Определение № 433 от 13.06.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 433 гр. Ловеч, 13.06.2023 Г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно гражданско дело № 20234300500227 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.129, ал.3 и ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГПК

Производството е образувано по частна жалба с вх. № 23050/25.05.2023 Г. (по описа на ОС - Ловеч) от Д. М. Б., затворник в ОД – Ловеч, IX група против Определение № 436/15.05.2023 Г. по гражданско дело № 539 по описа за 2023 година на РС – Ловеч, с което му е върната исковата молба срещу Г.

М. – касиер в Затвора – Ловеч.

В жалбата се излагат доводи, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че с оглед своите възможности, като правно неграмотно лице, е изпълнил указанията на съда, въпреки че подробно е посочил в какви действия и бездействията ответникът е нанесъл вреди.

Излага твърдения, че ответницата система му взимала пари, като го лишала от възможността да разполага с тях. Твърди, че производството е за нематериални вреди и в уточняващата молба. Твърди, че съдът неправилно е квалифицирал иска по чл.49 ЗЗД, а не чл.45 ЗЗД, чието основание се дава от ищеца, а не от съда. Сочи, че ответник по иска е лице от специализирано звено по изтърпяване на наказанията, а ищец е равнопоставен субект. Твърди, че деянието е извършено от лице във връзка с изпълняваните от него функции по длъжността му. Излагат се твърдения, че условията в затвора са 1 нечовешки, унизителни, имало жестоки отношения и поведения. Сочи, че има неетично поведение в държането на ответницата. Моли съда да отмени определението и да върне делото на РС – Ловеч за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата, както и материалите по делото, установи следното от правна и фактическа страна:

По допустимостта на жалбата

Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арГ.чл.129, ал.3 ГПК) лично от ищеца Д. М. Б..

Определението за прекратяване на делото е връчено на заявителя на 18.05.2023 Г. ( л.19 от първоинстанционното дело), поради което едноседмичният срок за обжалване по чл.275 ГПК изтича на 25.05.2023 Г.

Жалбата е подадена по пощата с пощенско клеймо от 23.05.2023 Г. (л.10 от делото), поради което жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.275 ГПК. Въззивникът е освободен от внасяне на държавна такса, съгласно Определение № 475/29.05.2023 Г. по гр.д. № 539/2023 Г. по описа на РС – Ловеч.

Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По валидността и допустимостта на първоинстанционното решение Съгласно ТР 6 от 15.01.2019Г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по ГЛАВА XX ГПК. Правомощията на въззивният съд са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания, тъй като производството е при условията на пълен въззив.

Постановеното определение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, налице са мотиви, поради което определението е валидно.

Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при постановяване на съдебното решение, които обуславят 2 неговата допустимост. Произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. Атакуваният съдебен акт е допустим, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

По правилността на съдебния акт

Производството пред РС – Ловеч е образувано въз основа на искова молба от Д. М. Б. срещу Г. М. – касиер в затвора – Ловеч, с която , МАРИЯНА КОЛЕВА ИВАНОВА, ИВАН СТАНЧЕВ ИВАНОВ, с която е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение от неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразно поведение на ответника.

С разпореждане № 724/18.04.2023 Г. съдът е оставил без движение исковата молба като е дал указания на ищеца да посочи какви точно действия и бездействия на ответника са причина за претърпените вреди, да посочи какви по размер парични суми е присвои лицето, от личната затворническа партида на ищеца, по какъв начин го е лишил да получава парични суми и за кой период, какви по размер парични суми щял да получава ищеца от кой начален момент на 2022 година. Искано е да посочи какви по размер парични суми от същия начален момент са били изпратени на ищеца от негови близки, като посочи имената им и връзката им с тях, включително да уточни има ли сключен граждански рак, да конкретизира в какво са изразяват търпените от него вреди, по какъв начин засягат неимуществената сфера, в какъв период от време, да посочи надлежен ответник по иска, а именно съответният държавен орган, с който длъжностното лице, причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения, и адрес за призоваването му, с препис от молбата за връчване на ответника.

Разпореждането е връчено на ищеца на 21.04.2023 Г. (л.11 от първоинстанционното дело), поради което едноседмичният срок за отстраняване на нередовности изтича на 28.04.2023 Г. Подадена е молба с вх.

№ 3725/25.04.2023 Г. с пощенско клеймо от 24.04.2023 Г. (л.17 от първоинстанционното дело), поради което ищецът е спазил преклузивния срок.

В молбата е посочено, че ответникът изпълнява длъжността касиер – счетоводител в затвора в Ловеч, същата имала достъп до затворническата му 3 сметка за пари за лични нужди, постъпващи като пари от работа и пари от помощи неговото семейство. Посочил е, че ответницата се е разпоредила със сума до 710 лева. Твърди, че не е получавал пълна информация. Твърди, че неправомерно разпоредената сума през месец април е била 70 лева, 10 лева през месец май 2022 и 1000 лева през месец януари 2023 Г. Посочил е, че искът е за нематериални щети. Твърди, че ответницата го е мамила, парите не пристигали до него, като по този начин е лишен от възможността да ползва партидата. Посочено е, че никъде в длъжностната характеристика не е посочено, че има право да се разпорежда със сумите. Твърди, че ответникът следва да носи лична отговорност, тъй като е подписала клетвена декларация, и има вреди от това, че го лишила да се разпорежда с личните си средства и ги присвоила. Твърди, че цитираното ТР не е относимо към случая.

С определение № 436/15.05.2023 Г. по гр.д. № 539 по описа за 2023година на РС – Ловеч, производството по делото е прекратено, а исковата молба е върната, на основание чл.129, ал.3 вр. ал.2 ГПК.

За да върне исковата молба съдът е приел, че нередовностите не са отстранени, тъй като след подадената молба все още съществува неяснота от какви действия или бездействия на ответника са претърпените вреди, което е необходимо за определяне на основанието за ангажиране на търсената отговорност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В исковата молба са наведени твърдения, че ответницата е лишила ищеца да ползва получаваните от него суми, постъпващи по неговата затворническа партида. Посочено е, че ответницата се е разпореждала със суми без неговото съгласие, сумите били несеквестируеми. Твърди се, че в следствие на това, че нямал пари, гладувал, условията на затвора били нечовешки, имало грубо нарушение на етичните норми от страна на ответницата. В иска се твърди, че се претендира не сумите, които ответницата се е разпоредила, т.е. сумата, с която е лишен ищеца да се разпорежда, а се искат неимуществени вреди, поради факта, че ги няма тези суми. От друга страна в уточнителната молба е посочено, че ответницата не е предоставила информация на ищеца за това какви суми получава и как се разходват.

Така наведените твърдения се отнасят към иска за неимуществени вреди към физическо лице, което е в качеството си на касиер към затвора – 4

Ловеч. В исковата молба и в уточнението към нея, ищецът е извел твърдения, че е търпял болки и страдания, тъй като е лишен от посочената сума пари, не е могъл да си купува храна, дрехи и други предмети, да си осигури по-добри условия в затвора. В исковата молба са изложени и други твърдения, че ответницата нарушила кодекса за етично поведение, от правото на информация за получаваните и разходваните суми, от лоши условия в затвора. Това е основание за търсене на отговорност, но в петитума на исковата молба ищецът е посочил обезщетение на неимуществени вреди, вследствие, че ответницата се е разпоредила неправомерно с неговите суми пари и изпитвал болки и страдания. Искането е достатъчно ясно и точно да се определени субекта на деянието, вредата (болки и страдания), деянието (неправомерно разпореждане с финансови активи на ищеца) и причинноследствената връзка (вследствие от лишаване от тези пари, ищецът не е разполагал с тях да си осигури по-добър престой в затвора). На това основание, исковата молба е редовна, поправена е с допълнителното уточнение. Другите, основание, изложени в обстоятелствената част на исковата молба са отделни самостоятелни основания за търсене на отговорност, но доколкото петитумът не се основава на тях, същите са извън предмета на доказване и изследване. Това, че в исковата молба са изложени няколко основания за отговорност, не означава, че за търсената сума не е посочено основанието (вредата и деянието), на което се търси.

Неправилно съдът е приел, че съществува неяснота от какви действия или бездействия на ответника са претърпени твърдените вреди. Както в ИМ, така и в уточнението към нея е посочено, че вредите са вследствие от лишаване на ищеца от неговите пари, поради неправомерно взимане на парите от страна на ответника. Ето защо неправилно съдът е приел, че не са отстранени недостатъците на ИМ.

Освен това, в уточнението и в исковата молба са посочени всички какви по размер парични суми е присвои ответника, за кой период, за кой начален момент на 2022 Г., както и в какво се изразяват претърпените от него вреди, по какъв начин е засегната неговата неимуществена сфера, за какъв период, както и надлежен ответник. Следователно с уволнителната молба, ищецът е отстранил посочените нередовностти. По отношение на указанията по какъв начин ответницата е лишила ищеца от паричните му средства, какви парични суми са били изплатени на ищеца, да посочи има ли сключен граждански 5 брак, настоящият състав приема, че са въпроси по същество и следва да се установят във фазата по събиране на доказателства и не са от категорията по редовността на иска.

По отношение на указанието да посочи надлежен ответник, настоящият състав приема, че посочването на ответника зависи от волята на ищеца – от изложеното във обстоятелствената част и в заглавната част на иска. По отношение дали ответникът може да отговаря по иска по чл.45 ЗЗД или следва да се търси отговорност по чл.49 ЗЗД е въпрос по същество на спора и определя материалната легитимация на страните – да отговарят по материалното право, а не процесуалната легитимация, която определя допустимостта на иска и е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск. Следователно дали ответникът отговаря по този иска е въпрос от материалноправен характер и определя основателността на иска, а не неговата допустимост.

В допълнение на изложението, страна, както в уточнителната молба, така и във въззивната частна жалба, ищецът казва, че е правно неграмотен, поради което неговите познания се изчерпват само с посоченото в двете молби. При служебна проверка на делото съдът установи, че на ищеца, който е затворник е освободен от държавна такса и съдът не му е назначил служебен адвокат, нито пък му е указал, че ако иска има нужда може да подаде молба за правна помощ. Ето защо, с оглед тези факти, съдът е следвало да даде указания на ищеца, че ако иска може да подаде молба да ползва правна помощ, но това не го е сторил. В случая се касае за една особена категория субекти – лишени от свобода, които имат правото на достъп до адвокатски услуги и правна помощ, поради което съдът е следвало да укаже на ищеца, че може да подаде молба, след като има твърдения, че е правно неграмотен. Не осъществявайки това, съдът е нарушил принципа за справедлив съдебен процес (чл.6 ЕКПЧ). Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, на това основание, делото да бъде върнато на РС – Ловеч, който да даде указания на ищеца, че може да подаде молба за правна помощ и производството по чл.129 ГПК да се развие с участието на адвокат.