Решение № 12529 от 26.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12529 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. М. при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. М. Гражданско дело №

20241110165171 по описа за 2024 година

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 350307/01.11.2024г., с ко я т о ищецът А. Г. А. е предявил против „Сити кеш” ООД обективно съединени установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.11, ал. 1, т. 10 и чл.19, ал.4 от ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 740364 от 26.09.2022г. - поради противоречие със закона; евентуално на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 22, ал. 1 ЗПК, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК- поради заобикаляне на закона, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25,59 лева, представляваща недължимо платена възнаградителна лихва от ищеца на основание недействителен договор за потребителски заем № 740364 от 26.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 01.11.2024г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 740364 от 26.09.2022г., въз основа на който на ищеца е предоставена сума в общ размер от 500 лева, със задължение да я върне на 11 седмични вноски, от които 1 вноска от 3.89 лв. и 10 вноски по 52.17 лв., с краен срок за погасяване 12.12.2022г. По договора се дължала възнаградителна лихва от 40.05%, която е начислена в размер на 25.59 лева за срока на договора, като в чл. 3, т. 5 от договора е посочен годишен процент на разходите в размер на 49.93%. Поддържа, че съобразно договорната клауза на чл. 11, ал. 1 от договора ищецът дължал неустойка, в случай че не предостави в тридневен срок обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 5 от договора - банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия. Твърди, че съгласно чл. 11 от договора, при неизпълнение на условията но чл. 5, се дължала фиксирана неустойка в размер на 145.41 лв. Твърди, че възнаградителната лихва в размер на 40,05% за срока на договора е в размер на 25.59 лв., а неустойката - в размер на 145.41 лв., с което реалният ГПР по договора се равнявал на 1344.04%. Определянето в договора на сумата в размер на 145.41 лв. като неустойка за неизпълнение на задължение целяло единствено заобикаляне на забраната чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че е погасил сумата от 25.59 лв. за 1 възнаградителна лихва по договора. Намира, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК, тъй като в годишния процент на разходите /ГПР/ не са включени посочените такси и неустойки по договора. С оглед изложеното, поддържа, че с платената в полза на ответника сума от 25.59 лева ответното дружество се е обогатило, тъй като процесната сума му е заплатена без основание.

Моли се исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Заявява, че признава предявените искове. Твърди, че с влязло в законна сила решение съдът е приел, че клаузата за заплащане на неустойка по процесния договор за кредит е нищожна, както и е уважил осъдителен иск за връщане на заплатената сума за неустойка и се е произнесъл в мотивите на решението относно действителността на договора за кредит в цялост. Навежда довод, че с предявяването на настоящите искове ищецът злоупотребил с процесуалните си права и целял не типичната за гражданския процес защита, а генериране на разноски в тежест на ответника. Моли съдът да постанови решение съобразно направеното признание, като прави искане разноските по делото да бъдат възложени на ищеца.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет препис от договор за потребителски кредит № 740364 от 26.09.2022г., от който се установява, че на посочената дата между ищеца А. Г. А.

(кредитополучател) и „Сити кеш” ООД (кредитодател) е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на насрещната страна сума в размер на 500 лева, със срок на издължаване от 11 седмични вноски, последната от които на 12.12.2022г., при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) 40,05 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 49,93 %. В чл. 5, ал.1 и ал.2 от договора е предвидено потребителят в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от обезпеченията, посочени в същата клауза: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора, включваща договорената главница и лихва; или поръчителство от едно или две физически лица, които отговорят кумулативно на следните условия: при един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по – малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители – размерът на осигурителният доход на всеки един от тях следва да е в размер не по – малко от 4 пъти размер на минималната работна заплата; да не са поръчители по други договори за кредит, сключен с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „редовен“ както по активни, така и по погасени задължения; да представят служебна бележка от работодателя си или друг документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Договорено е в чл.11 от договора, че при неизпълнение на поетото задължение за предоставяне на обезпечение в срока по чл. 5 от договора, потребителят дължи неустойка в размер на 145,41 лева, която се заплаща разсрочено, съобразно погасителния план. Потребителят е поел задължение да върне предоставената му в заем сума при договорените условия, като в приложение № 1 към договора е обективиран и погасителен план, от който е видно, че заемната сума следва да се върне при 11 седмични погасителни вноски в периода от 03.10.2022г. до 12.12.2022г, всяка една от които включва част от главница (без първата вноска), част от възнаградителна лихва и част от неустойката по чл. 11 от договора – при непредставено обезпечение. Общо 2 дължимата сума по кредита възлиза на 525,59 лева, като към нея е прибавена и неустойка в общ размер на 145,41 лева, при което общата сума за връщане е 671 лева.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, годишният процент на разходите от 49,93 % е формиран в съответствие с изискванията на чл.19, ал.2 ЗПК и съгласно формулата по приложение № 1 към ЗПК и включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва.

Към доказателствената съвкупност е приобщен и приходен касов ордер № 100426210 от 29.09.2022г. за заплащането от страна на А. Г. А. на сумата от 610 лева.

Приет е и препис от съдебно решение № 11127 от 28.06.2023г. по гр.дело № 70983/2022г. по описа на СРС, 88 състав, с което е признато за установено по иск, предявен от А. Г. А. срещу „Сити Кеш“ ООД, че клаузата на договор за паричен заем № 740364/26.09.2022 г., сключен между А. Г. А., ЕГН ********** и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, която предвижда задължението на заемателя да заплати неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 145,41 лева е нищожна на основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, като ответникът „Сити Кеш“ ООД е осъден да заплати на А. Г. А. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 145.41 лв., представляваща сума платена при начална липса на основание – нищожна неустоечна клауза за непредоставяне на обезпечение по договор за паричен заем № 740364/26.09.2022 г., ведно със законната лихва от 29.12.2022 г. до погасяване на задължението. Страните не спорят, че така постановеното съдебно решение е влязло в сила.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Ищецът е предявил отрицателни установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.11, ал. 1, т. 10 и чл.19, ал.4 от ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски заем № 740364 от 26.09.2022г. - поради противоречието му със закона, евентуално на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД - поради заобикаляне на закона, обективно кумулативно съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 25,59 лева, представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по недействителния договор за потребителски заем № 740364 от 26.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 01.11.2024г. до окончателното плащане.

В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД е да докаже сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включително и на оспорената клауза за възнаградителна лихва и на неустойка, предвиждаща заплащане на неустойка в сочения размер при непредоставяне на обезпечение, което противоречи или заобикаля императивна законова разпоредба. В тежест на ответника е да установи, че оспореният договор е действителен, както и че договорът съдържа всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните правни норми.

По иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника. В доказателствена тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаването на сумата.

С приетия окончателен доклад по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: 1) че между страните е сключен договор за потребителски заем № 740364 от 26.09.2022г. със соченото от ищеца съдържание, по силата на който „Сити кеш“ ООД е отпуснало заем в размер на 500 лева, сключен за срок от 11 седмици; 2) че сумата е усвоена от А. Г. А.; 3) че част от съдържанието на договора е клауза по чл. 11, ал. 1, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, както и на възнаградителна лихва от 40,05 % за срока на договора в размер на 25.59 лева; 4) че сумата 3 от 25.59 лева, представляваща възнаградителна лихва в уговорения по процесния договор за кредит размер, е заплатена от ищеца в полза на ответника преди сезиране на съда с настоящата искова молба; 5) че с влязло в законна сила решение по гр. дело № 70983/2022г. по описа на Софийски районен съд, съдът е приел, че клаузата за заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение по процесния договор за кредит е нищожна, както и е уважил осъдителен иск за връщане на заплатената сума за неустойка.

След като се запозна със съдържанието на представения по делото договор, сключен между страните, съдът счита, че същият разкрива признаците на договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ищецът А. Г. А. е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ответникът „Сити Кеш” ООД е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на "търговец", според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на "потребител", според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Като форма на предоставяне на потребителски кредит е уредено предоставянето на заем, като в настоящия случай такъв е и предметът на процесния договор. От представения договор е видно, че ответникът „Сити Кеш“ ООД се е задължил да предостави на ответника парична сума срещу задължението на последния да я върне.