Решение № 18201 от 28.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18201 гр. София, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ......... при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20261110106656 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Л. С. Д., ЕГН **********, срещу ......., ЕИК ......... Предявен е установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за признаване недействителността на договор за потребителски кредит № ....... от 16.08.2024 г. поради неточно посочен годишен процент на разходите. При условията на евентуалност е въведен иск за установяване нищожността на уговорката за неустойка по чл. 18 от договора.

Ищцата твърди, че по договора е получила кредит в размер на 2 000 лв. за срок от 18 месеца при фиксиран годишен лихвен процент 50% и посочен годишен процент на разходите (ГПР) 63,03%. Общата сума за плащане, посочена в договора, е 3 013,34 лв. Същевременно при непредоставяне в двудневен срок на договореното обезпечение е предвидена неустойка от 3 844,66 лв., разсрочена в погасителния план. При начисляването общата сума за плащане достига 6 858 лв. Според ищцата тази уговорка прикрива предварително известен на кредитора разход, който е следвало да участва при изчисляването на ГПР. Поради това счита договора за недействителен. Претендира разноски и възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Ответникът оспорва исковете. Поддържа, че неустойката е последица единствено от неизпълнение на самостоятелното задължение за предоставяне на обезпечение и на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК не следва да се включва в ГПР. Счита, че всички възможни плащания са били предварително и ясно съобщени на потребителя чрез стандартния европейски формуляр, договора и погасителния план. Твърди индивидуално договаряне на клаузата, като се позовава и на предходни кредитни отношения между страните. Излага, че 1 евентуалната нищожност на отделната клауза не води до недействителност на целия договор. Оспорва и предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

С определение № 15960 от 27.04.2026 г. съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване сключването на договор за потребителски кредит № ....... от 16.08.2024 г., предоставянето на заемната сума от 2 000 лв., посочените в договора главница, лихва и срок, уговорката за неустойка от 3 844,66 лв. и предпоставките за начисляването , както и обстоятелството, че неустойката не е включена при изчисляването на посочения в договора ГПР. Проектът за доклад е обявен за окончателен в откритото съдебно заседание на 26.06.2026 г.

В тежест на ищцата е да установи фактите, от които извежда твърдяната недействителност.

Ответникът носи доказателствената тежест за възражението си, че оспореното условие е индивидуално уговорено, съгласно чл. 146, ал. 4 ЗЗП, както и за твърдението, че посоченият ГПР е изчислен при отчитане на всички разходи, които законът изисква да бъдат включени в него.

От представения договор се установява, че кредиторът се е задължил да предостави 2 000 лв., които потребителят следва да погаси на 18 месечни вноски. Посочени са фиксиран годишен лихвен процент 50%, ГПР 63,03%, обща възнаградителна лихва 1 013,34 лв. и обща сума за плащане 3 013,34 лв. без неустойка.

Съгласно чл. 6 от договора кредитополучателят следва в двудневен срок от сключването му да предостави обезпечение чрез банкова гаранция или поръчител, отговарящ на подробно посочените изисквания. В чл. 18, ал. 1 е предвидено, че при непредоставяне на такова обезпечение се дължи неустойка от 3 844,66 лв. Сумата е разпределена предварително в погасителния план: той съдържа отделни колони „Неустойка“ и „Вноска с неустойка“, като последната е 381 лв. за всеки от 18-те падежа. Посоченият в плана общ сбор при начислена неустойка е 6 858 лв.

Стандартният европейски формуляр възпроизвежда ГПР от 63,03% и посочва отделно размера на предвидената неустойка. Лог файлът отразява създаването и обработването на заявката, изпращането на документи на посочения електронен адрес и нареждането на плащане на заемната сума. Данните, означени като въведени от „служител“, и изпращането на предварително изготвени документи не установяват проведени преговори по размера или съдържанието на неустоечната клауза. Такова доказване не следва и от включената в чл. 18, ал. 4 от договора декларация за проведени преговори. Твърдяното предходно ползване на сходни кредитни продукти не е равнозначно на възможност потребителят да е влиял върху конкретната уговорка.

По главния иск съдът приема следното:

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК задължава кредитора да посочи в договора годишния 2 процент на разходите, изчислен към момента на сключването му. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите настоящи или бъдещи разходи по кредита за потребителя.

Изключението по чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК се отнася до плащания, чиято действителна функция е да обезщетят неизпълнение на договорно задължение. При преценката съдът не е обвързан единствено от даденото на плащането наименование.

В случая кредитът е предоставен, без обезпечението да е било предварително учредено. За осигуряване на банкова гаранция или поръчител, отговарящ на всички договорни изисквания, е определен срок от два дни. Още при сключването на договора плащането при липса на обезпечение е определено в точен размер и е разпределено между всички месечни вноски. Размерът му от 3 844,66 лв. надхвърля значително предоставената главница от 2 000 лв. и уговорената за целия срок възнаградителна лихва от 1 013,34 лв. То се начислява за липсата на обезпечение, независимо дали потребителят изпълнява редовно задължението си за погасяване на кредита.

Преценени в съвкупност, тези обстоятелства сочат, че уговореното плащане представлява предварително предвиден допълнителен разход за потребителя при предоставяне на кредита без обезпечение. То не съответства по своята действителна икономическа функция на обезщетение за вреди от неизпълнение на акцесорното задължение. Поради това обозначаването му като „неустойка“ и позоваването в договора на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК не са достатъчни, за да бъде изключено от общите разходи по кредита. Изводът съответства на даденото от Съда на Европейския съюз по дело C‑714/22 разрешение разходите да се преценяват и според това дали договорната конструкция прикрива действителната цена на кредита.

Обстоятелството, че погасителният план съдържа отделна колона за плащането, позволява на потребителя да види неговия номинален размер, но не отстранява неточността на посочения ГПР. Потребителят следва да получи и вярна информация за годишния процент на всички подлежащи на включване разходи, за да може да сравни кредитните предложения и да прецени икономическите последици от договора. Установено е като безспорно, че процесното плащане не е участвало при изчисляването на ГПР от 63,03%. Следователно посочената стойност не отразява действителните общи разходи по кредита.

Неоснователно е възражението, че евентуалното отделяне на клаузата за неустойка по правилото на чл. 26, ал. 4 ЗЗД изключва недействителността на договора. Главният иск се основава на неспазването на императивното изискване за вярно посочване на ГПР при сключването на договора. Последващата преценка за действителността на отделна клауза не променя предоставената тогава информация за цената на кредита. Правото на потребителя да се откаже от договора също не освобождава кредитора от задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

При установеното несъответствие не е необходимо да бъде определян с точност друг числов размер на ГПР: достатъчно е, че посоченият в договора процент е изчислен без разход, който следва да участва в него. Поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и главният иск следва да бъде уважен.

3

Ищцата е представила потвърждение за превод на държавна такса в размер на 140,25 евро по сметка на Софийския районен съд.

Представен е договор за правна защита и съдействие от 27.02.2026 г., съгласно който адвокат Д. Г. предоставя безплатна защита на ищцата като материално затруднено лице по чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗА. Ответникът е оспорил наличието на това основание. Във връзка с оспорването са събрани сведения от НАП, представени с писмо на ТД на НАП София, офис „Люлин“, изх.

№ ...... г. и приложенията към него, приети в откритото заседание на 11.09.2026 г.

От справката за актуалното състояние на електронните трудови записи се установява действащо трудово правоотношение на ищцата с ........, при посочено основно месечно трудово възнаграждение 2 111,64 евро. Справката за осигуряването отразява подавани данни за доход от същия работодател през първите месеци на 2026 г. Според годишната данъчна декларация и справката за изплатени доходи през 2025 г. ищцата е придобила 33 695,56 лв. облагаем доход по трудови правоотношения и 5 106,86 лв. доход от положен личен труд, или общо 38 802,42 лв. Посочените суми не представляват непременно нетен разполагаем доход, но установяват трайни и съществени източници на средства, включително към времето на сключване на договора за правна защита.

След оспорването на заявената материална затрудненост установените трудови доходи следва да бъдат съпоставени с твърденията и доказателствата за конкретното имуществено състояние на ищцата. Такива данни за извънредни задължения или разходи, които при установените доходи да обосновават невъзможност да заплати адвокатска защита, не са представени. При съвкупната преценка на доказателствата съдът приема, че основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за възлагане на адвокатско възнаграждение в тежест на ответника е опровергано. Искането за присъждане на възнаграждение на адвоката по чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде оставено без уважение. Отговорността за държавната такса е самостоятелна и този извод не я засяга.

Ответникът няма право на разноски при изхода на спора.

Съгласно чл. 3 и чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета, от 01.01.2026 г. официалната парична единица в Република България е еврото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ......., ЕИК ........, по предявения от Л. С.

Д., ЕГН **********, иск, че договор за потребителски кредит № ....... от 16.08.2024 г., сключен между Л. С. Д., ЕГН ********** и ......., ЕИК ........, е НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , вр. чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради неточно посочен годишен процент на разходите.

ОСЪЖДА ......., ЕИК ........, да заплати на Л. С. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.

4

1 ГПК сумата 140,25 евро, представляваща разноски за внесена държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5