Решение № 67 от 20.08.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Монтана, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

О. Софрониев

Костадин Живков при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора О. Ив. Д. като разгледа докладваното от О. Софрониев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241600600100 по описа за 2024 година

С присъда на РС Берковица от 29.02.2024г. по НОХД № 104/2022г., подсъд. Р.И. от с.

*, обл. *е признат за виновен в това, че на 13.09.2020г към 17,40ч на път III-817, км.6+300, в землището на Община *, обл.*, с посока на движение от язовир „*“ за към с. *, Община *, при управление на собственото си МПС, а именно лек автомобил „*“ с регистрационен № *, със скорост на движение около 37,32 км/ч при излизане от земен път на път с настилка в района на кръстовище, без да осигури предимство на товарен автомобил “*“ с регистрационен ДК № *, е реализирал пътно- транспортно произшествие с товарния автомобил, управляван от водача И.К., с което нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото приложение, а именно: „чл. 47 от ЗДвП - водач на ППС, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство, и чл. 49 от ЗДвП - водач на ППС, което излиза от земен път на път с настилка, е длъжен да пропусне движещите се по пътя с настилка ППС и пешеходци“ и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно: на М.Б.от гр. *е причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на слезката, довело до оперативното и отстраняване и загубата на слезката и три средни телесни повреди, изразяващи се в навлизане на кръв и въздух в двете гръдни половини, които увреждания са му причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупвания на ребра от 3-то до 10-то включително вляво, които увреждания са му причинили 1 трайно затруднение на движенията на снагата, травма на тялото на задстомашната жлеза с кръвоизлив, изискваща оперативно лечение, които увреждания са му причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота и на Н.П. от гр.*е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на главата на лъчевата кост с изкълчване, които увреждания са му причинили трайно затруднения на движенията на горен десен крайник, поради което на основание чл. 54 ал.1 от НК, във вр. с чл. 343, ал. 3, б.“а“, пр. първо и второ във вр. с чл. 343, ал.1,б. Б, пр.второ, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. трето и във вр. с чл. 128, ал. 1 и във вр. с чл. 129, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, като е отложил на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда съдът е признал подсъд. Р.И. със снета по делото самоличност за невиновен и го е оправдал по обвинението за това,че на същата дата и място да е управлявал автомобила си със скорост 84,50км/ч., както и да е причинил на И.К.от гр. *средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясно капаче, което увреждане му е причинило трайно затруднение на движенията на долен десен крайник.

На основание чл. 343г, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът е лишил подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от влизане на присъдата в сила, като се приспадне времето на лишаване от това право по административен ред.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъд. Р. И., който чрез защитника си адв. С. я обжалва изцяло и в срок. В жалбата се поддържа, че подсъдимият не е извършил никакви нарушения на ЗДвП, тъй като са липсвали знаци указващи, че е длъжен да спре и да пропусне движещите се по път с предимство останали участници в движението, а също така и твърди, че подсъдимият не е излизал от черен път, а от път със стара изронена настилка. Моли съда да приеме, че деянието не е установено и доказано по несъмнен и безспорен начин и да отмени присъдата, като го признае за невиновен и го оправдае по повдигнатото му обвинение.

Окръжен съд Монтана е провел разпоредително заседание на 17.04.2024г и е преценил, че не следва да се допуска разпит на подсъдимия, както и събиране на нови гласни доказателства.

В открито съдебно заседание прокурора счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила атакуваната присъда.

Подсъд. Р. И., чрез защитника си адв. С. преповтаря депозираните в жалбата възражения, свеждащи се до това, че пътят по който се е движел подсъдимия не е бил земен, че е липсвал знак стоп, че му е била ограничена видимостта и че е бил с усещането, че е дясностоящ и с предимство на кръстовището. Моли съда да отмени атакуваната присъда и постанови нова с която го признае за невиновен и го оправдае по повдигнатото му обвинение.

2

Окръжен съд Монтана, след като прецени законосъобразността, обосноваността на атакувания съдебен акт, събрания по делото доказателствен материал, становището на страните, както и извършената служебна проверка, намира за установено следното:

С присъда на РС Берковица от 29.02.2024г. по НОХД № 104/2022г., подсъд. Р.И. от с.

*, обл. *е признат за виновен в това, че на 13.09.2020г към 17,40ч на път III-817, км.6+300, в землището на Община *, обл.*, с посока на движение от язовир „*“ за към с. *, Община *, при управление на собственото си МПС, а именно лек автомобил „**“ с регистрационен № *, със скорост на движение около 37,32 км/ч при излизане от земен път на път с настилка в района на кръстовище, без да осигури предимство на товарен автомобил “*“ с регистрационен ДК №*, е реализирал пътно- транспортно произшествие с товарния автомобил, управляван от водача И.К., с което нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото приложение, а именно: „чл. 47 от ЗДвП - водач на ППС, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство, и чл.49 от ЗДвП - водач на ППС, което излиза от земен път на път с настилка, е длъжен да пропусне движещите се по пътя с настилка ППС и пешеходци“ и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно: на М.Б. от гр.*е причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на слезката, довело до оперативното и отстраняване и загубата на слезката и три средни телесни повреди, изразяващи се в навлизане на кръв и въздух в двете гръдни половини, които увреждания са му причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупвания на ребра от 3-то до 10-то включително вляво, които увреждания са му причинили трайно затруднение на движенията на снагата, травма на тялото на задстомашната жлеза с кръвоизлив, изискваща оперативно лечение, които увреждания са му причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота и на Н.П.от гр.*е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на главата на лъчевата кост с изкълчване, които увреждания са му причинили трайно затруднения на движенията на горен десен крайник.

На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логич-ния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд, съобразно обвинението, законосъобразно и обосновано е приел, че от обектив-на и субективна страна е доказано по несъмнен начин подсъд. Р.И. да е осъществил състава на престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, пр. първо и второ, във вр. с чл. 343, ал.1,б. Б, пр. второ, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. трето и във вр. с чл. 128, ал. 1 и във вр. с чл. 129, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК.

Изводите на съда по същество са обосновани, направени са след събиране и проверка на всички възможни доказателства. Ето защо присъдата е обоснована и не противоречи на материалния закон. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до накърняване правата на страните, които биха наложили отменяване на присъдата.

Фактическата обстановка безспорно установена по делото е следната:

На инкриминирата дата – на 13.09.20120г към 17,40ч на път III- 817, км.6+300, в 3 района на кръстовището за с. *, общ. *, водачът Р. И. управлявал собствения си лек автомобил „*“ с регистрационен № * като се движел по общински път с посока от язовир „*“ към кръстовището за с. *. Пътници в автомобила били М.Б. /седящ отпред до водача/ и Н.П.

/седящ отзад зад водача/. Излизайки от второстепенният път на асфалтовия третокласен път на описаното кръстовище, бил реализиран удар от страна на движещия се л.а. „*“ в движещия се по асфалтовия път товарен автомобил “*“ с регистрационен № *, управляван от И.К., правоспособен водач на МПС и пътници в автомобила К.И. /седяща до водача/ и П.Г. /седящ да К.И./. Товарния автомобил бил ударен отдясно от движещия се лек автомобил „*“, който не спрял в района на кръстовището. В резултат на удара между двете МПС-та, същите излезли от платното за движение и се установили на известно разстояние в левия банкет на пътя в района на кръстовището, с материални щети и по двата автомобила, пътуващите и в двамата автомобила имали наранявания и били транспортирани от пристигналите на място линейки в ЦСМП *.

Водачите на двата автомобила са изпробвани за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест 7510“, като уреда отчел 0 промила алкохол. Извършен е оглед на местопроизшествие, изготвен е и съответния фотоалбум.

Изложената фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни.

Спорно между страните е единствено обстоятелството, движел ли се е подсъд. Р. И. по равнозначен път и бил ли е с предимство на кръстовището където се е осъществило ПТП.

В хода на съдебното следствие в първоинстанционният съд са разпитани свидетелите Д.К., И.К., К.И., П.Г., М.Б. и Н.П.. Правилно и законосъобразно съдът е кредитирал показанията на тези свидетели, като дадени обективно и без индиция на заинтересованост.

Всеки от тях представя ситуацията такава, каквато е възприел.

От заключението на приобщената по делото съдебно[1]- автотехническа експертиза, /л.94-110 от том I от ДП/, както и допълнителна автотехническа експертиза /л.455-461 от том II от ДП/, изготвена от вещите лица В. П.и И.Т. се установява, че произшествието е станало в светлата част на 13.09.2020г около 17,40ч на пътя от с. *към с. *на км.6+300 на кръстовището за с. *при слънчево време и нормална видимост. Експертизата е установила, че пътната настилка на пътя от с. *към с. *е асфалт, нормално износен със слабо видима изтъркана двойно прекъсната линия отляво и непрекъсната линия отдясно. Платното за движение е двупосочно с ширина 7,80м, като лявата пътна лента е с ширина 4,10м, а дясната пътна лента по посока на огледа е с ширина 3,70м.

Установено е също, че пътната настилка на пътя към язовир „*“ е стар асфалт, силно износен, покрит с чакъл, пръст и прах. Ширината му е 7,30м без хоризонтална и вертикална маркировка. Според заключението на тази експертиза товарният автомобил „*“ с рег. № *, управляван от И. К.от гр. *се е движил в платното за движение на пътя от с.

*към с. *със скорост 67км/ч. Лекият автомобил „*“ с рег.№*, управляван от подсъд. Р. И. се е движил в платното за движение на пътя от язовир „*“ към кръстовището за с. *със скорост от 37,32 км/час, установена от повторна автотехническа експертиза. Съгласно заключението 4 на вещите лица причина за възникналото ПТП е от техническа гледна точка - резултат на субективни действия от страна на подсъд. Р.И. с органите на управление, което е довело до навлизане на автомобила в район на кръстовище, без да осигури предимство на товарен автомобил марка „* с per. №* с водач И.К. с което сам е поставил себе си и другия водач в невъзможност да предотвратят станалото ПТП.

От повторната автотехническа експертиза назначена в хода на съдебното следствие е видно, че взаимната видимост на двамата водачи на МПС е била силно ограничена от наличието на високи треви до 0,5м храсти до над 2,0м и дървета от 5 до 15м. По отношение износеността на пътната настилка, становището е същото, както в предходната експертиза,а именно, че пътната настилка на път III- 817 км 6+300 е от дребнозърнест асфалт, износен, без неравности и нарушена цялост, а пътната настилка на пътя към яз. *е от силно разрушено асфалтово покритие с наличие на значителни неравности и покрито с пясък, чакъл и пръст. Вещото лице дава заключение, че за водача на товарния автомобил дори при движение със скорост от 50км/час, удар е щял да настъпи, т.е. произшествието е непредотвратимо. А за водача на лекия автомобил, управляван от подсъд. Р. И. произшествието е било предотвратимо при условие, че се спазват изискванията на ЗДП и при наличие на ограничена видимост да се навлезе бавно в кръстовището до получаване на видимост.