Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 150 от 19.06.2025, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Гражданско дело 215/2025
Вид
Решение № 150
Подписан
19.06.2025
В сила
23.07.2025
Състав
Галина Косева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 255 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10 ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Габрово, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Косева при участието на секретаря Веселина Й. Венкова в присъствието на прокурора Н. Тр. Ж. като разгледа докладваното от Галина Косева Гражданско дело № 20254200100215 по описа за 2025 година

Предявен е иск по чл.2б от ЗОДОВ за солидарно заплащане от ответниците Административен съд- Велико Търново, РС- Велико Търново и ОС- Велико Търново на обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 26 000 лева- последица от нарушение на разумния срок за разглеждане на адм.д. №676/23г. на Адм. съд- Велико Търново /погрешно посочено от ищеца №767/2023г./, приключило в производство по в.гр.д. №550/ 2024г. на ОСВелико Търново.

Ищецът К. Г. Т. твърди, че в резултат нарушаване принципа на разумна продължителност претърпял душевни болки и страдания, накърнено било чувството му на справедливост, изпитвал безсилие, гняв, обида от незачитане правото за бързо решаване на делото. Изпаднал в депресивно състояние, раздразненост, подтиснато настроение, имал хронично главоболие, настъпило разстройство в адаптацията. Не било необходимо каквото и да било активно поведение от негова страна, за да се приеме, че действително е изживял негативни емоции, ако съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок.

Претендирано е ответниците солидарно да заплатят на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 26 000 лева- последица от нарушение на разумния срок за разглеждане на адм.д. №676/23г. на Адм. съдВелико Търново /погрешно посочено от ищеца №767/2023г./, приключило в производство по в.гр.д. №550/ 2024г. на ОС- Велико Търново.

Ответникът Адм. съд- Велико Търново оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Твърди, че производството е образувано пред него на 06.11.2023г. и приключило на 24.11.2023г., като за тези 19 дни, от 1 които 15 работни, експедитивно са извършени действия по образуване, разпределение на делото и отводи на съдиите. Сочи, че не са налице елементите от пораждащият вземането за обезвреда фактически състав.

Претендира заплащане на разноски- юристконсултско възнаграждение 360 лева.

Ответникът РС- Велико Търново оспорва предявеният иск като неоснователен. Претендира юристконсултско възнаграждение.

Ответникът ОС- Велико Търново оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Твърди, че производството е образувано пред него на 25.06.2024г.гр.д.№550/2024г. и приключило с краен съдебен акт на 07.10.2024г. Не е налице забавяне на съдопроизводствените действия пред ВТОС- делото е приключило в кратки срокове, в които са постановени всички актове по движението и администрирането му. Сочи, че не са налице елементите от пораждащият вземането за обезвреда фактически състав.

Прокурорът от ОП- Габрово дава становище за неоснователност на предявения иск, сочейки, че не е налице заявеното от ищеца основание за ангажиране на отговорността на ответниците по чл.2б ЗОДОВ.

Окръжен съд- Габрово, като прецени събраните по делото доказателства, изложените твърдения в исковата молба и възраженията направени в отговорите на ответниците, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е насочен срещу Административен съд- Велико Търново, РСВелико Търново и ОС- Велико Търново, поради което предмет на проверка е дали е допуснато забавяне на производството пред тези съдилища, както се твърди в исковата молба, която определя предмета на спора и очертава периода от време, през който се сочи наличие на бавно правосъдие /производството по адм.д.№676/2023г. на Адм. съд- Велико Търново, гр.д.

№99/2024г. на РС- Велико Търново и в.гр.д. №550/ 2024г. на ОС- Велико Търново/.

Исковата молба е допустима- приложени са доказателства за приключило производство по реда на Глава трета“а“ ЗСВ.

Установените факти по делото са:

Производството по адм.д.№676/ 2023г. по описа на Адм. съд- Велико Търново- л.25 от делото /погрешно посочено от ищеца като №767/2023г./, е образувано на 06.11.2023г. В периода 06.11.2023г.- 24.11.2023г. всички съдии от състава на съда са се отвели с нарочни определения. С разпореждане №980/ 24.11.2023г. производството по дело е прекратено и изпратено на Върховния административен съд за определяне на друг равен по степен съседен административен съд, който да го разгледа. Производството е продължило 15 работни дни.

В РС- Велико Търново делото е постъпило на 05.01.2024г., образувано като гр.д.№99/2024г. на същата дата и разпределено на съдия- докладчик. На 2

08.01.2024 год. съдът е разпоредил на ответната страна да се връчи препис от исковата молба, на 14.02.2024 год. е постъпил отговор на исковата молба от Районен съд- Е. и на същата дата е постановено определение по чл. 140 от ГПК, с което съдията е изготвил доклад по делото; допуснал е представените писмени доказателства; допуснал е събирането на гласни доказателства и е насрочил открито съдебно заседание на 02.04.2024г. На 18.03.2024г. съдът се е произнесъл по направено от К. Т. искане за отвод на докладчика, като го е оставил без уважение. На 29.03.2024г. е постъпила молба от К. Г. Т. с искане делото да бъде отложено за друга дата, с приложен болничен лист, поради което съдебно заседание на 02.04.2024г. е отложено за 14.05.2024г. С определение от 05.04.2024г. съдът е допуснал събирането на гласни доказателства и е определил депозит за призоваване на искания от ищеца свидетел. На 03.04.2024г. ищецът е поискал замяна на поискания по- рано от него свидетел. Подал е и молба с правно основание чл. 255 от ГПК /за определяне на срок при бавност/ относно замяната на поисканите от него свидетели. На 29.04.2024 год. ОС- Велико Търново по гр. дело № 372/2024г. е отхвърлил молбата по чл. 255 от ГПК. В с.з. на 14.05.2024г. районният съд е дал ход на делото по същество и с решение от 29.05.2024г. е отхвърлил предявените искове.

К. Г. Т. е подал въззивна жалба срещу решението на съда на 03.06.2024г.

На същата дата съдът е разпоредил на ответната страна да се връчи препис от въззивната жалба, като на 12.06.2024г. е постъпил отговор от Районен съд- Е..

Делото е изпратено на Окръжен съд- Велико Търново на 25.06.2024г., образувано като в.гр.д.№550/2024г. С определение от 03.07.2024г. съдът е насрочил делото за 24.09.2024г. В с.з. на 24.09.2024г. съдът е дал ход на устните състезания. С решение от 07.10.2024г. на Окръжен съд- Велико Търново е потвърдено решението на Районен съд- Велико Търново от 29.05.2024г. Препис от решението е връчен на страните на 14 и на 25 октомври 2024г. и същото не е обжалвано- влязло в сила на 16.11.2024г.

Видно от гореизложеното, през очертания период от време, през който според ищеца е налице бавно правосъдие- от 06.11.2023г. до 24.11.2024г. пред Адм. съд- Велико Търново, от 05.01.2024г. до 29.05.2024г. пред РС- Велико Търново и от 25.06.2024г. до 07.10.2024г. пред ОС- Велико Търново, които времеви отрязъци са предмет на изследване и анализиране в настоящото производство, категорично не се установява по делото забавяне пред нито един от ответните съдилища. Не са налице дълги периоди на необяснимо бездействие, не е налице никаква забава в действията на съда, още по- малконеразумен срок, в който делото е разгледано. Действията на всеки от съдилищата от датата на образуване на делото пред всеки от тях и разпределянето на съдия- докладчик, до приключването му, са своевременни и не разкриват отклонение от установените процесуални срокове.

При преценка продължителността на производството пред всеки от съдилищата- ответници, срещу които е насочена претенцията, настоящата 3 съдебна инстанция не констатира нарушение на чл.6 пар.1 КЗПЧОС, чиято цел е да се гарантира общественото доверие в правораздаването от една страна и от друга, да се защитят страните от прекомерно и неоправдано забавяне:

Правото на ищеца по чл.6 § 1 от КЗПЧОС за разглеждане на адм.д. № 676/ 2023г. по описа на Адм. съд- Велико Търново в разумен срок не е било накърнено. То е било висящо пред този съд 15 работни дни в рамките на които всички съдии от състава на съда мотивирано са се отвели в максимално кратък срок при съобразяване, че възлагането на делото на конкретен съдиядокладчик изисква докладването му на адм. ръководител, разпределянето му чрез съответната система и последващо докладване на съдията- докладчик.

Правото на ищеца по чл.6 § 1 от КЗПЧОС за разглеждане на гр.д.№99/ 2024г. по описа на РС- Велико Търново в разумен срок не е било накърненосъщото е приключило в рамките на 4 месеца и 24 дни: извършена е размяна на книжа по чл. 131 ал.1 ГПК, като законният срок за подаване на отговор е едномесечен; изготвен е доклад по делото на осн. чл. 140 ГПК веднага след изтичане на срока за отговор; съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, допуснал е събиране на гласни доказателства, определен е депозит за призоваване на свидетел; насрочено е открито съдебно заседание, същото е проведено- даден е ход по същество на спора и е постановен съдебен акт. Същевременно, съдът се е произнасял и по постъпили молби от ищеца: за отвод на определеният съдия- докладчик, която е оставена без уважение; за отлагана на делото, тъй като К. Т. е направил това искане, подкрепено с писмени доказателства- болничен лист, което е уважено; за замяна на поисканите от ищеца свидетели. Едновременно с това е проведено и производство по чл. 255 ГПК, също по молба на ищеца, поради което делото е изпратено и в ОС- Велико Търново за произнасяне. Молбата за бавност е оставена без уважение.

Правото на ищеца по чл.6 § 1 от КЗПЧОС за разглеждане на в.гр.д.

№550/2024г. по описа на ОС- Велико Търново в разумен срок не е било накърнено. То е било висящо пред този съд 3 месеца и 18 дни, в рамките на които е направена проверка за редовност и допустимост на въззивната жлба, делото е насрочено в о.с.з., същото е проведено и е постановен краен съдебен акт- решение.

В рамките на по- малко от година производството по делото е приключило пред посочените съдилища- ответници, на две съдебни инстанции.

Забавяне не се установява и при преценка на общата продължителност на делото- от предявяване на исковата молба пред адм. съд- Велико Търново на 06.11.2023г. до влизане в сила на крайният съдебен акт по в.гр.д.№ 550/2024г. на ОС- Велико Търново на 26.11.2024г. За този период от време производството е преминало през 5 съдилища- Адм. Съд- Велико Търново, ВАС, Адм. съд- Търговище, РС- Велико Търново и ОС- Велико Търново, като 4 в същият са включени и предвидените в процесуалния закон процедури, времето необходимо за изпращане/получаване на делото в друг съд, както и препращането на ВАС за определяне на съд, който да разгледа делото. Делата са образувани незабавно, при постъпване на книжата в съдилищата, а действията от датата на образуване на производство пред всеки от тях и разпределянето на съдия- докладчик, до приключване, са своевременни и не разкриват отклонение от установените процесуални срокове.

Единствено в резултат от действията на ищеца, който е юрист, но е предявил исковата си молба пред съд, който не е компетентният съд при разглеждане на претенция по ЗЗДискр., е възникнала необходимост от време делото да бъде прекратено и изпратено на РС- Велико Търново. Също в резултат от действията на ищеца- подаване на молби, с които се иска отвод на съдията- докладчик, както и на неоснователни молби за бавност, е възникнала необходимост от технологично време за постановяване на определения и становища, които да се изпращат за производство по чл.255 ГПК пред погорният съд. Единствено и само по искане на ищеца, представил болничен лист, делото е било отложено за друга дата, а не е приключило в насроченото о.с.з.

По така изложените съображения предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед извода за разглеждане на делото в разумен срок по смисъла на чл.6 пар.1 КЗПЧОС, безпредметно е да се излагат съображения за наличие на останалите предпоставки по чл.2б ал.1 ЗОДОВ относно наличието на причинноследствена връзка между твърдяните от ищеца вреди и причинната връзка между тях и поведението на съда.