Решение № 19 от 04.01.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Пловдив, 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20215330106368 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 против И.С., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответната страна като собственик на описания имот, имала качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв била длъжна да заплаща месечно дължимите суми за доставеното, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва, съгласно чл. 35 от ОУ. С оглед сключения при общи условия договор за покупко- продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, топлинна енергия на стойност 1242.44 лева през процесния период, която не била заплатена. Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 125.98 лева- обезщетение за забавено плащане на главницата. Ответната страна не изпълнила задълженията си да погаси горните суми.

Иска да бъдат установени задължения на ответната страна, за които била издадена 1 заповед по чл. 410 ГПК, която била връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК.

Претендира се законна лихва върху главницата, както и присъждането на разноските.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения особен представител, с който се оспорва претенцията поради липса на доказателства за собствеността върху имота.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Относно допустимостта:

Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „ЕВН България топлофикация” ЕАД срещу И.С., по което е образувано ч. гр. дело № 468/2021 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми, както и за разноските.

Заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК със сведения и съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество на спора:

За процесния период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Предвид тези разпоредби, за да се установи, че ответницата е клиент на топлинна енергия, е необходимо топлофикационното дружество да докаже, че е собственик на процесния апартамент, на който факт се позовава в исковата молба. Това обстоятелство се установява от представеното копие на нотариален акт и справка за вписвания.

От изложеното до момента се установява, че ответницата е била собственик на апартамент в етажната собственост, до която е доставяна топлинна енергия и съгласно разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ има качеството клиент на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови 2 нужди, съгласно чл. 150 Закона за енергетиката, се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР (КЕВР). Общите условия са били обявени съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ и са влезли в сила, видно от представените с исковата молба доказателства. Решението, с което са били одобрени ОУ е посочено в техния край, като няма ангажирани доказателства за настъпили в тази насока промени.

Разпределението на количествата топлинна енергия и тяхната цена не оспорват от ответната страна и следва да бъдат взети предвид стойностите посочените в приложената справка за доставена топлинна енергия.

От приетите по делото доказателства категорично се установява наличието на облигационно отношение между страните във връзка с доставка на топлинна енергия, уредено с публично известни Общи условия. По същото ответникът има непогасени задължения към „ЕВН България топлофикация” ЕАД за доставена ТЕ в размер на 1249.75 лева. Изискуемостта на задължението е настъпила съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия, с оглед на което претенцията следва да бъде уважена в пълен размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и сума за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят. Видно е, че изминалия период на забава след настъпване на изискуемостта на всяко дължимо месечно плащане е повече от 30 дни. Размерът на дължимото обезщетение за забава не се оспорва и проверено с електронен калкулатор на основание чл. 162 ГПК отговаря на претендираните 125.98 лева.

С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че в полза на ищеца съществуват съответните вземания, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на делото, следва да се присъдят и разноските в заповедното производство, като съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение. Разноските, на които има право ищеца в заповедното производство, са в размер на 27.37 лева за държавна така и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Отделно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и направените разноски в настоящото исково производство за държавна такса, 325.79 лева за особен представител и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ИСКР. С.

С.,

ЕГН

**********, ДЪЛЖИ на „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните суми: главница в размер на 1242.44 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. на основание Общите условия за продажба на топлинна енергия на „ЕВН България топлофикация” ЕАД, за обект на потребление находящ се в *****; 125.98 лева- обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 02.07.2019 г.– 13.01.2021 г. ; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда на 14.01.2021 г. до окончателното й погасяване, за които суми е била издадена Заповед № 361 от 18.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 468/2021 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА ИСКР. С. С., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, сумата от 575.79 лева - разноските по заповедното и настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________ 4