Определение № 960 от 18.05.2023, Районен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 960 гр. Ямбол, 18.05.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хИ.ди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20232330100720 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. И. Р., С. М. Р. и Р. С. Р., тримата от гр.Павел баня против „Обединена българска банка“ АД- гр.София, с която се иска да им се присъди обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Мартина С. Р., настъпила от трудова злополука.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор от ответника, в който възразява против местната подсъдност на спора пред РС – Ямбол. Посочва, че съгласно общата разпоредба на чл. 105 от ГПК спорът следва да бъде отнесен пред РС – София, където е седалището и адресът на управление на ответника. Неприложим е чл. 114 от ГПК, който не обосновава компетентност на РС - Ямбол, тъй като ищците имат качеството на наследници, а не страни по трудов договор.

Съдът счита, че възражението, допустимо като своевременно направено в срока по чл.

119 ал.4 от ГПК, е основателно.

В случая се касае за трудов спор по чл. 200 от КТ (в този смисъл вж Решение № 111 от 27.05.2011 г. по гр. д. № 468/2010 г., г. К., ІV г. о. на ВКС, според което искът за обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на трудова злополука, независимо дали претенцията изхожда от работника или от неговите наследници при настъпила в резултат на злополуката смърт, е с правно основание чл. 200 КТ, уреждащ обективната безвиновна отговорност на работодателя за вреди, настъпили при изпълнение на трудово правоотношение).

Ответникът се позовава на общата разпоредба на чл.105 от ГПК, съгласно която и скът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. В случая съд по седалището на ответника –юридическо лице, което е в гр. София, е РС-гр.

София.

Съгласно чл. 108 ал.1 искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. Изр. 2 урежда подсъдност по спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, каквато в случая не се твърди и 1 установява.

Разпоредбата на чл. 114 от ГПК не определя в случая различна подсъдност на спора. Тя предвижда възможност работникът да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където обичайно полага своя труд. Разпоредбата е предвидена в защита на работниците и за тяхно улеснение, тъй като се предполага, че обичайно мястото на работа съвпада с местожителството на лицето. Ищците не са се позовали на изборната подсъдност в исковата молба на осн. чл.114 от КТ. Нито твърдят мястото на работа на починалото лице да е било в обхвата на съдебния района на ЯРС.

Съгласно Определение № 410 от 07.11.2017 г. по ч. гр. д. № 4038/2017 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, на което се позовава ответникът, разпоредбата на чл. 114 ГПК е изключение от общото правило за местна подсъдност и е недопустимо да се тълкува разширително. Изключение от общото правило, уреждащо местната подсъдност (по седалището на ответника юридическо лице - чл. 105 ГПК) по трудови спорове законът допуска, само доколкото мястото на работа на ищеца е различно (чл. 114 ГПК). ВКС е приел, че спорът по чл. 200 КТ е трудовоправен, н о доколкото ищецът няма качеството работник или служител по него, н я м а значение мястото на полагане на труда. Относимо е мястото на полагане на труд на праводател я на ищеца, който е бил в трудово правоотношение с ответника, което по конкретонто дело е съвпадало със седалището му, както и в настоящия случай.

В Определение № 281 от 21.06.2019 г. по ч. гр. д. № 2163/2019 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС също е изтъкнато, че в теорията и практиката не съществува спор, че изключенията от общата подсъдност не могат да се прилагат разширително и няма предвидена правна възможност за изключение от чл. 105, съответно чл. 108, ал. 1 ГПК по трудови спорове, освен в хипотезата на чл. 114 ГПК и договорно определена подсъдност по имуществен трудовоправен спор /чл. 117, ал. 2 вр., ал. 3 ГПК/ /опр. №.565/24.07.2012 г. на ВКС по ч.г.д.

№ 319/2012 г., IV ГО на ВКС/.

Въз основа на изложеното не може да се приеме, че е налице основание за изключване на общата подсъдност и в настоящия случай.

Поради това съдът счита, че възражението на ответника за местна неподсъдност е основателно и следва да се уважи.

Ето защо ЯРС

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Изпраща делото по подсъдност на РС-гр. София.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред Ямболския окръжен съд.

2

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

3