Акт от 16.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3481 гр. София, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно наказателно дело № 20251110208351 по описа за 2025 година при участието на секретар Нели Велева, след като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 8351 по описа на СРС за 2025 година, за да се произнесе с решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д – чл.63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ч. П. А., с която се обжалва Наказателно постановление № 24-4332-021275 от 04.09.2023г., с което на осн. чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложен административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева за административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, а на осн. чл.3, ал.1 и чл.6, ал.1, т.18 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (обн., ДВ, бр.1 от 2013г. – в сила от 04.02.2013г.) (накр. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР) е предвидено отнемането на 10 (десет) контролни точки.

В жалбата се посочва, че Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е бил съставен и подписан в отсъствието на свидетел от страна на жалбоподателя, с което е нарушено правото му на защита. Твърди, че по време на спирането коланът бил поставен, като в последствие е бил премахнат, когато на жалбоподателят са му били изискани документи за проверка, които е трябвало да вземе от жабката на колата.

Счита, че при съставяне на АУАН били допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до неговата законосъобразност. Отправено е искане за отмяна на оспорвания санкционен акт.

В съдебно заседание, жалбоподателят Ч. П. А., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

1

Административно-наказващият орган – Началник 03 Сектор ,,Административно обслужване” в Отдел „Пътна полиция” – СДВР, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, прецени доказателствените материали по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, и предвид законовите разпоредби, прие за установено следното:

Относно фактическите обстоятелства и доказателства съдът установи следното:

На 06.08.2023г., в 15:37 часа, жалбоподателят Ч. П. А. управлявал моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка/модел „,,***'' ,,***''i” с рег. № ,,***'',,***'', като се движел по автомагистрала „Тракия”, с посока на движение от ул. „Околовръстен път” към ул. „Павел Красов”, като водачът А. не поставил предпазния си колан, с който бил оборудван автомобилът.

Свидетелят С. Д. (на длъжност „младши автоконтрольор” при ОПП-СДВР) спрял автомобила за проверка заради липсата на поставен предпазен колан. При проверката била установена самоличността на водача на

Свидетелят Д. преценил, че има данни за административно нарушение и затова съставил, в присъствието на своя колега (свид. Т. А.) и на жалбоподателя АУАН сер. GA № 950810/06.08.2023г., в което били отразени обстоятелствата по проверката, фактическото описание на нарушението (управление на МПС без ползване на обезопасителен колан на процесните дата, място и време), както и правната му квалификация (нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП). Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел – очевидец (свид. Т.

А.), като жалб. Ч. А. не отразил възражения по съставения му АУАН.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН писмени възражения не са постъпили.

Въз основа на съставения АУАН сер. GA № 950810/06.08.2023г., на 04.09.2023г. началникът на 03 Сектор „Административно обслужване” на към Отдел „Пътна полиция” на СДВР издала Наказателно постановление № 24-4332-021275/04.09.2023г., в което били отразени обстоятелствата по проверката, фактическото описание на нарушението (управление на МПС без поставен обезопасителен колан на посочените дата, време и място), като и правната квалификация на нарушението, като с този санкционен акт на осн. чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева за нарушението, а на осн. чл.3, ал.1 и чл.6, ал.1, т.18 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР било предвидено отнемане на 10 (десет) контролни точки.

НП било връчено на 08.05.2025г. на жал. Ч. А.. Същият, недоволен от издаденото наказателно постановление, на 20.05.2025г. подал чрез куриерска фирма „Еконт” (вж. л.3) жалба срещу издаденото НП.

Изложените фактически обстоятелства съдът приема за установени въз основа на събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите С. К. Д. и Т. С. А., както и в приетите по надлежния процесуален ред на чл.283 огт НПК писмени доказателства: съставения АУАН, куриерска разписка (л.3), справка-картон на водача с данни за нарушения по ЗДвП (л.4-7), заповед № 513з- 2509/21.04.2015г. на директора на СДВР (л.8-13), заповед № 8121К-13318/28.10.2019г. на министъра на вътрешните работи (л.14), заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи (л.15-16), писма от СДВР (л.54, 58), удостоверение рег. № 513р- 4346/13.01.2026г. за длъжност на наказващ орган (л.55, 59), удостоверение рег. № 513р- 4351/13.01.2026г. за длъжност на актосъставителя (л.56, 60).

Настоящият съдебен състав прецени показанията на свидетелите С. Д. и Т. А., като 2 се явяват логически и вътрешно непротиворечиви и потвърждават отразените фактически обстоятелства, взаимно се допълват и установяват цялостната „фактическа картина” на случилото се събитие (дата, време и място, обстоятелства по извършването и установяването на нарушението и съставените документи). Затова и съдът кредитира показанията на двамата свидетели и основа фактическите си изводи въз основа на тези гласни доказателства.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, същите допълват свидетелските показания и установяват в пълнота обстоятелствата по нарушението, и поради това съдът ги кредитира изцяло.

Доколкото доказателствената съвкупност, събрана по реда на НПК, се явява еднопосочна, взаимно обусловена и достоверна, на осн. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН съставът на съда намира, че не се налага по-подробен анализ на събраните по делото доказателства и приема за безспорни изложените фактически изводи.

При така установените фактически обстоятелства се налагат следните правни изводи на първостепенния съд:

Жалбата е подадена от легитимирано лице – санкционираното физическо лице, в срока за обжалване по чл.59, ал.2, предл.1 от ЗАНН (НП е било връчено на 08.05.2025г., жалбата е подадена чрез куриер на 20.05.2025г.), и срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-наказателен акт, и за това е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили АУАЯН, респ. издали НП, доколкото лице на длъжност „младши автоконтрольор”, определено от министъра на вътрешните работи (вж. т.1.3.2. от заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. – л.15-16), е съставило процесния АУАН, а лице на длъжност „началник 03 Сектор „АО”” в ОПП-СДВР (вж. т.3.6 от цит. зап.) е издало процесното НП.

В рамките на сроковете по чл.34, ал.1, изр.1, предл.1 от ЗАЯНН – три месеца от „установяване нарушителя” и една година от „извършване на нарушението” е бил съставен АУАН, доколкото още при полицейската проверка на място същият е бил съставен, а наказателното постановление е било издадено в рамките на шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН с оглед данните за датите на двата документа.

Настоящият съдебен състав счита, че са спазени разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.3 относно съставянето на АУАН в присъствието на свидетели-очевидци и на нарушителя, както и правилото на чл.43, ал.1 от ЗАНН за подписване на АУАН от актосъставителя и свидетеля и връчването му на нарушителя с даване на възможност да се посочат или да се представят възражения.

Доводите в жалбата, че АУАН бил съставен и подписан в отсъствието на свидетел от страна на жалбоподателя, с което било нарушено правото му на защита, следва да се приемат за напълно несъстоятелни. Първо, в ЗАНН няма изискване АУЯАН да се съставя „в присъствието на свидeтели на нарушителя”, доколкото съставянето на акт за установяване на административно нарушение става в присъствието или на свидетели, присъствали при извършване на нарушението – това са очевидци на случая, или на свидетели при установяване на нарушението – това са лица, в чието присъствие е било установено нарушението от съответния контролен орган, като за тези категории свидетели няма изискване да бъдат двама (чл.40, ал.1, предл.1 от ЗАНН); ако няма свидетели от тези групи или те не могат да присъстват при съставяне на АУАН АУАН по някаква причина – АУАН се съставя в „присъствието на двама други” свидетели (чл.40, ал.3 от ЗАНН). В 3 разглеждания случай АУАН е бил съставен съгл. правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН в присъствието на нарушителя А. и на един свидетел (свид. Т. А.), който е очевидец на нарушението. Макар в цитираната разпоредба да се говори за „свидетели”, присъствали на извършването на нарушението, няма съмнение, че ако има само един свидетел-очевидец, то неговото присъствие при съставяне на АУАН ще бъде задължително, без да е необходимо „още един свидетел” да присъства, т. к. законът изрично предвижда в кой точно случай трябват двама свидетели – това е хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, която не е налична по делото. Затова неспазването на изискването не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото АУАН е валиден и с подписа на поне един от свидетелите (арг. чл.43, ал.1 от ЗАНН), особено когато при съставянето на АУАН е присъствал и жалбоподателя – нарушител. В тази връзка изложеното в жабата следва да се прецени като неоснователно.

В съставения АУАН сер. GA № 950810/06.08.2023г. този съдебен състав не установява да са налице процесуални нарушения със съществен характер относно формата, съдържанието и реквизитите на съставения АУАН, доколкото се съдържат обстоятелствата по извършената полицейска проверка, фактическото описание на соченото нарушение, вкл. времето и мястото на извършване на нарушението и неговата съответна правна квалификация, като по този начин императивното правило на чл.42, ал.1 от ЗАНН се явява спазено. Идентична е ситуацията и с издаденото НП, в което изискуемите от правилото на чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити, вкл. изискуеми конкретни фактически обстоятелства на извършеното нарушение, което е описано с необходимата пълнота и отразяват признаците от състава на същото.

В тази връзка съдебният състав не намери и съществени процесуални нарушения относно реквизитите на двата документа (АУАН и НП) по чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, като твърденията за „лаконично описание” на нарушението и на обстоятелствата по извършването му, съдът намира за напълно несъстоятелни, доколкото в тях ясно и недвусмислено са отразени времето и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата по извършването му, описанието му и неговата правна квалификация.

Твърденията на жалбоподателя Ч. А., че е „поставил обезопасителен колан, но го свалил, за да представи документите”, съдът намира за напълно неоснователни и недоказани по делото. Следва да се отбележи, че събраните по делото доказателства напълно опровергават тези твърдения в жалбата, защото и двамата свидетели, които са очевидци на събитията, посочват в показанията си, че са спрели автомобила на жалбоподателя именно защото е бил без поставен обезопасителен колан и въобще не споменават да е бил „свалян колана”, за да бъдат предоставяни документи. С други думи казано – още преди да бъде спрян и не във връзка с „представянето на документи” жалбоподателят е управлявал МПС без да е поставил обезопасителен колан, с какъвто автомобилът му е било оборудван, което представлява нарушение на правилата за движение.

Разпечатката съдържа 35 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d06263af-ae0d-43f5-a9f1-6e2369469bb3