Решение № 49 от 14.02.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. М., 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20241600500055 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба срещу действия на държавен съдебен изпълнител с правно основание чл. 435 и сл. ГПК .

Жалбоподателят СЛРД „О.“ гр. М. , чрез председател С.С. , в качеството си на длъжник по изп. дело № 1-362/2023г. на СИС при РС М. обжалва постановление на съдебния изпълнител от 04.12.2023г., с което са признати за плащане разноски в размер на 350 лева адвокатско възнаграждение на адвокат Б. Ц. с твърдения за прекомерност по смисъла на чл. 78,ал.5 ГПК . Изложени са доводи, че се касае до обезпечително производство и единствено действие извършено по делото е връчване на обезпечителната заповед , поради което и делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, като дължими са само разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на делото. Иска се отмяна на постановлението , с което са признати разноски за адвокатско възнаграждение над 200 лева.

Насрещната по жалбата страна Г. З. З. , чрез пълномощник адвокат Б. Ц. оспорва жалбата като недопустима, евентуално неоснователна . Твърди, че жалбата е насочена срещу постановление на ДСИ за образуване на изпълнително дело, което действие не подлежи на обжалване по реда на чл. 435 ГПК . Поддържа също така, че разноските по обезпечителното производство, каквото е образуваното пред ДСИ , се присъждат от съда с окончателния съдебен акт по спора, поради което и не е допустимо позоваване на разпоредбата на чл.

78,ал.5 ГПК в хода на обезпечителното такова .

В обясненията си съдебният изпълнител поддържа, че е признал разноски на взискателя по образуваното обезпечително производство съобразно представените 1 доказателства за платено адвокатско възнаграждение, като пред него възражение по размера му не е правено.

Окръжният съд, след преценка твърденията на страните, обясненията на съдебния изпълнител, приложеното в копие изпълнително дело и въз основа на закона, приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК от легитимирано лице – длъжник по изпълнението срещу подлежащо на обжалване съгласно чл. 435,ал. 2,т.7 ГПК действие на съдебния изпълнител - постановление от 04.12.2023г. , с което са признати за плащане разноски на взискателя, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Разпоредбите на чл. 435-438 от ГПК предвиждат защита срещу незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, като съдът сезиран с жалба проверява съответствието на атакуваните действия с нормите, регламентиращи законосъобразното развитие на изпълнителния процес.

Изпълнителното дело е образувано пред СИС при МРС на 04.12.2023г. по молба на Г.

З. З. от гр.М. въз основа на приложена към молбата обезпечителна заповед № 6/29.11.2023г. на Окръжен съд М. , издадена по ч.т.дело № 36/2023г. , с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск на Г. З. З. против СЛРД „О.“ с правно основание чл. 25, ал. 6 от ЗЮЛНЦ за отмяна на решения на ОС от 2 ноември 2023 г., с които 1) е потвърдено решение на УС от 10 май 2023 г. за налагане на наказание „изключване и заличаване на членство в сдружението“ и е бил изключен като член на Сдружението и 2) е потвърдено решение от 31 май 2023 г., с което се отхвърля жалбата му срещу това решение чрез СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на оспорените решения. В молбата е поискано единствено образуване на изпълнително дело, без да са посочени дължими от съдебния изпълнител действия във връзка с изпълнение обезпечителната заповед .

С постановление от 04.12.2023г. съдебният изпълнител е разпоредил да се образува изпълнително дело, признал е на основание чл. 79,ал.1 ГПК в полза на взискателя и в тежест на длъжника разноски в размер на 25.30 лева държавна такса и 350 лева адвокатско възнаграждение, като е разпоредил на длъжника да се изпратят съобщения за допуснатото обезпечение .

Въззивният съд приема, че така издаденото постановление в обжалваната част, с която са възложени в тежест на СЛРД О. гр. М. разноски за адвокатско възнаграждение над сумата 200 лева е незаконосъобразно и следва да се отмени.

При образуване на изпълнително дело съдебният изпълнител не е съобразил, че с молбата си Г. З. не е поискал извършване на действия по привеждане в изпълнение издадената обезпечителна заповед, не е съобразил и вида на наложената обезпечителна мярка –спиране на изпълнение на решения на ОС на СЛРД О. , която мярка не налага извършване на действия от съдебния изпълнител по налагането й. Компетентност на съдебния изпълнител за изпълнение обезпечителна заповед е налице единствено при 2 наличие на обезпечителна мярка запор на движими вещи или вземания / чл. 397,ал.1,т.2 ГПК/ и се извежда от разпоредбата на чл. 400,ал.1 ГПК , според която налагането на запор се извършва незабавно от съдебния изпълнител по искане на молителя въз основа на обезпечителната заповед на съда съгласно чл. 449, ал. 1, чл. 450, ал. 1 и 2, чл.

507, 515, 516 и 517 като на ответника се връчва съобщение вместо призовка за доброволно изпълнение. При запор върху движима вещ съдебният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене съгласно чл. 465 - 472. Това са дължимите от съдебния изпълнител действия по налагане на обезпечителни мерки в обезпечителното производство.

Съгласно чл. 426,ал.1 ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованото лице въз основа на изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Обезпечителната заповед, с която е допуснато обезпечение чрез обезпечителна мярка „запор“ несъмнено е друг акт, подлежащ на изпълнение съгласно чл.

400,ал.1 ГПК, но в случая приложената от Г. З. обезпечителна заповед не обосновава дължими от съдебния изпълнителни действия , поради което и незаконосъобразно е образувано изпълнително дело.

Съдебният изпълнител не е съобразил и вида на производството , което не е същинско изпълнително производство, а такова по налагане на обезпечителна мярка, в което разпоредбата на чл. 79 ГПК е неприложима. Обезпечителното производство няма характер на изпълнително производство, тъй като липсва изпълнителен титул в полза на ищеца, въз основа на който разноските да бъдат събрани от съдебния изпълнител по делото образувано по обезпечителна заповед (чл. 400, ал. 1 ГПК). Преценката за дължимостта им е на исковия съд съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 5 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС , според което направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход. Съгласно чл. 79 ГПК разноски по изпълнението могат да се съберат от СИ директно (без изпълнителен лист) само в рамките на изпълнително производство по представено изпълнително основание (Част пета от ГПК, чл. 404 и сл. ГПК), но образуваното по реда на чл. 400, ал. 1 ГПК производство пред СИ за налагане на обезпечителна мярка не е изпълнително, а е част от обезпечителния процес. Поради това, разноските по обезпечението включват и разноските по налагането му, която фаза на обезпечителния процес в хипотезата на чл. 400, ал. 1 ГПК приключва с извършване от СИ на действията за привеждане в изпълнение на издадената обезпечителна заповед за допуснатите обезпечителни мерки. С това се изчерпва и предметът на образуваното пред СИ изпълнително дело, като въпросът за дължимостта на направените от страната разноски се разрешава в исковия процес.

Следва да се отбележи също така, че разноски се възлагат за плащане на длъжника само по искане на взискателя , а видно от молбата , по която е образувано изпълнително дело , искане за присъждане на разноски не е заявено.

Предвид гореизложеното постановлението на съдебния изпълнител, с което са възложени за плащане на СЛРД О. разноските на молителя Г. З. З. се явява 3 незаконосъобразно, но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес /чл.6,ал.2 ГПК / съдът е ограничен от посоченото в жалбата. В случая се иска отмяна на постановлението за разноските относно адвокатското възнаграждение над сумата 200 лева , поради което и съдът дължи произнасяне по законосъобразността на постановлението само в тази част .

Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановлението на съдебния изпълнител по изп.дело № 1-362/2023г. на СИС при РС М. от 04.12.2023г. В ЧАСТТА, с която са признати на основание чл. 79,ал.1 ГПК в полза на взискателя и в тежест на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение над сумата 200 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4