Решение № 1617 от 29.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1617 гр. Бургас, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. А. при участието на секретаря СТОЙКА Т. КАСЪРОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. А. Гражданско дело № 20262120101414 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод исковата молба на А. А. П., с настоящ адрес в гр. Б., против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище гр. С., за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № *******/**.**.**** год., поради липса на основание, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.

В исковата си молба А. П. е изложил следните фактически и правни твърдения: на **.**.**** год. ищецът е сключил договор с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и договор за предоставяне на гаранция с ответника-ЕООД; задължително условие за отпускане на кредита е сключването на договор за предоставяне на гаранция с ответника; договорът за паричен заем е за сумата от 800 лева, която следва да се върне на 11 равни двуседмични вноски, при ГЛП от 35 % и ГПР от 41.69 %; уговореното за ответника възнаграждение е в размер от 332.97 лева, разсрочено на вноските, на които се плаща по договора за паричен заем; в договора за паричен заем не е включено възнаграждението за предоставяне на гаранция, което е задължителен разход, затова договорът за паричен заем е недействителен поради неправилно посочване на ГПР и 1 общата дължима сума; нищожността на договора за паричен заем влече и нищожността на договора за предоставяне на гаранция, вкл. поради липса на основание; в договора за паричен заем е предвидено задължението за представяне – в непосилен 3-дневен срок, на обезпечение чрез поръчителифизически лица, банкова гаранция или одобрено от заемодателя лице; ищецът е бил задължен да сключи договор с ответника, за предоставяне на гаранция, тъй като другите условия по договора за заем не били изпълними; разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието ГПР; договорната клауза, която предвижда сигурен разход за потребителя, представлява част от общите разход по кредита за потребителя; въвеждането на задължение за предоставяне на обезпечение при невъзможни условия, чийто сигурен ефект е пораждане на задължение за сключване на възмезден договор за гарантиране, е сигурен разход, който следва да се включи в общите разходи по кредита за потребителя; договорната конструкция за обезпечение има за цел да прикрие реалния характер на тази клауза и нейната крайна цел – скрито и допълнително възнаграждение за кредитора; от неизпълнението за предоставяне на обезпечение за кредитора не настъпва пряка стойностна вреда, защото единствено го лишава от по-добро събиране при евентуално неизпълнение на основния елемент на договора; характерът на неизпълнението не е съществен елемент от договора, а същевременно се търси допълнителна печалба за кредитора и разход за потребителя; непонятно е дружество, изцяло притежавано от кредитора, да обезпечи заем на потребителя; кредиторът прехвърля собствената си отговорност да преценява кредитоспособността на потребителя (чл. 16 от ЗПК), като го задължава с допълнителен разход, ако не предостави въпросното обезпечение, който разход не включва в ГПР; когато в договора за потребителски кредит са предвидени разходи, които са задължително условие за отпускане на кредита или са конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, се счита, че има налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като това представлява общ разход по кредита за потребителя; неточното посочване на ГПР се приравнява на липса на посочване на ГПР, което опорочава действителността на договора по 2 смисъла на чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК; договорът за предоставяне на гаранция е акцесорен договор, чиято основна дейност е в зависимост от наличието на договор за кредит, като без съществуването на главния договор за кредит няма причина да съществува и акцесорният; клаузата за задължително осигуряване на обезпечение и заплащане на възнаграждение е скрито възнаграждение и по своята същност е задължителен разход, а клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем е неравноправна, защото въвежда ограничени и непосилни условия; ответникът има капитал, който е изцяло притежаван от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, т. е. те са свързани лица; за да се заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, се използва настоящата конструкция с платено поръчителство; налице е очевидна злоупотреба с право и противоречи с морала и етиката в потребителското кредитиране; процесният договор има правните характеристики на възмезден договор за мандат, тъй като едната страна е поела задължение да извърши едно правно действие – да сключи договор за поръчителство, а другата – да й заплати възнаграждение за това; клаузите са нищожни, тъй като са сключени в противоречие с добрите нрави – срещу задължението за заплащане на възнаграждение ищецът не получава насрещна престация, но същевременно се увеличава задлъжнялостта му; при обезпечение на задължението с гаранция длъжникът е ограничен в правото си да избира кой да се задължи солидарно с него; правата на потребителя не са защитени, защото той няма свободата и възможността да избере такъв поръчител, чрез който може успешно да обезпечи задължението си към кредитора, и да си учреди безплатно поръчителство; потребителят не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне; налице е значително неравновесие на правата на потребителя и търговеца, което не отговаря на изискването за добросъвестност; накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се ползва като средство за неоснователно обогатяване; в случая в противоречие с нормите на добросъвестността е уговорено допълнително възнаграждение в полза на заемодателя под формата на скрит разход по кредита; уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчителство, дължимо дори длъжникът да изпълнява точно задълженията си, и то с приоритет пред главното задължение, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до скрито оскъпяване на кредита.

Ищецът е ангажирал писмени доказателства; моли за присъждане на 3 деловодните разноски.

С доклада на делото – определение рег. № 2880/09.06.2026 год. съдът е обявил на страните, че ще се произнесе по валидността на процесния договор за гаранция, произтичаща от спазване нормативните изисквания на ЗЗП и ЗЗД, вкл. и поради наведените от ищеца възражения за недействителността му.

Правното основание на предявения установителен иск е чл. 124, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, ЗЗД.

Ответникът е оспорил допустимостта и основателността на иска; изложил е следните фактически и правни твърдения: искът е недопустим поради липса на правен интерес за ищеца; чрез исковото производство се цели установяване на действителното правно положение между спорещите със сила на пресъдено нещо и според вида на нарушението и търсената защита; решението трябва да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право, засегнато от посоченото действие; налице е правен интерес от установителен иск за прогласяване нищожността на един договор, когато този договор привидно обвързва страна по него и смущава правното й положение; между ищеца и ответника към датата на подаване на исковата молба не би могъл да съществува правен спор във връзка с едно несъществуващо към тази дата облигационно правоотношение, което по процесния договор е погасено; липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен иск и същевременно в процеса могат да се установят необходимите факти, които са от значение; процесуалното поведение на ищеца представлява злоупотреба с право и съзнателен опит за обогатяване; искът е и неоснователен; ответникът е вписан като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3, ЗКИ, с основен предмет на дейност предоставяне на гаранционни сделки по занятие; дружеството е сключило договора за предоставяне на гаранция, тъй като гаранционните сделки са негова основна търговска дейност; действителността на издадената в полза на кредитора гаранция и на процесния договор за предоставяне на гаранция не зависят от действителността на договора за паричен заем; договорът за предоставяне на гаранция не нарушава нито изрично формулиран правен принцип, нито правен принцип, проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби;

4 уговореното между страните възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция е насрещната престация срещу поетото задължение за издаване на гаранция и то не противоречи или нарушава законови разпоредби или добрите нрави; ответникът не получава нещо в повече, от това, което предоставя; дължимото възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е определено след извършена преценка на риска; нееквивалентността на престациите не води до нищожност на договора; когато страните са договорили неравностойни насрещни престации, заинтересованата страна може в едногодишен срок да иска унищожаване на договора, ако той е сключен поради крайна нужда; при сключване на договора ответникът е действал добросъвестно, клаузите в договора са формулирани достатъчно ясно и разбираемо и всеки разумен потребител би могъл да прецени икономическите последици от сключване на договора; договорът за предоставяне на гаранция е сключен по инициатива на ищеца; инсинуациите на ищеца за заобикаляне на ЗПК са несъстоятелни; разпоредбите на ЗПК са относими единствено и само за договори за потребителски кредит, какъвто договорът за предоставяне на гаранция не е; процесният договор за предоставяне на гаранция няма за предмет предоставяне на кредит на потребител; обстоятелството, че дружеството-гарант е дъщерно дружество на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, не превръща ответника в кредитор, в дружеството-кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД, нито пък трансформира договора за предоставяне на гаранция в договор за кредит; двете дружества са различни правни субекти, с различен предмет на дейност.

Ответникът не е представил доказателства; моли за присъждане на деловодните разноски.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна:

По делото е представен писмен Договор за паричен заем № *******/**.**.**** год., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и А. П. за заемна сума от 800 лева, която следва да бъде върната на 11 погасителни вноски, при уговорен ГЛП от 35 % и ГПР от 41.69. В чл. 4 на договора е предвидено задължението на ответника А. П., в срок до 3 дена от подписване 5 на съглашението да предостави на контрахента си обезпечение с конкретно посочени параметри и изисквания за платежоспособност (две физически лица – поръчители; банкова гаранция с бенефиниер – заемодателят, за общо дължимата сума по заема, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по процесния договор; одобрен от заемодателя гарант, който предоставя гаранционни сделки).

По делото е представен и сключен в писмена форма Договор за предоставяне на гаранция № *******/**.**.**** год., по силата на който ищецът А. П. е възложил на ответника-ЕООД да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за гарантиране за изпълнението всички задължения на потребителя по договора за паричен заем от **.**.**** год. За предоставената услуга потребителят А. П. следва да заплати възнаграждение на гаранта в размер от 332,97 лева, платимо разсрочено на вноски, с падежни дати по погасителния план по договора за заем.

Видно от публичните вписвания по партидите им в ТР към АВп, „Изи Aceт Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на ответника в настоящото дело – „Файненшъл България“ ЕООД.