Определение № 876 от 28.01.2019, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 9288/2018
- Вид
- Определение № 876
- Подписан
- 28.01.2019
- Състав
- СТОЯН ПЕЕВ МУТАФЧИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл.114 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.118, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
О
П
Р
Е
Д
Е
Л
Е
Н
И
Е
№ 28.01.2019 г. гр. Бургас
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 9288 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба на М.Т.С. против „НЕК“ ЕАД, с която са предявени следните искове: с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнение за незаконно и за неговата отмяна; с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението работа „главен готвач“; осъдителен с правно основание чл.225, ал.1 от КТ за периода от 16.10.2018 г. до 08.11.2018 г. обезщетение в размер на 1068,50 лева; осъдителен с правно основание чл.225, ал.2 от КТ обезщетение за периода от 09.11.2018 г. за 6 месеца в размер на разликата в заплатите, а именно 855,33 лева месечно, като сумите по обезщетенията се претендират със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор от ответното дружество, с който на първо място се прави възражение за неподсъдност на делото, като се моли същото да бъде изпратено на СРС.
Съгласно чл. 140 от ГПК след като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По възражението на ответника за местна неподсъдност на делото:
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ГПК всеки съд решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. За да предяви претенциите си пред Районен съд – Бургас, ищецът се позовава (уточнение от 17.12.2018 г. – л.24 от делото) на разпоредбата на чл.114 от ГПК, според която работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. Тъй като в случая трудовото правоотношение е прекратено, от значение за местната подсъдност ще е мястото, където работникът обичайно е полагал труд преди уволнението – аргумент от Определение № 582 от 13.10.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 422/2010 г., IV г. о. и Определение № 362 от 20.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 351/2010 г., III г. о. Видно от изложението в исковата молба, а и от приложените към нея трудов договор и заповед за прекратяване на трудово правоотношение, ищецът е полагал труд в гр. Приморско, който попада в съдебния район Районен съд – Царево, а не в този на Районен съд – Бургас.
Нещо повече, след уволнението, което се атакува, ищецът е започнал друга работа при друг работодател, като видно от трудовия договор С. полага труд в к.к.
Слънчев бряг, който попада в съдебния район на РС – Несебър, т.е. дори „актуалното“ му място на полагане на труд не попада в съдебния район на РС – Бургас.
Вярно е, че законът дава право на ищеца да определи пред кой съд да предяви иска по трудово дело - дали пред съда по седалището на ответника или пред съда по мястото, където той обичайно полага своя труд. Искът обаче не може да бъде предявен в друг съд по усмотрение на ищеца, като в съдебната практика по този въпрос няма колебания – в този смисъл Определение № 18 от 14.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7706/2013 г., I г. о. и Определение № 109 от 7.02.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 64/2012 г., IV г. о.
В случая ответникът възразява в срока по чл. 119, ал. 4 от ГПК и с оглед данните по делото, че мястото на обичайното полагане на труд от ищеца е извън територията на БРС, то на ответника не може да бъде отречено правото на отвод за местна подсъдност на исковете пред сезирания от ищеца съд по постоянния му адрес – в този смисъл Определение
№ 362 от 20.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 351/2010 г., III г. о.
С оглед седалището на ответника и на основание чл. 105 ГПК местно компетентен да се произнесе по спора се явява Софийски районен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.118, ал.2 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 9288/2018 г. по описа на БРС.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – София.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Бургас в едноседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: