Решение № 1571 от 06.11.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1571 гр. Плевен, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Г. Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20224430102419 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Исковата молба е подадена от ***, ***, против Х. К. М., ЕГН **********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на следните суми: главница в размер на 959,98 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 118,76 лв. за периода от 31.05.2016 г. до 28.02.2017 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 456,60 лв. за периода от 31.05.2016 до 23.02.2021 г., ведно със законната лихва считано от 14.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 114/17.01.2022г. по ч.гр.д. № 194/2022г. на ПлРС. Ищецът твърди, че издаденият съдебен акт е връчен на длъжника по чл. 47 ал. 5 от ГПК и съдът е указал на заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Ищецът твърди, че между ***, в качеството си на ***, и *** Х. К. М., в качеството си на ***, е сключен *** по електронен път по реда на ЗПФУР, като Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от ***а, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Твърди, че при сключването на процесния договор, на ответника 1 е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Твърди, че Договорът е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство. Сочи, че по силата на договора, ответникът е получил сумата от 1500 лева, срещу което се съгласил да върне 10 броя вноски по 179,79 лева, в срок до 10.02.2017 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %. Сочи също и че в Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя, неразделна част от Договора за кредит, страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Твърди неизпълнение на задълженията по кредита към първоначалния ***, както и че задължението на ответника, му е прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021г. от *** като цедент, Приложение № 1 от дата 21.04.2016 г. Твърди, че ответникът Х. К. М., е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 02.04.2021 г., но сочи, че ако съдът счете уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес за ненадлежно, то моли да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. Сочи, че претендира само сумата, за която в заповедното производство е издадена Заповед за изпълнение. Същевременно ищецът твърди, че на 21.04.2016 година, поръчител *** и *** са сключили договор за поръчителство, по силата на който *** се е задължило спрямо *** за всички задължения на Х. К. М., по Договора за кредит. Твърди че *** *** е изпълнило задълженията си към Х. К. М., по Договора за предоставяне поръчителство, като се уточнява, че той е цедента. Претендират се разноски.

Назначеният *** на ответника оспорва основателността на исковете.

Направено е възражение за изтекла погасителна давност – тригодишна за вземанията на осн. чл. 111 б. в от ЗЗД, доколкото се сочи, че се касае за периодични вземания, и петгодишна за вземанията – на осн. чл. 110 от ЗЗД.

Направено е възражение за изтекла давност и на претенцията за законна лихва. Твърди се, че клаузите в т. 7 и 8 от Приложение № 1 към договора са 2 нищожни на осн. чл. 26 ал.1 от ЗЗД – т.е. лихвения процент по заема – 41.24% и ГПР – 50% са прекомерни, като се препраща към правилата за прекомерност на неустойка, твърди се, че те противоречат на добрите нрави и това е заложено още в условията на сключване на договора. Моли се размера на лихвата и разноските да бъдат намалени. Моли се съда да отхвърли исковата претенция.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК.

Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 194/2022 год. по описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК на длъжника, заявителят разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.

Вземането на ищеца произтича от сключен *** между «***» *** и Х. К.

М. - ***, с който е предоставена сума в размер на 1500.00 лв. Съгласно изготвената по делото ССчЕ сумата от 1500 лв. е усвоена чрез разписка от *** представена при проверката от в.л. Параметрите на договора са били следните: общ размер на предоставения кредит – 1500.00 лв., срок на кредита -10 месеца, размер на погасителните вноски – 179.79 лв., лихвен процент по кредита - 41,24 %, годишен процент на разходите /ГЛП/ по кредита - 50 %. В погасителния план към договора - посочен в Приложение № 1, всяка вноска от 179.79 лв. включва главница и лихва, а вноските са платими за периода от 31.05.2016г. до 28.02.2017г. На същата дата - 21.04.2016г., са сключени още два договора: Договор за поръчителство, сключен между *** *** и *** ***, съгласно който по конкретно описания договор за кредит между *** *** и Х.

К. М. в размер на 1500.00лв. с краен срок на погасяване 10.02.2017г., *** *** се задължава да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, и за всички последици от неизпълнението им; и Договор за предоставяне на поръчителство между *** ***, в качеството на поръчител, и ответника Х. К. М., в качеството на потребител, съгласно който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с *** ***, и да отговаря пред него солидарно с потребителя за 3 изпълнението на всички негови задължения, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора за потребителски кредит. Съгласно Приложение 1 към този договор, възнаграждението на поръчителя е в размер на 112.33 лв. месечно за периода на действие на договора за кредит. Въпреки че крайната сума на възнаграждението на поръчителя не е записана нито в договора, нито в приложението към него, общо задължението за възнаграждение към поръчителя възлиза на 1123.30 лв., изчислено от съда, съобразно погасителния план на договора за кредит. По делото е представен и СЕФ.

Представен е договор за цесия от 02.03.2021г. с цеденти *** *** и *** *** и цесионер – *** ***, съгласно продавачите са прехвърлили на ищеца в настоящето производство вземания по приложен списък – приложение № 1 като под № 1832, *** *** е прехвърлил вземането си срещу ответника Х. К.

М. по договора от 21.04.2016г. като е посочено, че общата дължима сума към датата на продажбата е в размер на 1234.00 лв. В това приложение, срещу този договор изрично е посочено, че за това правоотношение прехвърлител на вземането е поръчителя, суброгирал се в правата на ***, т.е. праводател на ищеца е *** *** От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по сключения договор за заем е изплатена сумата от 1234 лв., като е останала неизплатена главница в размер на 959.98 лв., неизплатена договорна лихва в размер на 118.76 лв. за периода 30.09.2016г. – 28.02.2017г., и лихва за забава върху неизплатената главница за периода от 30.09.2016 г. до 02.03.2021 г. в размер на 456.60 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: Договорът за паричен кредит намира своята материалноправна обосновка в разпоредбите на чл. 240 и сл. от ЗЗД.

Той се характеризира като реален, каузален, едностранен договор, като в конкретния случай е материализиран във форма по реда на ЗПФУР.

Получаването на сумата по кредита се доказва от установения от СИЕ факт на усвояване чрез разписка на *** както и заплащане общо на сумата от 1234 лв. по сметка на *** ***. Съдът обаче намира, че ищецът по делото не доказа твърдението си, че неговият праводател - *** ***, който, както е посочено в приложение № 1 на договора за цесия е поръчителя, суброгирал се в правата на ***, действително е придобил от първоначалния *** вземането, което се претендира в настоящето производство. Изрично в доклада по делото, съдът е 4 указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че е налице заплащане на исковите суми от поръчителя *** *** на първоначалния *** ***, с което е налице преминаване на правото да се претендира вземането от *** ***, а впоследствие – от *** и уведомяване на длъжника за заведения против поръчителя иск заплащане. В случая обаче, независимо от уточнението на ищеца, че неговият праводател е *** ***, както и посочването в приложение № 1 /YES в графа поръчител, суброгирал се в правата на ***/ на договора за цесия, ищецът не ангажира никакви доказателства, че неговият праводател е придобил вземането, което впоследствие е цедирал на ищеца. Именно липсата на доказателства, че ищецът е придобил вземането, препятства възможността съдът да приеме, че то е в неговия патримониум, и че той има право да претендира заплащане на суми по процесния *** между «***» *** и Х. К. М., т.е. – че е налице активната му легитимация в процеса.

С оглед изложеното, съдът намира, че претенциите на ищеца се явяват неоснователни и недоказани, и следва да бъдат отхвърлени, доколкото същият не установи в настоящото производство поръчителя – негов праводател да е изплатил задълженията на ответника по договора за кредит към ***, за да има право да прехвърли вземането на ищеца, вследствие на което той да има право да претендира същите за плащане от длъжника в заповедното и исково производства.

По изложените съображения, Плевенският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ***, с адрес на управление: ***, ***, с правно основание чл.415 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, и вр.чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД, против Х. К. М., ЕГН ********** от ***, за признаване за установена дължимостта на следните суми по *** между «***» *** и Х. К. М.: главница в размер на 959,98 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 118,76 лв. за периода от 31.05.2016 г. до 28.02.2017 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 456,60 лв. за периода от 31.05.2016 до 23.02.2021 г., ведно със законната лихва считано от 14.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 114/17.01.2022г. по ч.гр.д. № 194/2022г. на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и 5

НЕДОКАЗАН.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6