Решение № 493 от 22.06.2022, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. Сливен, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20222230100439 по описа за 2022 година

Предмет на производството са предявени в условията на обективно и кумулативно съединяване ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС и негаторен иск по чл.109 ЗС.

Ищецът твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр.**, кв.“**“ с площ 999 кв.м. с трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско застрояване / до 10 м/, с номер по предходен план ***, при съседи: ***;

***; *** и ***. Имотът бил придобит от

Община Сливен с договор от 01.11.2007г.

Сочи, че ответното дружество е собственик на ПИ с идентификатор *** в гр.**, кв.“**“ с площ 459 кв.м. с начин на трайно ползване: комплекс за битови услуги, на основание договор от 20.07.2021г. сключен с Община Сливен. След закупуването на имота ищцовото дружество го оградил от юг с масивни бетонови панели, като оградата била изградена с около пет метра навътре в имота, поради липса на точно трасиране.

Твърди, че получил разрешение за строеж за изграждане на едноетажна производствена сграда. С договор от 02.07.2021 г. между ищеца и Държавен фонд Земеделие по програма за развитие на селските райони била договорена 1 безвъмездна помощ при изграждане на сградата. Началото на строителството следвало да започне най късно 12 месеца след сключване на договора и да се завърши в срок 36 месеца от подписването на договора. Сочи, че във връзка с това строителство през месец октомври 2021г. било извършено трасиране на имотната граница между имотите на двете страни. Действителната имотна граница следвало да се премести на юг. След като ищецът предприел действия за преместване на оградата срещнал съпротивата на ответното дружество, чийто представители възпрепятствали преместването на оградата и заемането на частта от имота на ищците. Върху спорната част от 130 кв.м. ответникът разположил голям кран, струпани били множество метални изделия и била монтирана лека постройка.

Твърди, че с поведението си ответникът ползвал без правно основание част от имота на ищеца с площ 130 кв.м. по протежение на южната граница на имот № ***, а с поставения кран и леката постройка върху тази част създал пречки за пълноценното реализиране на проекта за застрояване на имота на ищеца.

Иска се от съда да се признае за установено по отношение на ответното дружество,че ищцовото дружество е собственик на 130 кв.м. от имот № *** и да бъде осъдено да предаде владението на тази част на ищеца.

Иска се още да се осъди ответника да премахне поставените в спорната част на имота на ищеца кран, метални изделия и лека постройка.

Претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба, като счита исковете за недопустими и неоснователни.

Твърди, че масивната ограда между двата имота била изградена съвместно от собствениците им в периода 2005-2007 г., според съществуващата ограда между имотите, като финансирането било изцяло от представителя на ответното дружество. Тази оградата съществувала почти 20 години и между страните не е имало спорове дали тя съответства на регулационната линия или не. Сочи, че в края на месец януари 2022г. узнал, че ищецът възнамерява да извърши строителство в имота си и, че оградата между двата имота не била ситуирана на регулационната линия, а била изградена в имота на ищеца, като по този начин ответникът ползвал площ от 150 кв.м. Сочи, че ищецът демонтирал масивната ограда между двата имота, 2 като премахнал бетонните панели. Така ответното дружество депозирало в СлРС срещу ищеца иск за защита на нарушено владение за процесните 150 кв.м.

Въвежда възражение за изтекла в полза на ответника придобивна давност за спорните 130 кв.м.

Счита искът по чл. 109 ЗС също за неоснователен, тъй като фактическото положение на място било създадено по взаимна договореност между страните по делото.

Иска се от съда отхвърляне на претенциите, като неоснователни и недоказани.

След анализ на събраната в хода на производството доказателствена съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост от 01.11.2007г., ищцовото търговско дружество придобило собствеността върху недвижим имот № *** с площ 999 кв.м. в гр.**, кв.“**“, начин на трайно ползване ниско застрояване и трайно предназначение урбанизирана територия по КК на гр.Сливен, одобрена със Заповед № РД-1831/19.04.2006г. на АК при съседи: ***; ***;

***; ***. Стар идентификатор УПИ ІІ, кв.19, отреден за магазини и офиси по ПУП на кв.“**“, гр.**.

Актуалният статут на имота към момента, съобразно скица на ПИ № 15571392/13.08.2018г. е ПИ с идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-31/19.04.2006г. с площ 999 кв.м, трайно предназначение урбанизирана територия, начин на трайно ползване ниско застрояване при съседи ***; ***; ***;

***, стар идентификатор няма, номер по предходен план ***.

С договор № 1128/20.07.2021г. за продажба на имот- частна общинска собственост ответното търговско дружество придобило собствеността върху недвижим имот с идентификатор № *** по КК и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006г. на ИД на АК София, находящ се в гр.**, кв.“**“, сплощ 459 кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване: за обект, комплекс за битови услуги при съседи: ***; ***; ***;

3

***, идентичен с УПИ ІІІ-346, кв.19 с отреждане „за работилница за битови услуги“, по ПУП на кв.“Речица“, актуван с АОС № 3028/24.04.2013г.

Ищцовото дружество се снабдило с Разрешение за строеж № 272/11.09.2018г. за изграждане на едноетажна производствена сградахладилна база за съхранение, разфасоване и експедиция на млечни продукти, помещение за разфасоване и пакетиране на млечни продукти, санитарнобитови помещения за производствения персонал и склад, достъпни през пешеходната врата и товарна рампа, ситуирана на две улични и една вътрешна регилационни граници на УПИ ІІ-430, кв.19, имот с идентификатор № *** по КК.

Ответното дружество депозирало молба на 03.02.2022г. пред РП Сливен с оплакване, че представител на ищцовото дружество извършило самоуправни действия по разрушаване на издигнатата между двата съседни на страните имота ограда.

В хода на процеса е допусната, изслушана и приета съдебно техническа експертиза. От заключението на изготвилото я вещо лице се установява, че по най-стария картен материал за обхвата на процесната територия кадастрален план от 1987г., сградите на двете по спора страни са били част от АПК. През 2000г. бил одобрен кадастрален и регулационен план накв.“Речица“, в който територията на бившето АПК е част от населеното място в обхвата на кв.18 и кв.19.В този план имотът на ищцовото дружество съществувал като УПИ І и ІІ в кв.19, а на ответното дружество като УПИ ІІІ / Приложение 1 и 2 от заключението/. Със служебна преписка за частично изменение на ПУП-ПР, одобрена със заповед № РД-15-669/25.09.2001г. се променяли парцели VІІ, VІІІ, ІХ и Х в кв.18 и парцели І, ІІ, ІІІ, ІV и V в кв.19 /Приложения 3, 3А и 3Б от заключението/. Част от описаните парцели в кв.18 преминавали към кв.19 – като нов парцел І, кв.19, а парцели І и ІІ в кв.19 се обединявали като парцел ІІ в кв.19. С тази преписка се появил имота на ищцовото дружество в сегашната си конфигурация, местоположение и площ, като към този момент имотът е все още собственост на община Сливен, а за парцела на ответното дружество УПИ ІІІ в конфигурацията, вестоположението и площта нямало промяна /към него момент все още общинска собственост/.

В следващо частично изменение одобрено със заповед № РД-154 858/26.04.2003г. за обхвата на парцели І и ІV в кв.19 /Приложения 4 и 4А от заключението/ се обединявали и заедно с част от улицата, като нов парцел І в кв.19.

С приемането на КККР на гр.Сливен на 19.04.2006г. отражение в КК намирал само парцел VІ в кв.19 /имотът на дърводелка работилница/, като ПИ ***. Парцели от І до V и VІІ са отразени като ПИ *** /Приложение 7 от заключението/. На по-късен етап последователно парцелите по всички изменения на регулационния план намирали отражение в КККР, като към сегашния момент парцел ІІ в кв.19 ставал имот ***, а парцел ІІІ в щв.19 – имот ***.

Вещото лице извършило геодезическо заснемане на съществуващата на терен ограда, която в голямата си част не била в цялост, а са останали само свързващите колони на бетонни панели. Заснети били и положените бетонни основи на новостроящата се сграда в имота на ищцовото дружество. В Приложения 5 и 6 от заключението, експерта подготвил сателитни изображения на процесната територия от географска информационна система на Google Earth, чрез опция на разглеждане на исторически изображения, т.е. назад във времето. Така Приложение 5 било с дата 06.11.2001г., а Приложение 6 от 09.03.2005г., като между тези две дати нямало други изображения в системата, т.е. процесната ограда между двата имота на страните се появила в периода 06.11.2001г. до 09.03.2005г., към който момент и двата имота са били общинска собственост.

В заключение вещото лице установило, че частта затворена между оградата на място / визуализирана в комбинирана скица 1 с оранжев цвят/ и южната граница на ПИ *** по КК на гр.**съвпадаща с южната дворищно регулационна граница на парцел ІІ в кв.19 по РП на кв.“**“ имала площ 130 кв.м.- визуализирана в зелена щриховка. На комбинирана скица 1 вещото лице обозначило къде следва да се постави границата между двата имота - разстоянията в двата края между граница по КК и заснетата ограда – 5,13м. в западния край и 4,66м. в източния.

На комбинирана скица 2 от заключението вещото лице със зелен цвят визуализирал проектната сграда, която ищцовото дружество строи в имота си УПИ ІІ, кв.19 и било видно, че сградата ще продължи още на юг и попадала върху съществуващата на терен масивна ограда. Така при сегашното 5 фактическо състояние строежът не можел да бъде осъществен в обема си по издаденото на ищцовото дружество разрешение за строеж. По проекта документация следвало да се разшири на юг от заснетата на терен бетонна ограда / в оранжев цвят/ с 1,48м от запад и 1,10 м. от изток.

При изслушване на експерта в открито съдебно заседание се установи, че в Приложение 3Б на заключението / л.75 от делото/ имотът на ищцовото дружество е УПИ ІІ за магазин и офиси, а под него на юг е имота на ответното дружество УПИ ІІІ за работилница за битови услуги. Към него момент това са УПИ-та и все още нямало кадастрална карта. В същото това приложение, имот VІІ е мандра, собственост на ищцовото дружество, а имот VІ е дърводелска работилница на ответното дружество. Между тези два имота е имало ограда, която страните просто са продължили и към имоти ІІ и ІІІ.

Тази ограда е била построена между имоти ІІ и ІІІ/, т.е.продължена по старата съществуваща ограда между имоти VІІ и VІ/ още когато имоти ІІ и ІІІ са били общинска собственост.

В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели.

От показанията на свидетеля З. се установява,че през 2002г. ограда между спорните два имота не е имало, такава се появила след това по-късно във времето.Преди да се постави оградата мястото е било празно. През пролетта на 2022г. възникнал конфликт за построената между имотите ограда и тя била премахната от представители на ищцовото дружество, във връзка със строителството на ищеца към момента. След премахването на оградата в съседния от юг имот, собственост на ответника, свидетелят видял, че са разположени червен кран на самоход, купчина желязо и постройка два-три кв.м. Оградата била премахната, тъй като на това място според строежа следвало да се поставят агрегати на ищцовото дружество.

Установява се от показанията на свидетеля Т., че тя ръководила строеж на ограда между имотите на страните няколко пъти. Оградата между имотите VІ и VІІ по приложение 3Б била строена от нейна бригада, а спорната ограда между имоти ІІ и ІІІ просто била продължена от старата вече построена порано ограда. За спорната ограда контактувала с бившия управител на ответното дружество Коста Къчев, като той и друг представител на ищцовото дружество посочили къде да се постави оградата.