Решение № 617 от 23.08.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 617 гр. Благоевград, 23.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Александра Анд. Стоева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Гражданско дело № 20261210100518 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на Д. Ю. Б., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. Б***, чрез пълномощника ЕАД Д. М., представлявано от адв. М., с която е предявен против „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. С*** (***), ***, Б***“, представлявано от изп. директори С***, установителен иск с правна квалификация чл.124 ГПК вр.чл.19, ал.4 ЗПК, вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, вр.чл.22 ЗПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 3112209/16.01.2025г. е недействителен, а при условията на евентуалност е предявен установителен иск с правна квалификация чл.124 ГПК вр.чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 143 и чл.146 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на т.17, раздел II от Общите условия на договора за кредит, предвиждаща предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство.

При условията на обективно и субективно кумулативно съединяване е предявен и втори главен установителен иск срещу другия ответник „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. С*** (***), ***, Б***“, представлявано от управителя И***, с правна квалификация чл.124 ГПК вр.чл.26, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство към Договор за потребителски кредит № 3112209/16.01.2025г. е нищожен.

С постановено по делото Определение № 499/02.04.2026г., влязло в сила на 15.04.2026г., съдът е върнал исковата молба в частта за предявения против „Кредисимо” ЕАД евентуален установителен иск и е прекратил производството по делото в тази част.

1

Ищецът Д. Б. твърди, че в качеството си на кредитополучател сключил с ответника „Кредисимо“ ЕАД горепосочения Договор за потребителски кредит № 3112209/16.01.2025г., в който било уговорено, че кредитополучателят следва да предостави на кредитора обезпечение чрез възмездно поръчителство от трето лице „Ай Тръст“ ЕООД. В сключения към този договор за кредит договор за предоставяне на поръчителство между последното („Ай Тръст“ ЕООД) и кредитополучателя било предвидено възнаграждение на поръчителя, което следвало да се плаща разсрочено с вноските по кредита. То съставлявало разход по кредита за потребителя и следвало да се включи при изчисляването на посочения в договора ГПР, но това не било сторено в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Резултатът бил, че посоченият в договора ГПР не отговарял на действителния, което съставлявало заблуждаваща търговска практика и водело до нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, поради което и същият бил недействителен. Понеже договорът за предоставяне на поръчителство бил акцесорен на договора за кредит, същият се явявал сключен без основание. Иска се от съда да уважи претенциите. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № 3112209/16.01.2025г. между ищеца, като кредитополучател, и „Кредисимо“ ЕАД, като кредитодател. За обезпечаване на задължението на ищеца по договора за потребителски кредит е сключен договор за предоставяне на поръчителство със страни ищецът, като „потребител“ и „Ай Тръст“ ЕООД, като „поръчител“.

По силата на договора поръчителят се е задължил да гарантира срещу възнаграждение задължението, което потребителят има към „Кредисимо“ ЕАД. Заявява, че в ГПР по кредита като разход е включена единствено възнаградителна лихва, като стойностите на ГПР и ГЛП са посочени в Приложение № 1 към договора за кредит. Оспорва твърдението, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Съгласно раздел ІІІ, чл. 12 от ОУ към договора, кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита.

Оспорва твърдението, че вземанията на „Ай Тръст“ ЕООД е следвало да се включат в ГЛП и ГПР, съгласно чл. 19 от ЗПК. По съображения, подробно изложени по-горе, договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. На следващо място „Кредисимо“ ЕАД към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва след сключване на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, по който бъдещ договор „Кредисимо“ ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на 2 сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.

Действително „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, въпреки това двете дружества са самостоятелни юридически лица със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. В този смисъл „Кредисимо“ ЕАД няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно няма данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия.

Твърди, че договора за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. По силата на договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД се задължава да извърши за сметка на доверителя (ищеца) възложените от него действия, а именно да отговаря пред кредитора „Кредисимо“ ЕАД солидарно с него за изпълнението на всички негови задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по кредита.

Вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възникват в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не е страна по договора между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД.

Не на последно място дори и да се приеме, че процесният договор за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен, неговата евентуална недействителност на основанията изложени в исковата молба би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство. В този смисъл вземането на дружеството по договора за потребителски кредит е действително. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски. Моли да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за разноски – оспорва, че ищецът е материално затруднено лице, както и че е приложим чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е подал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва твърдението на ищеца, че на 16.01.2025г. е сключен Договор за потребителски кредит № 3112209/16.01.2025г., във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител Д. Ю. Б.. По силата на договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило срещу възнаграждение да гарантира задължението на ищеца по цитирания договор за кредит.

Дружеството е сключило с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител задължението на ищеца.

Твърди, че сключването на договор за поръчителство става след 3 сключване на договор за кредит. Заявява, че обезпечението, в т.ч. предоставянето на поръчител е възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Счита, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР. Договорът за предоставяне на поръчителство се сключва след сключване на договора за кредит, поради което първият ответник не знае и няма как да знае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя.

Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 3112209/16.01.2025г.; че между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е подписан Договор за предоставяне на поръчителство към Договор за потребителски кредит № 3112209/16.01.2025г.; че възнаграждението по договора за поръчителство не е включено в ГПР по кредита.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

Следователно, съдът приема, че между Д. Ю. Б. и „Кредисимо“ ЕАД е бил подписан Договор за потребителски кредит № 3112209/16.01.2025г. От приетия като писмено доказателство по делото - процесния договор (л. 20 22), се установява, че същият е сключен при следните параметри: сума на кредита – 5050 лева; с уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 34,70 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 40,79 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 24 месечни вноски, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 7125,70 лева.

Според раздел ІІІ, чл. 12 и раздел II, параграф 17 от ОУ към договора за потребителски кредит, страните се споразумяват, в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на „Кредисимо“ банкова гаранция, съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице (Поръчител) в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

Във връзка с договора за потребителски кредит на същата дата – 16.01.2025г. е сключен Договор за предоставяне на поръчителство между ищеца Д. Ю. Б. и ответника „Ай Тръст“ ЕООД /л. 63-74/, с който дружеството се е задължило да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно 4

Договора за потребителски кредит срещу възнаграждение в общ размер от 3492,16 лева, платимо на 24 месечни вноски, съвпадащи с датите на месечните вноски по Договора за потребителски кредит, сключен с „Кредисимо“ ЕАД. Според чл. 8, ал. 4 от Договора е предвидено, че потребителят има право да заплаща възнаграждението по банкова сметка на Поръчителя или по банкова сметка на „Кредисимо“ ЕАД.

Предвид така установените факти, съдът приема следното:

Относно недействителността на договора за потребителски кредит:

Съдът приема, че между страните е сключен договор за потребителски кредит. Ответникът „Кредисимо“ ЕАД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.