Решение № 1624 от 14.12.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1624 гр. Варна, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. А. В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. И. като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20223100501644 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.Д. М. Д., в качеството й на пълномощник на Ч. М. А. и Н. М. А., срещу решение № 1345/10.05.2022г. на ВРС постановено по гр.д.№2706/2022г., с което е отхвърлен предявеният от въззивниците, срещу С. С. Д. и А. С. Д., иск с правно основание чл.108 ЗС, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на реална част с площ от 780 кв.м., щрихована в оранжеви точки на скицата от заключението на в.л. по тройната СТЕ, на л.1119 от делото на ВРС, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, от имот представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ от 1279 кв.м., находящ се в гр. Варна, район «Аспарухово», кв. «Галата», местност «Боровец-юг», основан на твърдения за придобиване на собствеността въз основа на наследяване от родителите им М.К. А., починал на 09.09.2003г. и Н. Ч. А.а, починала на 14.12.2013г., а последната с договор за замяна по НА №61, том 7, д.№2861/1979г., евентуално въз основа на давностно владение, осъществявано в периода 1972г.-03.09.2019г., с присъединяване на владението на праводателите и осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху посочената реална част от имота.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Оспорва се като необоснован и неправилен извода на съда, че от доказателствата по делото не се установява безспорно, че притежавания от ищците имот, придобит от родителите им с НА № 61/79г. от И.Ш., който от своя страна го е придобил въз основа на НА № 138/1972г. от Д.Х., представлява ПИ 1725 по КП от 1979г. и е идентичен с процесната реална част от ПИ *** по КК. Твърди се, че от доказателствата, включително и заключенията на проведените две СТЕ безспорно се установява, идентичност на имота, придобит чрез замяна от родителите на ищците с имота, който техният праводател И.Ш. е придобил от Д.Х. през 1972г., част от който е и процесната реална част. Съдът е игнорирал категоричните изводи на експертизите относно 1 идентичността на имотите, както и представените в тази насока писмени доказателства.

Излага, че идентичността на имотите е установена безспорно от заключенията на приетите по делото единична и тройна СТЕ, като такава е налице между претендираната реална част и имот № 4805 по КК, имотът, придобит от родителите на ищците с НА №61/1979г., имот №1725 по КП от 1975г. и КП от 1995г., придобит от праводателите на родителите на ищците с НА №4/1972г. В тази връзка изводите на съда за неустановеност по местонахождение на имота по НА №4/1972г. са необосновани и в противоречие с приетите по делото доказателства. В нарушение на процесуалните правила, при изложени съмнения относно северната граница на имота по НА №4/1972г.- границата с К. и дали Д.К. има роднинска връзка с П.Н.К. и Н.К.К., съдът не е дал указания на ищците, че следва да ангажират доказателства в тази насока и не е събрал служебно такива. По подробно изложени доводи и съображения се претендира отмяна на решението и постановяване на друго, с което иска да се уважи, като им се присъдят разноските по делото.

Въззиваемите С. С. Д. и А. С. Д. са депозирали писмено възражение в срока по чл.263 от ГПК, в което изразяват становище за неоснователност на жалбата. Молят обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на разноските по делото.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Предявен е иск от Ч. М. А. и Н. М. А. срещу С. С. Д. и А. С. Д., за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на реална част с площ от 780 кв.м., изчертана на скица на л.495 от делото от имот, представляващ ПИ *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Ид на АГКК, целият с площ от 1279 кв.м., находящ се в гр.Варна, район Аспарухово, кв. „Галата“, м-ст „Боровец-юг, при граници ПИ с идентификатори: ***, ***,

***, ***, *** и при граници на реалната част: ПИ

***, *** и останалата част от ПИ *** и осъждане на ответниците да предадт владението върху тази реалната част, на основание чл.108 от ЗС.

В исковата молба и допълнителните уточнителни молби, ищците твърдят, че са собственици на реална част от имот 3852 по КК с площ от 804 кв.м., попадаща в стар ПИ 1725 по КП/1979г. на м-ст Стрите лозя, актуализиран 1991г. и идентичен с ПИ 1725 по КП на м-ст „Боровец-юг“ от 1996г. с площ от 1000 кв.м. , на основание наследяване от родителите си М. А./п.09.09.2003г./ и Н. А.а/п. 14.12.2013г./ От своя стана родителите им придобили имота въз основа на договор за замяна по НА №61/1979г., сключен с И.Л.Ш., а той чрез договор за замяна по НА №138/1972г., сключен с Д.К..Твърдят, че имотът не е обобществяван и включван в ТКЗС, ДЗС, не е одържавяван и не е подлежал на реституция.

В периода от 1972г. – 1979г. е владян от И.Ш., след това от родителите на ищците, а след тяхната смърт от ищците. През м. март 2019г. установили, че оградата на имота е премахната и са променени нивото и релефа на мястото. При справка установили, че имот 1725 по КП от 1996г. е с променени граници и реална част от този имот с площ от 804 кв.м. е включена в процесния имот 3852, който през 2018г. бил закупен от ответниците от лице – купувач на наследството на Д.К.. Ищците считат, че доколкото през 1972г. Д.К. се е била разпоредила с притежаваното от нея право на собственост в полза на проводателя на родителите на ищците и към датата н откриване на наследството й този имот не е бил част от същото, то и ответниците не са придобили право на собственост върху процесната реална част. Твърдят също, че наследниците на К. не са могли да заявят право на възстановяване върху имота по реда на ЗСПЗЗ, тъй като той не е подлежал на реституция, като издаденото от ПК реституционно решение в тяхна полза не е произвело действие. В евентуалност твърдят, че са придобили собствеността въз основа на давностно владение, осъществявано в периода 1972г. – м. март 2019г., присъединявайки и владението на праводателите си.

Ответниците са оспорили иска като неоснователен, с твъдения че Д.К. не е притежавала правата, признати й с НА №4/1972г. Твърдят, че имота не е владян от ищците или техните праводатели. Оспорват да е налице идентичност между процесната реална част, стар имот 1725 по КП от 1979г. и имотите описани в НА №61/1979г., НА №138/1972г. и НА №4/1972г., като твърдят, че вписванията в разписните листи към КП от 1979г. са неверни.

Твърдят, че двата имота, описани в НА №4/1972г. са част от придобития от Д.Х. К./ по мъж Н./ с НА № 125/1946г., обективиращ договор за продажба в съсобственос с Д.Г. К. / по 2 мъжК./ имот, с площ от 17,2 дка в местност „Подир новите лозя“ при граници по крепостен акт №250/08.12.1908г.- Г.Р., Д.Г. П. И. и гора. Имотът е бил отнет безвъзмездно и включен в ДПФ на основание чл.21, ал.1 ЗТПС/отм./, земеделска земя, по-късно включен в територия на имоти предоставяни за ползване по реда на пар.63 ПЗР на ПМС №456/1997г., поради което и е подлежал на реституция, на основание чл.10, ал.4 ЗСПЗЗ. Твърдят също, че с НА №122/1980г. за замяна с ДЗС Д.Кондов, Д. И. е получила нива с площ от 3 дка в местност Старите лозя, която е представлявала част от имота, притежаван от нея по НА № 125/1946г..

Замяната е произвела действие съгласно чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ и е останала в сила поради разпоредителните сделки, извършени от Д. И. с НА № 21/1980г. и НА №41/1981г. Посочват, че с решение №574/07.12.1998г. на ПК Варна е признато право на собственост в съществуващи възстановими стари реални граници за нива от 4,600 дка в терен по пар.4.

Твърдят, че имотът по НА № 4/1972г.- лозе от 2150 кв.м., ПИ 1728 и 1727, по КП, а имотът, придобит от наследодателя на ищците с НА № 61/79г. е бил имот №1728, придобит с НА № 97/1994г. от В.К. на основание пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Наследодателят на ищците е бил ветеринарен лекар по занятие, поради което и на основание чл.12 ЗСГ, имотът му е станал държавна собственост при влизане в сила на закона и затова е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, което право не е упражнено. В условие на евентуалност твърдят, че имотът, придобит по НА № 61/79г. е стар имот № 1726, който е придобит с НА № 24/1994г. от З.С., на основание пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Евентуално, при установяване на идентичност на процесната реална част с имота по НА №61/1979г. твърдят, че същият не легитимира ищците като собственици, тъй като имотът е подлежал на реституция, като одържавен на основание чл.12 ЗСГ/отм./ и тези права не са били упражнени от наследодателя на ищците в предвидените от закона срокове. Оспорват изложените в исковата молба твърдения, че имотът е бил ограден и в последствие оградата да е премахната, че имотът не е бил одържавяван и включван в ТКЗС и не е подлежал на реституция. Твърдят, че са придобили собствеността върху имота въз основа на договор за покупко - продажба от 21.09.2018г., сключен с И. И., М. И. и Я. А., които са придобили имота по наследяване и реституция. С решение № 574/07.12.1998г. на ПК Варна в полза на Д. И./ праводател на Я. А./ е признато право на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 4,60 дка в м-ст Подир новите лозя, установено с НА № 125/1946г., представляваща имот 3852 по ПНИ и КККР. Правото на собственост е възстановено с влязла в сила заповед № Г-ПР297/13.12.2012г. на кмета на район Аспарухово. Оспорват Д.К. да е придобивала права по НА № 4/1972г. по давностно владение в периода 1962-72г. поради забраната на чл.29 ЗСГ/отм./ Ищците и техните праводатели също не са придобили имота по давност, тъй като на основание чл.21, ал.1 ЗТПС, държавата е станала собственик на имота на Д.К. и е действал мораториум по чл.86 ЗС. Давност е могла да тече от 23.11.1997г./влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ/, като по отношение на земеделски земи, може да тече от момента на издаване на заповед по пар.4к ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърдят, че владеят имота, като владението им е било предадено в момента на изповядване на сделката за покупкопродажба, а преди това имотът е бил във владение на продавачите от момента на одобряване на ПНИ за местност Боровец –юг със заповед № РД-1-7706/467/04.12.2002г. В условие на евентуалност твърдят да са придобили собствеността въз основа на добросъвестно владение, от придобиван ена имота или обикновено, чрез присъединяването на владението на праводателите, осъществявано от 2002г.

Третите лица помагачи на страната на ответниците по делото оспорват исковата молба като неоснователна.

С постановеното на 10.05.2022г. решение № 1345, предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.

С оглед извършената проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящият състав на въззивния съд намира, чу обжалваното решение на ВРС е валидно и допустимо.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 268 и чл.269 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представените удостоврения за наследници, ищците са наследници по закон на М.К. А., починал на 09.09.2003г. и Н. Ч. А.а, починала на 14.12.2013г.

От приложеното по делото на ВРС заверено копие на НА №125/27.03.1946г. се 3 установява, че Д. К. Н. и Д.Г. Н. са закупили имот – нива в землището на с.Гарата, местност Подир новите лозя от 17,2 дка, при съседи по крепостен акт от 08.12.1908г.- Г.Р., Д.Г. П. И. и гора.

С договор за доброволна делба от 24.02.1947г.. Д.Х. Х. / по мъж К. Н./ е получила в дял собственост върху 1,5 дка от имот в землището на с.Галата, честност Лозята, при съседи: от две страни А.Д., И. Т. и път. С КНА за собственост на недвижим имот по давност №4/15.05.1972г. Д.Х. К. е призната за собственик на имот – лозе с площ 2150 кв.м. в землището на с.Галата, местност Над старите лозя при граници: Д.Н. ДЗС Д. Кондов“ и Д.К.К..