Решение № 228 от 25.06.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. К., 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асима К. ВА.а-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. ВА.а-Петрова Гражданско дело № 20235320102237 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Ищцовото дружество - „Ф.И.“ ЕАД гр. С. твърди, че в законоустановения срок подава исковата молба, с която претендира вземане, което ищцовото дружество има спрямо ответника за сума в общ размер на 6613.03 лева, от конто: 4 990.00 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението и 1 623.03 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 24.10.2020г. до 11.10.2023г. Претендираните вземания произтичали от следните обстоятелства:

На 08.09.2008г. между „******“ АД (******), ЕИК ****** (универсален правоприемник „******“ АД при форма на преобразуване вливане с номер па вписване ****** в Търговския регистър към Агенцията по вписванията) и Н.

И. Л. бил сключен Договор за потребителски кредит с номер ******, въз основа на конто между страните възниква облигационно-правна връзка. По силата на договора, кредитодателят предоставил на кредитополучателя 1 потребителски кредит в размер на 6 000.00 лева, а последният се задължил да ползва кредита съобразно договореното и да го върне в срок, ведно с дължимите лихви, такси и комисионни. Съгласно чл. 2, кредитът се усвоява еднократно, чрез заверяване на сумата по разплащателна или картова сметка, с титуляр кредитополучателя. Страните са договорили, че кредитът ще се олихвява с годишен лихвен процент, формиран от сбора на БЛП, който към датата на сключване на договора е 4.90% и надбавка от 9.60%, т.е. лихвеният процент към датата на сключване на договора е в размер от 14.5%. В чл. 4, ал.2-4 били посочени начина на начисляване на лихвата и условия на за нейната промяна. Размерът на ГПР е 16.53%, като същият може да бъде изменен само при промяна на БЛП иди на таксите и комисионите, при условията на чл. 4, ал. 3 от договора. Кредитът следвало да се изплати на 120 месечни погасителни вноски, съгласно условията, посочени в чл. 5 от договора и погасителен план – неразделна част от договора, който съдържа размера, броя и датите на плащане на погасителните вноски. Кредитодателят е изпълнил своето задължение и е предоставил кредита, който бил усвоен от кредитополучателя.

Твърди, че на 27.12.2013г. по искане на кредитополучателя бил сключен Анекс №1 към Договор за потребителски кредит №******. С подписването му страните констатирали, че остатъкът от редовната главница по отпуснатия потребителски кредит е 3 993.45 лева. Съгласно чл.2, банката се задължила да предостави допълнителна сума (главница) в размер на 996.55 лева, която била предназначена за погасяване на просрочие но потребителски кредит № 836PK08090198. Вследствие на така подписания Анекс, задължението за главница възлизало на 4 990.00 лева (сбор от главницата по договора 3 993.45 лева и допълнително предоставената сума 996.55 лева). Кредитополучателят не изпълнил своите задължения по договора за кредит и подписания към същия Анекс и не извършил дължимите плащания, като изпаднал в забава спрямо кредитора. В този случай се дължало на основание чл. 86 от ЗЗД обезщетение за забава (лихва за забава), чийто размер се изчислява спрямо действащата законна лихва. Дължима била и сумата на неизплатената възнаградителна лихва, но последната не била предмет на настоящата искова претенция.

Въпреки изпадането на длъжника в забава, нито кредитодателят, нито ищецът са се възползвали от правото си да обявят предсрочна изискуемост на 2 вземането си. Крайният срок за изпълнение на договора за кредит е настъпил на 09.09.2020г., с което ставало изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение – главницата, която е дължима ведно със законната лихва за забава (съгласно чл. 86 от ЗЗД) от подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, както и лихва за забава в общ размер па 1 623.03 лева, която била начислена върху падежирала, непогасена в срок и просрочена към съответния момент главница за периода от 24.10.2020г. до 11.10.2023г.

Твърди, че на 04.12.2015г. между „******“ АД, ЕИК ******, в качеството му на цедент и „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ******, в качеството му на цеспонер бил сключен Договор за прехвърляне на парични вземания, съгласно който цедента прехвърля на цесионера портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 от ЗЗД, титуляр на вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в настоящото производство, става ищцовото дружество. Това обстоятелство било видно от приложените като писмени доказателства Договор за прехвърли е на парични вземания, ведно с Приложение №1. С оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът „******“ АД упълномощава цесионера „Ф.И.“ ЕАД да уведоми Н. И. Л., за прехвърлянето на вземанията спрямо него. Ищцовото дружество изпратило чрез препоръчана пратка на „Б.п.“ ЕАД, уведомление за цесия до адреса, посочен в договора за кредит. Същият бил посетен от пощенски служител, който констатирал, че адресът вече не съществува, поради което пратката била върната в цялост.

Твърди, че съгласно чл.16 от Договора, при промяна на посочения постоянен и/или настоящ адрес, кредитополучателят се задължава незабавно и писмено да уведоми банката, в противен случай, всички съобщения изпратени на посочените в договора адреси се считат за получени. С оглед променения адрес на ответника, което обстоятелство се установява от адреса, посочен в подаденото в заповедното производство възражение, посочената клауза е възпроизвела своето действие и уведомлението, изпратено на адреса, посочен в договора за кредит се счита връчено. Независимо от изложеното, към настоящата молба представя и моли съдът да връчи при размяната на книжата по чл. 131 от ГПК на насрещната страна уведомление по реда на чл.

99 ЗЗД, изготвено от ищеца в качеството му на пълномощник на цедента, като 3 датата на връчване на преписа от исковата молба, ведно с приложенията ще бъде най-късния момент, в който същия ще бъде уведомен за цесията. Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения, ищецът предявява претенцията си по съдебен ред и подава заявление по чл.

410 ГПК. По образуваното ч.гр.д. №1876/2023г. по описа на PC - К., имало издадена заповед за изпълнение, която била надлежно връчена на длъжника, а в срокът, указан в чл. 414 от ГПК, от същия е постъпило възражение. Поради тази причина, съдът е указал на ищцовото дружество да предяви иск, с които да установи вземането си.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество, следните суми, обективирани в заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1876/2023г. по описа на PC — К., а именно - 4 990.00 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението; 1623.03 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 24.10.2020г. до 11.10.2023г. Претендира за направените в исковото производство разноски, както и за такива направени в заповедното производство разноски, възлизащи на 202.91 лева – платена ДТ в заповедното производство и 50.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

Ответникът - Н. И. Л. оспорва претендирана от ищеца сума, като счита, че не дължи такава. Намира за безспорно, че със „******” АД е сключил Договор за потребителски кредит от 08.09.2008г. за сумата от 6000лв. със срок на изплащане 120 месеца. В продължение на пет години е погасявал задълженията си по кредита в общ размер на около 5000лв., за което обстоятелство притежавал вносни бележки и при необходимост ще представи на вещото лице по допусната евентуално ССчЕ. С оглед обстоятелството, че от банката му предложили да преструктурират кредита, а не по негово желание, то го уведомили да отиде в банката и да подаде документи, с които да се увеличи срока на договора и вноските по него. Тези документи или част от тях обаче подписал през месец май 2013г., а не месец декември 2013г.

Оспорва датите 12.12.2013г. и 27.12.2013г., където били изписани на документите (договор за учредяване на залог върху парични вземания по 4 банкови сметка; Анекс №1 към договор за потребителски кредит от 09.09.2008г.; Декларация от 12.12.2013г., Молба от 12.12.2013г., Генерирана справка, Искане за промяна на условията по потребителски кредит вх.

№3362/12.12.2013г.) Посочените документи следвало да се представят в оригинал, тъй като ги оспорва относно датата на съставянето им, както и подписите, които били поставени под кредитополучател. Сумата от 996.55лв. отразена в Анекс №1 с дата 27.12.2013г. не му била предоставяна, а евентуалното прихващане за стари задължения е надвишило задълженията му до този момент.

Твърди, че до него не е стигнало каквото и да е уведомление за прехвърляне на вземането на банката към ищеца. Видно от приложените към исковата молба писмени доказателства, е че са го търсили на погрешен адрес в гр. К., а не в гр. Б.. Тази грешка в адреса, на който са го търсили била по вина на ищеца, и не можело да му се вмени на него, тъй като навсякъде в наличната банкова документация по делото било, че адреса му е в гр.Б., а не в гр.К..

Счита, че за претендираното от ищеца парично вземане е настъпила погасителна давност, на която се позовава изрично. Всички негови вземания спрямо кредитора „******” АД и към придобилия вземането чрез цесия ищец били изплатени или погасени по давност. След сключването на Анекс към основния договор от 2013г. до образуване на заповедното производство 2023г. както банката, така и цесионера нехаели и бездействали. Под бездействие на кредитора се разбира такова поведение, което демонстрира липса на интерес у него да упражни облигационното си право на вземане, каквото твърди да е налично. За да е налице бездействие, кредиторът е трябвало да може да действа, с други думи да е разполагал с годно средство за събиране на вземането си. Следва да се сподели виждането в практиката, а и в доктрината, че давност не тече, ако за кредитора не е възникнало право на иск в материален смисъл. Това било видно и от самия закон, тъй като в чл.

114, ал. 1 от ЗЗД е предвидено, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, т.е. денят, в който предявен осъдителен иск би бил основателен спрямо длъжника. Разбирането, че е налице правото да се обяви кредитът за предсрочно изискуем, но преди неговото упражняване погасителна давност не тече, би било в разрез със забраната давностни срокове да зависят от волята на страната. Също така, не би следвало да се 5 начислява и лихва за забава, доколкото тя също е последица от неизпълнението на едно изискуемо задължение, а след като се приема, че давност не тече, то вземането не би следвало да е и изискуемо. Именно, за да преодолее това недоразумение, законодателят е създал стройна конструкция, при която не е възможно едно вземане да е едновременно и изискуемо, и за него да не тече погасителна давност. Ако е уговорено изискуемостта да настъпи след покана, давността не тече от нея, а от самото му възникване аргумент от чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, като по този начин се преодолява евентуално бездействие на кредитора. В този смисъл давността, на която се позовава е настъпила за всяка една вноска след изтичане на петгодишен период от момента, в който не е потърсена и се позовава на тази погасителна давност изрично.

В случай, че съдът приеме, че за цялата сума давността не е настъпила, то възразява и се позовава за настъпила такава за периода на възникналите му задължения по главницата, т.е. за периода от 2013г. до 11.10.2018г., датата на образуване на заповедното производство. Евентуално задължението му би било частично дължимо за вноските за периода след 11.10.2018г. до 09.09.2020г. крайния срок на договора за кредит.