Решение № 410 от 23.09.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. София, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Николай Св. Василев

Катерина В. Ненова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова в присъствието на прокурора Д. В. Х. като разгледа докладваното от Катерина В. Ненова Въззивно гражданско дело № 20261800500495 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 16303 от 31.08.2025 г., постановено по гр. дело № 36370/2023 г. по описа на Софийски районен съд, е отхвърлен предявеният иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 6, §1 ЕКПЧ от К. П. П. против Софийски градски съд, за присъждане на сумата от 4 000 лв. (четири хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на нарушаване на правото за решаване в разумен срок на гр.д. № 6745/2021 г. по описа на СГС, за периода от месец май 2021 г. до 28.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба (29.06.2023 г.) до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът е обжалвал така постановеното решение в законоустановения срок с оплаквания за неправилност и необоснованост. Във въззивната жалба се сочи, че общата продължителност на въззивното производството била приблизително една година и половина – от м. май 2021 г. до м. октомври 2022 г. Касаело се за производство по ЗЗДН, като въззивникът изтърпял ефективно всички наложени му мерки, вкл. драстична промяна в режима на контакти с децата и посещаване на специализирана програма. Аргументите на първоинстанционния съд, че ако ищецът се е въздържал от своите актове домашно насилие, не би се стигнало до дело, стоели изцяло извън обхвата на настоящото дело, чиято единствена задача била да установи 1 продължителността на съдебното дело и дали тя се явява разумна с оглед предмета и важността му. Делата за домашно насилие следвало да се решават приоритетно и в кратки срокове. При това положение, предвид невъзможността при последваща отмяна на наложените мерки да се заличи тяхното изтърпяване, въззивникът и ищец неминуемо търпял вреди - загуба на доверие в съдебната система и чувство за невъзможност да постигне ефективна защита. На следващо място се изтъква, че държавата следвало да организира функционирането на съдебната система по начин, гарантиращ разглеждането на всяко дело в разумен срок.

В законоустановения срок е депозиран отговор, с който се оспорва въззивната жалба. Първата инстанция подложила на преценка конкретно установени по делото факти, отнесени към неизчерпателно изброените критерии по чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, както и съобразила стандартите на ЕСПЧ и практиката на ВКС. Сроковете, установени в чл. 12 ЗЗДН и чл. 17, ал. 5 ЗЗДН, били инструктивни, а установяването им било с цел по – бърза и ефективна защита на правата на пострадалите от домашно насилие лица, каквото качество настоящият ищец нямал по гр. д. № 3813/2021 г. на СРС и в. гр. д. № 6745/2021 г. на СГС. Причина за образуването и висящността на процесното дело по ЗЗДН, били действията на въззивника П.. Неоснователен бил доводът, че при последваща отмяна на наложените мерки ще е невъзможно да се заличи тяхното изтърпяване и това обосновавало обезщетяване на твърдените неимуществени вреди.

В случая били определени мерки само за три месеца, считано от 29.03.2021 г. Този срок бил изтекъл още към датата на внасяне на делото в открито съдебно заседание, като към датата на приключване на устните състезания по в. гр. д. № 6745/2021 г. на СГС, въззивникът К. П. вече не търпял никакви ограничения в отношенията си с децата си, а по отношение на него важала само забраната да осъществява актове на домашно насилие, визирана с разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, която е безсрочна. В допълнение се посочва и, че се поддържат всички доводи, изложени в отговора на исковата молба.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивникът, представляван от своя пълномощник, поддържа въззивната жалба. СГС не се представлява. В предварително депозирано писмено становище заявява, че поддържа всички свои доводи и искания по същество. Софийска окръжна прокуратура изразява становище за правилност на първоинстанционното решение, като предлага същото да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, с оглед пределите на въззивната проверка съгл. чл. 269 ГПК, като обсъди доводите на страните и прецени относимите доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на К. П. П.

2 срещу Софийски градски съд. Ищецът твърди, че през 2021 г. бившата му съпруга е завела срещу него дело за домашно насилие. През м. март същата година Софийски районен съд постановил решение. Ищецът го обжалвал пред Софийски градски съд, като подал въззивната жалба на 05.04.2021 г. Делото било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за след една година – на 12.05.2022 г., а въззивното решение било постановено почти половин година по – късно – на 28.10.2022 г.

Въззивното производство било неадекватно забавено. В периода до постановяване на въззивното решение се наложило ищецът да изтърпи всички мерки по ЗЗДН. Поради факта, че не могъл да се защити ефективно и навреме, ищецът изживял пълен срив на доверието към съдебната система. По същество ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. Претендира и съдебно – деловодни разноски.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор. Ответникът намира предявения иск за неоснователен. Производството по в.гр.д. № 6745/2021 г. по описа на СГС не било с неразумна продължителност. Същото било образувано преди съдебната ваканция, когато открити съдебни заседания не се провеждат, с изключение на делата, посочени в чл. 329 ЗСВ, сред които процесното дело не попадало.

Заседанието било насрочено за първата възможна дата, съобразно графика на съдебния състав, който е имал отнапред насрочени и други съдебни производства за разглеждане. Акцентира се, че съдебните състави от брачно отделение на Софийски градски съд, правораздават не само по въззивни производства, но и по първоинстанционни дела, което повлиява неминуемо и по обективен начин върху графика за съдебни заседания. Било невъзможно да се разгледат и решат едновременно десетки дела, категоризиращи се като приоритетни (родителски права, режим на лични отношения родители – деца, издръжки, запрещения, осиновявания, дела по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, дела по ЗЗДН и пр.). Ищецът П. разполагал с възможността да поиска пренасрочване на делото за друга, по – ранна дата, но не го сторил. Не било упражнено и правото по чл. 255 ГПК. Сроковете, установени по чл. 12 ЗЗДН и чл. 17, ал. 5 ЗЗДН били инструктивни и с цел постигане на по – бърза и ефективна защита на правата на пострадалите от домашно насилие лица, каквото качество ищецът нямал по гр. д. № 3813/2021 г. на СРС и в. гр. д. № 6745/2021 г. на СГС. С издадената заповед за защита мерките по чл. 5 ЗЗДН били определени само за три месеца, считано от 29.03.2021 г. Този срок бил изтекъл още към датата на внасяне на делото в открито съдебно заседание, като към датата на приключване на устните състезания по в. гр. д.

№ 6745/2021 г. на СГС, въззивникът П. вече не търпял никакви ограничения в отношенията си с децата си, както и с бившата си съпруга, с изключение на забраната да осъществява актове на домашно насилие спрямо нея. Отделно се посочва, че до 31.03.2022 г. са действали особени правила във връзка с пандемията от Ковид – 19. С 3

Решение на Съдийската колегия на ВСС по протокол № 15 от 12.05.2020 г., били приети и нарочни Правила и мерки за работата на съдилищата в условия на пандемия.

Въз основа на тези правила, последващи заповеди на министъра на здравеопазването и заповеди на административните ръководители на съдилищата, в т. ч. и на СГС, били предприемани множество мерки за временна организация на работата във всички съдилища в страната, включително и ненасрочване или пренасрочване на съдебни заседания с цел опазване живота и здравето на страните, гражданите, съдиите и служителите. Ноторно известно било, че ответният съд – СГС - е изключително натоварен. Ищецът не оспорвал да е ударил бившата си съпруга и в свои изявления, сторени в процеса, изразил съжаление за случилото се. Продължителността на производството по ЗЗДН не била решаваща за ефективната и своевременна защита на права на ищеца. Производството по ЗЗДН не било спор в същинския смисъл на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. Мерките по чл. 5 ЗЗДН имали превантивно и възпиращо действие, а в случая били наложени и за кратък срок от три месеца, считано от 29.03.2021 г., който е изтекъл на 29.06.2021 г., или още преди датата на която делото е насрочено в открито съдебно заседание. Оспорва се да е налице нарушение на изискването за разумен срок и ищецът да е търпял каквито и да било неимуществени вреди, които да стоят в пряка причинно – следствена връзка със забавяне на производството. По същество се иска отхвърляне на иска.

От заверен препис на Заявление за констатиране на нарушаване правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок с вх. № 27257 от 06.12.2022 г., до Министъра на правосъдието се установява, че въззивникът К. П. П. е изчерпал процедурата по чл. 60а, ал. 3 от ЗСВ. ИВСС е констатирал в рамките на образуваната преписка, че продължителността на делото е 1 година и 9 месеца за двете съдебни инстанции. На 24.01.2023 г. е съставен констативен протокол, а от изготвената докладна записка се установява, че е направено предложение за отхвърляне на заявлението като неоснователно по чл. 60е, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, като продължителността на производството не надхвърля разумния срок.

Първоинстанционното производство по ЗЗДН е образувано на 25.01.2021г., на която дата е издадена и заповед за незабавна защита. Два месеца по – късно е постановено и решение по същество. Подадената от К. П. П. въззивна жалба своевременно е администрирана, като в рамките на месец и половина от подаването й са разменени книжа и делото е изпратено на СГС на 26.05.2021 г.

Въззивното производство по гр. д. № 6745/2021 г. по описа на СГС е образувано в края на м. май 2021 г. Около два месеца по – късно, на 06.07.2021 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 12.05.2022 г. С Решение № 2965 от 28.10.2022 г. по гр.д. № 6745/2021 г. по описа на СГС е потвърдено първоинстанционното решение.

4

Св. К., адвокат на въззивника по делото за домашно насилие, сочи, че производството пред СРС е протекло в рамките на 2-3 месеца. Производството пред СГС продължило около година и половина, през което време въззивникът бил напрегнат поради неизвестността и вече не виждал смисъл от производството.

Св. В. е заявила, че живее с ищеца от пет години, като децата му гостуват в общия им дом. Има впечатления, че въззивникът бил притеснен от факта, че не може свободно да общува с децата си в продължение на 9 месеца. Недоумявал също защо окончателното решаване на делото отнело две години.

Настоящият съдебен състав се доверява на двамата разпитани свидетели, тъй като изложеното от тях кореспондира с останалите доказателства по делото.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, след като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, позовавайки се на закона, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което жалбата се явява допустима и настоящият съдебен състав я разгледа по същество.

С оглед пределите на проверката по чл. 269 от ГПК, настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното решение е изцяло валидно и допустимо. По отношение правилността на акта, съдът е ограничен от посочено във въззивната жалба.