Решение № 26 от 20.02.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Разград, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Гражданско дело № 20223300100186 по описа за 2022 година

За да се произнесе съобрази следното:

Делото е образувано по искова молба от М. С., ***, подадена чрез адв. С. М. от АК – София против ответника С. А. М. от с. ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД, за осъждане на последния да заплати на ищеца свое задължение произтичащо от неформален договор за заем в размер на 20 132 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /29.06.2022 година/ до окончателно изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба, че ищецът и ответницата установили приятелски отношения, като комуникацията между тях протичала предимно по телефон и през интернет. С оглед изграденото доверие между двамата, ответницата поискала от ищеца да й предостави в заем пари, за да заплати свои задължения. Ищецът твърди, че първоначално с няколко парични трансфера чрез системата за международно плащане RIA е предоставил в заем на ответницата сумата от 17 050 евро. Ответницата обещала на ищеца, че скоро ще отиде при него в *** и ще му върне парите. Излага довод, че за да запази добрите отношения и с оглед на това да получи всички дадени в заем пари, ищецът през м. октомври на 2021 година дал в заем на ответницата още 2 716 евро. Твърди се, че последната предоставена в заем сума е в размер на 366 евро от дата 19.01.2022 година. Ищецът многократно и настойчиво поискал ответницата да му върне дадените в заем средства в общ размер на 20 132 евро, но това не се било случило, поради което е и предявен настоящия иск за осъждането на ответницата да заплати на ищеца исковата сума в общ размер на 20 132 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /29.06.2022 година/ до окончателно изплащане на задължението. С молбата са представени писмени доказателства.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата С. А. М. депозира отговор на исковата молба в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.Ответницата не отрича познанството си с ищеца , датиращо от около три години чрез интернет, както и получавани от него суми, за които сочи,че действително са й предоставяни от него като финансова помощ, при налични за нея парични затруднения, тъй като отглеждала сама дете. В отговора се заявява също така, че ищецът сам предложил да издържа ответницата финансово, за да не ходи тя на работа, а трябвало да отиде в *** и да заживее с него.Ответницата поддържа, че между страните не е имало уговорка за връщане на дадените от ищеца суми, както и, че е получила 1 същите по договор за заем.Поддържа се становище, че ищецът й е превеждал суми без тя да го е молила за това, като преводи са правени и в течение на делото, като представя писмени доказателства във връзка със същите.

Съдът не допусна исканото от ищеца изменение на иска, като предявен на основание неоснователно обогатяване и дължи произнасяне по първоначално предявения иск, квалифициран като такъв по чл.240 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

За да се произнесе по заявената претенция с правно основание чл.240 от ЗЗД, съдът съобрази от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, че страните, ищец и ответница са се запознали чрез Интернет и са поддържали и поддържат контакти, като от м.април 2019г. до м.януари 2022г., а именно от 27.04.2019г. до 19.01.2022г. ищецът М. С., ***, живеещ и в *** е превел на ответницата С. М. различни по размер суми чрез системи за парични преводи, както следва Money Gram- *** и RIA Money Transfer - *** общо 12 пъти, като според представените документи общата сума предоставена на ответницата е в размер на 19 300 евро, като същата не отрича получаването им.В нито един от преводните документи не фигурира основание за предаване на сумата, предвид и преведеното съдържание на същите на български език, в това число и договор за заем, така както същото е заявено c исковата молба.

Установява се по делото също така , че и в хода на производството ищецът продължава да превежда суми на ответницата, получени от нея, без отново в преводните документи да е налице посочено основание за изплащането им, а според заявеното от ответницата становище, основанието за даване на парите от страна на ищеца е тя да бъде подпомагана в ежедневните й разходи в България и евентуално да замине да живее при него в ***, където вече той пребивава, заедно със съпругата си.

Въз основа на изложеното по-горе от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал.1 от ЗЗД заемът за потребление е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. От обсъдения текст на закона е видно, че заемът за потребление е реален договор. Той се счита сключен не в момента, когато между страните е постигнато съгласие едната да заеме, а другата да получи в заем пари, а едва когато въз основа на това съгласие заетите пари бъдат предадени на заемателя. От представените с исковата молба преводни нареждания, чрез различни системи за парични преводи всичките дванадесет установяват предаване на суми от ищеца към ответницата в общ размер на 19 300 евров , но не и поето задължение от получателя на същите, в случая ответницата С. М. да върне предадените й суми на ищеца. Недоказано остана в случая твърдението на ищеца М. С., че е предал исковата сума в общ размер на 20 132 евро на ответницата по силата на сключен между тях договор за заем, поради което за него не е възникнало право да иска връщането на исковата сума или друга такава от ответницата. Напротив има доказателства по делото, че ищецът продължава да изплаща парични суми на ответницата и в хода на настоящото дело, без в преводните документи отново да се сочи основание за изпращането им, което отново насочва, че отношенията между страните във връзка с преведените суми, заявени с исковата молба не се уреждат като такива по договор за заем.Ето защо предявеният от ищеца М.

С. против ответницата С. А. М. иск с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД за плащане на сумата 20 132 000 евро е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли изцяло.

При този изход на делото ищецът няма право на разноски, въпреки ,че е сторил такива, на ответницата също не се дължат разноски, тъй като не са претендирани такива и за тях не са представени доказателства..

Водим от изложеното, Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска, предявен от М. С., ***, р.на **********г., чрез адв. С. М. от АК – София против ответницата С. А. М. от с. ***, ЕГН *** за заплащане на обща сума в размер на 20 132 евро, ведно със законната лихва върху нея, считано от 2 датата на подаване на исковата молба /29.06.2022 година/ до окончателно й изплащане, като дължима по договор за заем.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________

3