Решение № 1392 от 04.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1392 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100508565 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 8272 от 07.05.2024г., постановено по гр.д. № 39988/2023г. по описа на СРС, 159-ти състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. С. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 105,12 лева, представляваща стойност, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца от доставката и ползването на топлинна енергия за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г., за имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. ****, Магазин № 2, отчитан под абонатен № 181948, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 06.04.2023 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 13,23 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 12.01.2022 г. до 28.03.2023 г., за които суми е издадена Заповед №11463/22.04.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. 18623/2023 г. на СРС, 159 състав, като е отхвърлен искът за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 117,71 лв., искът за обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 15,05 лв. и за периода от 01.12.2021 г. до 11.01.2022г., както и исковете за дялово разпределение, както следва: сумата от 9,00 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.09.2021 г., ведно със законна лихва от 06.04.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 1,66 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 28.03.2023 г.

С решението М. С. К. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 553,78 лева, представляваща разноски в заповедното и исковото производство.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове са уважени, е постъпила в срок въззивна жалба от ответника М. С. К., в която са развити 1 бланкетни оплаквания за неправилност на решението в посочената част. Жалбоподателката поддържа, че решението било постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и било необосновано. С оглед на това обжалваният акт бил неправилен и несправедлив като краен резултат. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, в който развива съображения за нейната неоснователност.

Въззиваемата страна сочи, че съдът бил изследвал събраните по делото доказателства, както и съдебната практика по такива договори, и бил достигнал до правилни фактически и правни изводи. Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Далсия“ ООД на страната на „Топлофикация София“ ЕАД не е подало отговор на въззивната жалба.

Подадена е в срок и частна жалба по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК от ответницата М.

С. К. срещу определение № 43283 от 24.10.2024г., постановено по гр.д. № 39988/2023г. по описа на СРС, 159-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на М. С. К. за изменение на решението в частта за разноските. В жалбата са развити бланкетни оплаквания за противоречие на определението с материалния и процесуалния закон, необоснованост, несправедливост и противоречие с основни принципи на правото. Искането към съда е да отмени определението.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД и третото лице –помагач „Далсия“ ООД не са подали отговор на частната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По въззивната жалба

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, поради което въззивната инстанция препраща по реда на чл.

272 ГПК към изложените от първоинстанционния съд мотиви. В допълнение към тях, следва да бъде посочено следното.

За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни материалноправни предпоставки: доставянето на ответника на топлинна енергия; обогатяването на ответника с доставеното количество топлинна енергия; обедняването на ищеца с претендираните суми, наличието на връзка между обогатяването и обедняването, както и размера на сумите; изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

От приетия в първоинстанционното производство нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 50, том II, рег. № 9598, дело № 236/2009г. се установява, че на 20.11.2009г. ответницата М. С. К. е придобила правото на собственост върху 99% идеални части от магазин № 2, изграден на две нива, находящ се в гр. София, ул. ****. От приетия нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 64, том II, рег. № 10755, дело № 236/2011г. се установява,че на 27.12.2011г. ответницата е придобила и останалия 1% идеална част от така описания магазин.

Този имот има предназначение на магазин - стопански обект и доколкото не се твърди и не се установява нещо различно, следва изводът, че доставяната в него топлинна енергия е за небитови /стопански/ нужди. Съгласно нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, доставката на топлинна енергия за небитови нужди се извършва въз основа на писмен договор между 2 топлопреносното предприятие и потребителя на топлинната енергия. В настоящата хипотеза от събраните по делото доказателства не се установява такъв договор да е сключен, въпреки отправените от ищеца до ответницата покани. С оглед на това липсва установената в чл. 59, ал. 2 ЗЗД пречка за уважаване на предявените претенции на наведеното в исковата молба извъндоговорно основание – неоснователно обогатяване.

Също така при липса на твърдения и доказателства за ползване на имота от трето лице през процесния период, пасивно материалноправно легитимирана по предявения иск за неоснователно обогатяване е именно ответницата-жалбоподател като собственик на имота, който спестява разходи за неговото отопление за сметка на извършваните от топлопреносното предприятие доставки.

От приетото в първоинстанционното производство експертно заключение по съдебно-техническа експертиза, което въззивният съд кредитира при условията на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че сградата в етажна собственост, в която се намира процесният магазин, е топлоснабдена, като разпределението на топлинната енергия се извършва от третото лице – помагач „Далсия“ ООД /с предишно наименование „Бруната“ ООД/. Топлинната енергия, потребена за процесния магазин, се измерва с индивидуален топломер като разпределението се извършва въз основа на реален отчет на индивидуалния топломер. В проведения на 15.04.2024г. разпит вещото лице е уточнило, че всички обекти в сградата са снабдени с индивидуални топломери, поради което топлинната енергия не се разпределя по предвидените в приложението към Наредбата за топлоснабдяването формули. Топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване не е ползвана и не е начислявана. Вещото лице е установило, че разпределението на топлинната енергия е извършено в съответствие със Закона за енергетиката и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.

Стойността на отчетената и потребена топлинна енергия за магазина през процесния период от м.10.2021г. до м.04.2022г. е 105,12 лева, какъвто е и възприетият от първоинстанционния съд размер.

Предвид гореизложеното, въззивният съд споделя изцяло изводите на СРС, че от събраните по делото доказателства се установяват всички кумулативни предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД до размера от 105,12 лева.

Ищецът, като топлопреносно предприятие, е доставило топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди в процесния имот в измерения чрез индивидуалния топломер обем и на посочената стойност, а ответницата, като собственик и единствен ползвател на топлоснабдения имот, се е обогатила със стойността на тази енергия, спестявайки разходите за нейното заплащане.

По отношение на иска за мораторна лихва върху тази главница съдът намира следното. Вземането за неоснователно обогатяване е без определен ден на изпълнение, поради което и на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД длъжникът изпада в забава след покана. В случая от представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че такава покана за плащане на задълженията в 7-дневен срок е връчена на ответницата чрез обратна разписка на 04.01.2022г., поради което считано от 12.01.2022г. ответницата е изпаднала в забава. При липсата на каквито и да било конкретни оплаквания във въззивната жалба относно размера на мораторната лихва, въззивният съд възприема определеният от СРС по реда на чл. 162 ГПК размер от 13,23 лева.

При съвпадение в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част, с която е признато за установено, че М. С. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 105,12 лева, представляваща стойност, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца от доставката и ползването на топлинна енергия за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г., за имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. ****, Магазин № 2, отчитан под абонатен № 181948, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 06.04.2023 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 13,23 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 12.01.2022 г. до 28.03.2023 г.

В частта, с която предявените искове са отхвърлени, първоинстанционното решение е 3 влязло в сила като необжалвано.

По частната жалба.

Частната жалба е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване. Жалбата е редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения.

Съгласно нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил претенции с обща стойност от 143,42 лева, уважената част от които е в общ размер на 118,35 лева.

В заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 75 лева, от които съобразно уважената част от исковете му се дължат 61,89 лева. В първоинстанционното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 1175 лева, от които съобразно уважената част от исковете му се дължат 969,61 лева, т.е. общо 1031,50 лева в двете производства. Присъдените от първоинстанционния съд разноски в заповедното и исковото производство са в общ размер на 553,79 лева, поради което съдът не е присъдил разноски в по-голям размер от дължимия.

При това положение и при липса на конкретни оплаквания в частната жалба, същата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По разноските.

При този изход от спора, право на разноски във въззивното производство има единствено въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД. Същата не е сторила разноски, претендирала е юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева. На основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, вр. с чл. 1 от Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година, сумата следва да бъде присъдена в евро по официалния обменен курс, а именно 51,13 евро.