Определение № 100 от 29.01.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 100 гр. Шумен, 29.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна В. Райкова

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Димчо Ст. Луков като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500249 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 1807 от 13.03.2024г., депозирана от Н.

А. Н. с ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. ....., бл. 113, вх. 7, ет. 7, ап. 126, срещу определение № 225 от 13.03.2024г. постановено по гр. д. № 2024362010244 по описа на РС – Нови пазар, с което на осн. чл. 129, ал.3 от ГПК е прекратено производството по делото и на ищеца му е върната исковата молба. Постъпила е и уточнителна жалба с вх. № 1845 от 14.03.2024г. срещу същото определение. С жалбата и уточнителната такава, жалбоподателя моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, със задължителни указания до първонстанционния съдия, да изпрати указанията на служебния му защитник. Излага, че на 01.03.2024г. е получил определението за оставяне на исковата му молба без движение, но понеже имал назначен служебен адвокат по допусната по делото правна помощ, е очаквал съда да изпрати указанията и на него. Сочи, че съдът е изпратил указанията само на него, като ищец, но не и на служебния му защитник, като по този начин го е лишил от адвокат.

Алтернативно, счита исковата си молба за редовна, а указанията на съда за неправилни, тъй като не съществували нередности в исковата му молба. Твърди, че не е бездействал и не се е дезинтересирал, както се сочи в определението, тъй като е очаквал съдията да изпрати писмо на служебния му адвокат, като мислел, че правната помощ му е била предоставена до приключване на делото и никой не го е информирал, че правната помощ не е била за всички инстанции, поради което и заявява намерението си да обжалва и определението на ОС – Варна, с което му е била предоставена правната помощ.

Насрещната страна по делото, редовно уведомена, не изразява становище.

Съдът след като се запозна с изнесените доводи в жалбата и материалите по делото, 1 приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в законноустановения едноседмичен срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред първата инстанция по гр.д. № 655/2022г. на РС - Варна, е започнало по искова молба на Н. А. Н. против Варненски административен съд, за заплащане на обезщетение в размер от 5001лв.. След последователното отвеждане на всички районни съдии от районните съдилища, включени в съдебните райони на Окръжен съд Варна и Окръжен съд - Търговище, делото е изпратено, на основание чл.23, ал.3 от ГПК, за разглеждане от РС – Нови пазар, с определение №138/21.02.2024г. по ч.гр.д.№75/2024г. на АС - Варна. По исковата молба на Н. е образувано гр. д. № 2024362010244 по описа на РС – Нови пазар.

След образуването му с разпореждане № 408/26.02.2024г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение на осн. чл. 129, ал. 2 във вр. чл. 127, ал. 1, т. 5 от ГПК – поради липса на ясен петитум посочен в исковата молба и е дал на ищеца едноседмичен срок, в който да посочи ясно в какво се състои искането му. Със същото разпореждане на ищеца е указано, че ако срокът е недостатъчен, може да поиска продължаването му на осн. чл. 63 от ГПК, както и, че при неизпълнение на дадените указания, производството по делото ще бъде прекратено.

Съобщението е редовно връчено на ищеца и настоящ жалбоподател на 01.03.2024г.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 255/13.03.2024г. съдът е съобразил, че ищецът в дадения му едноседмичен срок изтекъл на 08.03.2024г. не е изпълнил указанията на съда и на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК, е прекратил производството по делото, като е върнал и исковата молба. Счел е, че след като ищецът не е изпълнил указанията в срок, той се е дезинтересирал от делото и производството по него следвало да се прекрати, като е посочил и че няма пречка да заведе ново дело.

С Определение № 466/01.07.2024г. производството по настоящото дело е спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на производството по в.ч.гр.д. № 294/2022г. по описа на ОС – Варна, защото заедно с депозирането на настоящата жалба срещу прекратителното определение на РС - Нови пазар, жалбоподателят е инициирал и друго производство - по обжалване на определение № 718/21.02.2022г. по в.гр.д. № 294/2022г. на ОС – Варна за допускане на правна помощ - с цел уточняване обхвата на същата.

С определение № 740/19.12.2024г. на АС – Варна по в.ч.гр.д. № 20243000500547 е потвърдено определение № 4546/21.10.2024г. по в.ч.гр.д. № 294/2022г. по описа на ОС – Варна, с което е оставена без разглеждане молбата на Н. за допълване на осн. чл. 250 от ГПК на определение № 718/21.02.2022г. по в.гр.д. № 294/2022г. на ОС – Варна, относно обхвата на допусната с него правна помощ. Прието е, че обема на предоставената правна помощ е в обхвата който молителя е поискал с депозираната от него молба с рег. № 3925/16.02.2022г., а именно за приподписване на частна касационна жалба и изложение на касационните основания във връзка с обжалване на определение № 634/15.02.2022г. по в.ч.гр.д. № 294/2022г. по описа на ОС – Варна пред ВКС.

2

С оглед приключване на производството по в.ч.гр.д. № 294/2022г. по описа на ОС – Варна, с определение № 52/16.01.2025г. на осн. чл. 230, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, производството по настоящото дело е възобновено.

При така изнесените обстоятелства и факти, в случая безспорно се установява, че в дадения му едноседмичен срок, ищеца не е отстранил констатираните нередовности на исковата си молба и следователно е налице предпоставката, обуславяща връщането на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК и прекратяване на производството по делото, както правилно е приел първоинстанционния съд.

Неоснователни и недоказани остават в настоящото производство въведените с жалбата твърдения, за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения изразяващи се в невръчване на указанията на съда, за оставяне на исковата му молба без движение на служебния му защитник, а от там и за лишаването му от адвокат в производството. От приложените по делото редица съдебни актове, се установява, че на ищеца е била допусната правна помощ с определение № 718/21.02.2022г. по в.гр.д. № 294/2022г. на ОС – Варна, само за приподписване на частната му касационна жалба и изложението на касационните основания във връзка с обжалване на определение № 634/15.02.2022г. по в.ч.гр.д. № 294/2022г. по описа на ОС – Варна пред ВКС, но не и за хода на цялото съдебно производство по делото пред всички инстанции. След получаване на разпореждането за оставяне на исковата молба без движение, ищецът с бездействието си е станал повод за прекратяване на производството по делото, тъй като в дадения му едноседмичен срок, не е предприел никакви действия, по отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба. Дори инициираното от него производство по обжалване на определението на ОС – Варна, по отношение на обхвата на допуснатата му правна помощ, е започнало след постановяване на процесното проверявано определение.

Също така неоснователни са и твърденията в жалбата, че указанията на съда били неправилни, а исковата му молба – редовна. От изложените многобройни обстоятелства в исковата молба, не се установи ищецът да отправя конкретно искане до съда да разреши гражданскоправен спор, като даде защита на конкретно субективно право. За да възникне исковия процес, трябва да съществува правото на иск в полза на ищеца, но също така е нужно, то да бъде и надлежно упражнено чрез редовно предявяване на иска, с редовна искова молба. Съдържанието на исковата молба определя и съдържанието на иска.

За да е редовна исковата молба тя трябва да има предвиденото в закона съдържание чл.127 от ГПК и да е скрепена с приложенията по чл.128 от ГПК. Трябва да може да се индивидуализира спорния предмет, което става чрез посочване на основанието и петитума /искането/ на иска. Основанието на иска, или обстоятелствата на които се основава иска /чл.127, ал.1 т.4 ГПК/, обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. Фактите следва да са изложени разбираемо, ясно, логически свързано и последователно. За да се индивидуализира спорното право, заедно с вида на търсената защита, ищецът следва да посочи и в какво се състои искането му към съда /чл.127, ал.1, т.5 от ГПК/ - това е т.нар. „петитум" на исковата молба. В него следва да се посочи каква защита на спорното материално право се иска - установяване единствено на 3 неговото съществуване /несъществуване/ при установителните искове/, осъждането на ответника /при осъдителните искове/ или правна промяна /при конститутивните искове/.

При констатираната от първоинстанционния съд липса на петитум правилно е оставил исковата молба без движение, като нередовна. При всички случаи петитумът на исковата молба трябва логически да следва от изложените фактически твърдения.

Законът в чл.129, ал.1 от ГПК, вменява задължение на съда да следи за редовността на исковата молба. Указанията на съда по чл.129 от ГПК следва да са пълни, ясни и точни, да насочват страната какви точно действия по обездвижената искова молба следва да извърши. По реда на чл. 129 от ГПК обаче, е недопустимо съдът сам да отстранява нередовности в исковата молба.

Настоящия въззивен състав счита, че исковата молба е логически несвързана, непоследователна и неясна и липсата на конкретно искане /петитум/, води до невъзможност да се индивидуализира спорния предмет. Не може да се прецени дали се ангажира правораздавателната компетентност на съда, доколкото по действащото право могат да се предявяват само искове, които са изрично предвидени в закона. При тази неяснота, за съда е невъзможно да даде правна квалификация на спора, съответно да отдели релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което, като нередовна на осн. чл. 127, ал.1, т.5 от ГПК правилно е била оставена без движение от първоинстанционния съд.

Предвид изложеното и доколкото в даденият му едноседмичен срок, ищецът не е отстранил констатираната нередовност на исковата си молба, правилно първоинстанционният съд е постановил атакуваното определение за прекратяване на производството по делото, поради което същото следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 225 от 13.03.2024г. постановено по гр. д. № 2024362010244 по описа на РС – Нови пазар, с което на осн. чл. 129, ал.3 от ГПК е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на ищеца.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4