилие- по вайбър на 08.09.2023 г. и 09..09.2023 г., на 25.09.2023 г.-когато страните са се срещнали в близост до жилището на ответника и „на рождения ден на общата им дъщеря Юлия, проведен на 21.09.2024 г.“ Молителката е представила декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която не е описала твърдяните насилнически актове- декларацията не индивидуализира актовете на насилие по начина, по който същите са описани в редовната молба за защита /арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН/- описание на акта, дата, часточен или приблизителен, място и начин на извършване на съответния акт и т. н., поради което тази декларация не представлява годно доказателствено средство за извършено насилие. Същевременно, твърдят се насилнически актове срещу молителката на 21.09.2021 г.- както е посочено в сезиращата СРС молба, около 18,30 ч., в заведението „Джой стейшън“. С показанията на свидетелката М., която е очевидец, установяващи само, че“ в един момент ответника е станал агресивен, почнал е да се заяжда какво се е облякла /молителката/, какви нокти имала, дали се е омъжила“, са прекалено общи, лишени от всякаква конкретика, като с тях не се и установяват действия на ответника, покриващи признаците на домашно насилие. Но в случая основен е въпросът, че съдът е приел, че се касае за действия на ответника, извършени от него три години след посочената от молителката дата на извършване на насилието на 21 септември-датата 21.09.2021 г. е посочена от самата молителка в молбата за защита, инициираща производството ред СРС.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че настоящата инстанция счита за основателен доводът в жалбата, че в мотивите на решението е посочено, че съдът прилага спрямо ответника, като извършител на психическо и физическо насилие, мерките по чл. 5. ал. 1, т.1 и т.З от ЗЗДН , чрез които ще се даде защита, като въпреки това с диспозитива на съдебния си акт налага по-широк кръг от мерки- такива по чл. 5. ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, чл. 5, ал. 1, т. З, предл. 1 от ЗЗДН, чл. 5, ал.1, т.4 от ЗЗДН /разпоредба, неприложима към настоящия случай, като невлязла в сила/ и чл. 5, ал. З от ЗЗДН /действа щ към момента на сезиране на съда/, поради което изцяло немотивирани остават всички наложени мерки извън тези, посочени в мотивите на решението .

3

Отделно от изложеното, в мотивите е посочено, че мерките за защита по чл.5, ал.1, т. З от ЗЗДН трябва да бъдат наложени за срок от осемнадесет месеца, считано от издаване на заповедта за защита, докато в диспозитива на решението по отношение на тази мярка е записано, че същата се налага за срок от 18 месеца, считано от влизане в сила на решението.

Следва да се обърне внимание на първоинстанционния съд и за следното:

Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН- ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие, която СРС, 37 състав е наложил за срок от осемнадесет месеца, считано от 06.10.2023 г., е безсрочна;

Мярката за защита, предвидена в чл. 5, ал. 1, т. 6 от ЗЗДН-задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева, е в сила от 01.01.2024 г., неприложима за настоящия казус /съгласно § 30 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на Закона за защита от домашното насилие (ДВ. бр. 66 от 01.08.2023 г.. сила от 01.01.2024 г.), Производствата по молби, искания и жалби, постъпили до влизане в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред"/, е програма за превенция, чиято продължителност и честота не се определят от съда, а от изпълнителя на специализираната програма.

Ето защо, въззивният съд приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, а молбата за защита – да се остави без уважение, поради което и жалбата на ответника по първоинстанционното дело се явява основателна.

Като съобрази изхода на делото, въззиваемата страна следва да заплати държавна такса в размер на 37,50 лв. по сметка на СГС (25 лв. за производството пред СРС и 12,50 лв. държавна такса за въззивната жалба).

При този изход на делото, искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №13040/02.07.2024 г. на СРС, 37 състав, по 4 гражданско дело № 54998/2023 г., и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. В. Т., ЕГН********** за издаване на заповед за съдебна защита срещу С. А. С., ЕГН********** и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която на ответника да бъдат наложени мерки по чл. 5 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА В. В. Т., ЕГН********** да заплати по сметка на СГС сума в размер на 37,50 лв.- държавни такси.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. В. Т., ЕГН**********, за присъждане на деловодни разноски, като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5