Решение № 5204 от 30.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5204 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Г. Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241100505353 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по обща въззивна жалбa на Г. и П. К.и чрез адвокат Р. срещу Решение 5015 от 20.03.2024г., постановено по гр. д. № 53662/2023г. по описа на Софийски районен съд, 126 с-в, с което са уважени при условия на солидарност, предявените срещу жалбоподателите от „Топлофикация София“ЕАД искове по чл. 415 вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на вземания за цена на ТЕ за периода м.05.2020г.-м.04.2022г, вземания за мораторна лихва за периода 15.09.2021г.-15.06.2023г. върху цената на доставената и неплатена ТЕ, за цена на услугата „дялово разпределение“ и мораторна лихва върху цената на тази услуга.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради неправилни изводи за липса на изтекла погасителна давност и за наличие на солидарност. К. К. не била собственик на имота. Нотариалния акт представен по делото бил констативен и само на името на П. К.. Издаден бил само по документи и при тяхната липса не можело да се установи дали имота е придобит с разпоредителна сделка и дали е в режим на СИО или е лична собственост на К.. Цитирания в КНА протокол от 1978 бил преди брака от 1985г., както и заповедта по ЗТСУ (1981).

Нарушен бил чл. 119 ЗЗД, като сочат, че щом главните вземания за цената на ТЕ са погасени по давност, то погасено е и вземането за изтекли преди иска лихви за забава.

Не било установено това жилище да е семейно. Неправилно било прието, че няма погасени по давност задължения на база на СЧЕ, която нямала компетентност по правния въпрос има или не изтекла давност.

Счита, че е налице забава на кредитора, защото изравнителните фактури не били издавани в предвидения в ОУ срок и кредитора е загубил привилегията на срока и за 1 изпадане в забава била необходима покана.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне и на този иск.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваните части. По отношение неговата правилност въззивният съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

СГС, след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства, намира въззивната жалба на ответниците за частично основателна по следните фактически и правни съображения:

От доказателствата по делото може да се направи обоснован извод, че и двамата ответници жалбоподатели са собственици на процесния топлоснабден имот. Съгласно практиката на ВКС и дадените в т. 2 от ППВС № 3/12.11.1983г. разяснения, правото на собственост върху обекти в сграда, изградена от ЖСК се придобива от датата на съставяне на нотариалния акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, а не в някакъв предходен момент като например момента на завършване на строежа на сградата или момента на влизане в сила на окончателния разпределителен протокол. Ако този нотариален акт е съставен по време на действието на СК от 1985г. (отм.) и по време на брака на член-кооператор в ЖСК, на когото е разпределен имотът, презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. (отм.) за съвместен принос в придобиването намира приложение (до доказване на противното се счита, че имотът е СИО), независимо от това дали в нотариалния акт като собственици са посочени двамата съпрузи или само един от тях и независимо от това дали другият съпруг е бил член-кооператор на ЖСК или не. В този случай би могло да се признае, че имотът е индивидуална собственост на единия съпруг само ако той докаже, че другият съпруг няма никакъв принос за придобиването на този имот (в този смисъл Решение № 193 от 06.01.2015г. по гр. д. № 2647/2014г. на ВКС, І Г.О, Г. К., Решение № 13 от 28.02.2019г. по гр. д. № 853/2018г. на ВКС, ІІ Г.О., Г.К., Решение № 223 от 16.03.2010г. по гр. д. № 522/2009г. на ВКС, І Г.О., Г.К.).

По делото на л. 18-21, е представен нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху държавно място от ЖСК “****” от 19.12.1989г. с № 111, дело № 6532/1989г., с който П. Б. К. е признат за собственик върху следния недвижим имот: апартамент № 24, находящ се в гр. София, ж.к. ****, в сградата на ЖСК „****“, вх. ****, на основание окончателен разпределителен протокол на общото събрание на ЖСК „****“ от 19.10.1989г. По делото не е спорно, а и от представеното удостоверение за сключен граждански брак между П. Б. К. и Г. Б. С. (К.) № 420/25.08.1985г. на Кирковски РНС – София, се установява, че ответниците са съпрузи.

В случая, по делото е представен и неоспорен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 13.08.2002г., № 123, т. I, рег. № 5371, дело № 105/2002г., с който П. Б. К. и Г. Б. К. са учредили договорна ипотека в полза на „Банка ДСК“ЕАД върху собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 24, находящ се гр.

София, ж.к. ****, в сградата на ЖСК „****“, вх. ****. Следователно, доколкото не се твърди и не се установява сключеният на 25.08.1985г. брак между ответниците да е прекратен и доколкото процесният имот е бил придобит през време на брака, сключен при действието на СК от 1985г. (в сила от 1 юли 1985г., отм. ДВ. бр.47 от 23.06.2009г.), то процесният имот е станал СИО. При липса на твърдения за извършени разпореждания с правото на собственост и на доказателства за това следва да се приеме, че за процесния период ответниците са съсобственици на топлоснабдения имот. Следователно и двамата са в облигационни отношения с ищеца, възникнали по силата на закона, поради което следва да отговарят за заплащане на потребената ТЕ в 2 имота при условията на пасивна солидарност по чл. 32 от СК.

По отношение на главницата за ТЕ:

Процесният период за цената на ТЕ е от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. Вземанията са периодични и се прилага тригодишният давностен срок по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД с начало настъпване на изискуемостта на вземането. Месечните прогнозни вземания са самостоятелни и са срочни – вземането за всеки месец е дължимо в срок от 45 дни от изтичане на месеца, за който се отнася. Следователно вземането за м.05.2020г. е изискуемо от 15.07.2020г. и давността изтича на 15.07.2023г. – след датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, което е от 29.06.2023г., поради което възражението за давност е неоснователно.

Съдът счита за неоснователно и възражението на въззивниците, че общите фактури не са били издадени и оповестени по начин, че да достигнат до знанието на потребителите. Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ЕАД, одобрени с Решение № 0У1/27.06.2016 г. на КЕВР – приложими за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от 2016г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016г.

(чл. 33, ал. 2), то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава (арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД). Трайно в съдебната практика се приема, че при действие на ОУ на ищеца по делото влезли в сила от м. 08. 2016г. срокът за плащане по изравнителните фактури тече от издаване на фактурата. Предвид изложеното, за процесния период, е налице забава на ответниците за плащане на задължението за потребена топлинна енергия.

Погасена по давност, обаче, е претенцията за цена на услугата дялово разпределение за м.05.2020г. Вземането за цена на услугата дялово разпределение е безсрочно и следователно веднага изискуемо, съгласно чл. 69 ЗЗД, и на основание чл.

114 ЗЗД давност започва да тече от края на всеки месец, за който се отнася вземането.

Тоест, вземането за м.05.2020г. е станало изискуемо на 01.06.2020г. и е погасено по давност към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.06.2023г. На л. 43 от делото пред СРС има справка за цената на услугата дялово разпределение, от която се установява, че сумата за този месец е 1,49 лева и решението по иска за цена на дялово разпределение следва да се отмени над размера от 35 лева.

Следва да се отхвърли и искът за мораторна лихва за сумата 7,31 лева върху цената на услугата дялово разпределение. Такава не се дължи, тъй като липсва в ОУ на ищеца срок за нейното заплащане, а липсва и покана до ответника да заплати сумата.

При този изход на делото решението подлежи на отмяна и в частта му по разноските присъдени на ищеца над сумата от 454,79 лева за исковото и над 74,77 лева за заповедното.

Адвокат В.Т. е претендирал за първа инстанция възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Представен е договор за безплатно представителство.

Делото пред СРС не се отличава с правна или фактическа сложност и е протекло в едно заседание, поради което СГС намира за справедлив и обоснован размер на 3 адвокатския хонорар сумата от 204,52 евро (400,00 лева), като съобразно отхвърлената част от исковете следва да се присъдят 0,64 евро (1,25 лева).

За заповедното производство СГС намира, че следва да се присъди на адвокат Р.

Р. възнаграждение в размер на 0,16 евро (0,31 лева) по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

За въззивна инстанция се дължат разноски в полза на жалбоподателите в размер на 0,16 евро (0,30 лева) за държавна такса. За въззивна инстанция в полза на адвокат Р.

Р. следва да се присъди също сумата от 0,64 евро (1,25 лева) – възнаграждение за безплатно представителство.

За въззивното производство, на въззиваемото дружество се дължи юрисконсултско възнаграждение. Размерът му съдът определя на 51,13 евро (100,00 лева), като следва да се присъди размер съобразно отхвърлената част от жалбата. При обжалван интерес от 2854,89 лева са отвхърлени 99,70 % от него и уважени 0,30%.

Следователно се дължат 50,98 евро (99,70 лева) за юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение 5015 от 20.03.2024г., постановено по гр. д. № 53662/2023г. по описа на Софийски районен съд, 126 с-в, в частта, с която са уважени при условия на солидарност, предявените от „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК 831609046 срещу П. Б. К. с ЕГН ********** и Г. Б. К. с ЕГН ********** искове по чл. 415 вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на вземания за цена на услуга дялово разпределение и за мораторна лихва върху нея, както следва: над размера от 35,00 лева до пълния предявен срещу тях при условията на солидарност размер от 36,49 лева – дължима цена на услугата „Дялово разпределение на ТЕ“ за периода м.05.2020г, като вместо това отхвърля предявения иск за сумата от 1,49 лева за м.05.2020г. за сумата от 7,31 лева – мораторна лихва върху цената на услугата „Дялово разпределение на ТЕ“ за периода 16.07.2020г.-15.06.2023г., За които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

36374/2023г. по описа на Софийски районен съд, 126 с-в.

КАТО ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ така предявените искове за посочените периоди и размери като неоснователни.

ОТМЕНЯ решението и в частта му по разноските, с която на „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК 831609046 са присъдени разноски над размера от 74,77 лева за заповедното производство по ч.гр.д. 36374/2023г. и над размера от 454,79 лева за исковото производство пред първа инстанция.