Определение № 1303 от 12.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1303 гр. С., 12.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20241110167399 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. № 394574/05.12.2024 г., подадени от "Т С" ЕАД срещу "А Т И" ЕООД, с която са предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребена от ответника топлинна енергия.

В исковата молба и подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че ответникът бил потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от "Т С" ЕАД на потребители в гр. С., одобрени с решение на КЕВР от 2007 г. Ответникът ползвал в качеството си на собственик доставената от ищеца топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж. к. "Н *", бл. ***, вх. *, ет.*, ап. № **, абонатен № ******, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но не заплатил цената на същата.

Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с "Т С" ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по 1 действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 на 29.05.2024 г. по ч. гр. д. № 25274 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 47-ми състав, срещу ответника и лицето М. П. П.. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо последният моли съдът да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника "А Т И" ЕООД за отговор, като такъв е постъпил в срока по чл. 131 ГПК. Ответното дружество оспорва обстоятелството, че същото имало качеството на собственик на процесния имот или на негов вещен ползвател. Сочи, че то придобило 82,981 % идеални части от имота, но към датата на подаване на отговора на исковата молба имало висящо исково производство с предмет установяване нищожността на придобивната сделка, легитимираща дружеството като собственик. Ответникът поддържа, че владението върху имота никога не му било предадено, съответно – той не се явявал потребител на доставената там топлинна енергия, като заявява, че между страните не съществували валидни облигационни правоотношения. Дружеството оспорва исковите по основание и размер, като сочи, че не били представени доказателства, установяващи реалните количества потребена топлоенергия, съответно – действителният размер на сумите за консумираната такава. Сочи, че не бил изпаднал в забава за процесните вземания. Релевира възражение за изтекла в него полза погасителна давност спрямо задълженията. Оспорва наличието на валидно договорно правоотношение между ищеца и фирмата, извършваща дяловото разпределение в имота. Отправено е искане за отхвърляне в цялост на исковите претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.

С отговора на исковата молба е отправено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличането на М. П. П. като трето лице-помагач на страната на ответника "А Т И" ЕООД, срещу която са предявени обратни искове, уточнени с молба с вх. № 140736/22.04.2025 г. Дружеството твърди, че М. П. П. била негов праводател по отношение правото на собственост върху процесния имот, като същата не предала владението върху имота, а предявила искове срещу "А Т И" ЕООД, с които целяла да прогласи нищожността на сключения между тях договор за замяна. Ответното дружество поддържа, че ако с влязло в сила съдебно решение бъде установена нищожността на договора за замяна, последиците от договора щели да се считат за ненастъпили, като собственик на целия процесен имот през исковия период щяла да се окаже именно М. П. П.. Поради това, в случай че предявените срещу "А Т И" ЕООД искове бъдат уважени, дружеството предявява обратен иск срещу М. П. за заплащане 2 на сумите, установени като дължими от ответника, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като неоснователно платени по нищожен договор. В условията на евентуалност се поддържа, че доколкото М. П. не предала владението върху имота на "А Т И" ЕООД и ползвала същия изцяло през исковия период, именно тя се явявала потребител на доставената там топлинна енергия. Въз основа на тези доводи ответникът предявява в условията на евентуалност и обратен иск за заплащане от М. П. на установените като дължими от дружеството суми, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, доколкото същата се е обогатила неоснователно за сметка на "А Т И" ЕООД, спестявайки разходи за заплащане на потребената топлоенергия.

С Разпореждане № 69105/29.04.2025 г. съдът е конституирал М. П. П. като трето лице-помагач на страната на ответника "А Т И" ЕООД и разпоредил връчването на исковата молба по предявените обратни искове. Същите са връчени на М. П. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което е назначен особен представител. С подадения от него отговор на искова молба обратните искове са оспорени в цялост като неоснователни. Поддържа се, че вземанията, предмет на същите, не били надлежно индивидуализирани. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност.

В исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на "Т С" ЕООД – фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия за процесния имот, като трето лице-помагач. Съдът намира, че искането е своевременно направено, като за ищеца е налице правен интерес от привличане на посоченото дружество, доколкото евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресно притезание от страна на ищеца. Поради изложеното съдът намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено.

По отношение на направените от страните доказателствени искания, съдът намира, че следва да бъдат допуснати като доказателства приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени документи, като са основателни исканията на ответника за представяне на документите в оригинал и за задължаване на ищцовото дружество да представи първични счетоводни документи и намиращите се в него протоколи за отчет и за топлоснабдяване, като и изравнителни сметки. По възраженията на ответника относно съдържанието и доказателствената стойност на ангажираните от ищеца писмени доказателства съдът ще се произнесе с акта по същество на производството. В тази връзка, доколкото на стр. 11 от отговора на исковата молба, абзац първи, ответникът, отправяйки искането по чл. 183 ГПК, е посочил, че оспорва автентичността и верността на същите, е необходимо да се предостави възможност на ответника да заяви изрично дали оспорва автентичността /авторството/ на всички представени с исковата молба документи, като съобрази тежестта на доказване при оспорване автентичност на документ по чл. 193, ал. 3 ГПК, съответно – обстоятелството, че част от документите не изхождат от ищеца.

3

Основателно е искането на ищеца за изискване от третото лице-помагач на изброените в исковата молба документи, както и за допускане изготвянето на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, като вещите лица следва да отговорят и на въпросите, поставени в отговора на исковата молба по делото /л. 102/. На основание чл. 159, ал. 2 ГПК на ответника следва да се допусне един свидетел при режим на довеждане за обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба.

Във връзка с направеното в отговора на исковата молба искане за спиране на производството по делото до приключване с окончателен, влязъл в сила съдебен акт, на образуваното между М. П. П. като трето лице-помагач на страната на ответника "А Т И" ЕООД производството, е необходимо да се изиска справка за страни, предмет и етап, на който се намира производството по гр. д. № 65250/2020 г. по описа на СРС, 82-ри състав.

Съдът намира, че следва да се предостави възможност на ищеца да заяви изрично дали претендира процесните вземания като цена на потребена топлинна енергия за стопански нужди, както и дали твърди, че между него и ответника е сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. След уточняване на посочените обстоятелства съдът ще прецизира правната квалификация на исковите претенции и доказателствената тежест между страните.

След като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да заяви изрично дали претендира процесните вземания като цена на потребена топлинна енергия за стопански нужди, както и дали между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.

При неизпълнение на указанията в срок съдът ще предприеме действия по реда на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 4 ГПК.

КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, "Т С" ЕООД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление гр. С., Район "С", ул. "П.Г.П" № *, като трето лице-помагач на страната на ищеца "Т С" ЕАД по предявените от него искове.

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

4

ПРЕДМЕТ на делото са:

1/ Кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът "А Т И" ЕООД дължи на "Т С" ЕАД вземания за потребена в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж. к. "Н *", бл. ***, вх. *, ет.*, ап. № **, абонатен № ******, но незаплатена топлинна енергия, както следва: 1/ сумата от 1754,22 лева (896,92 евро), представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2020 г. до м. април 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; 2/ сумата от 420,28 лева (214,89 евро), представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 19.04.2021 г.; 3/ сумата от 20,79 лева (10,63 евро), представляваща цена на услугата „дялово разпределение“, начислена за периода от м. март 2021 г. до м. април 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; 4/ и сумата от 5,87 лева (3,00 евро), представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.05.2021 г. до 19.04.2021 г.; за които суми на 29.05.2024 г. е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 25274 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 47-ми състав;

2/ Евентуално съединени обратни осъдителни искове с правно основание чл.

219, ал. 3 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 219, ал. 3 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на М. П. П. да заплати на "А Т И" ЕООД , поради липса на основание, евентуално – поради неоснователно обогатяване на М. П. П. за сметка на "А Т И" ЕООД, сумите, дължимостта на които от дружеството в полза на "Т С" ЕАД бъде призната за установена по делото.

УКАЗВА на ищеца "Т С" ЕАД в срок най-късно първото по делото открито съдебно заседание да заяви има ли възражение относно превалутирането на процесните вземания от лева в евро в размерите, посочени в горния абзац, извършено служебно от съда предвид обстоятелството, че на 01.01.2026 г. еврото се въведе като официална парична единица в Република България, както и че от тази дата валутата на Република България е евро, съгласно чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. и чл. 4, изр. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, като превалутирането се извърши в съответствие с правилата на чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1103/97 и на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България по официалния курс на лева към еврото – 1.95583.