Определение № 923 от 02.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 923 гр. София, 02.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231000503403 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Постъпила е молба от жалбоподателя Г. К. И. за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските, чрез намаляване на присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение. Счита, че уговореното между насрещната страна и процесуалният й представител адвокатско възнаграждение е в недопустимо висок размер. По силата на чл.36, ал.2 ЗАдв. размерът на адвокатското възнаграждение следва да е обоснован и справедлив.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна В. Ц. Ц..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Молбата за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските е постъпили в срока по чл.248, ал.1 ГПК вр. с чл.283 ГПК, като изхожда от легитимирани лица – страни в процеса. Доколкото страната иска изменение на съдебното решение в частта разноските, присъдени в нейна тежест, а не в нейна полза, не е необходимо представяне на списък на разноските по чл.80 ГПК. Ето защо молбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С молба вх. № 27746/29.10.2024 г., подписана с валиден КЕП, ответникът по жалбата, чрез процесуалния му представител адв. В. В., е заявил претенция за присъждане на сторените по делото разноски. Посочено е, че техният размер възлиза на 2 800 лв. – адвокатско възнаграждение.

Видно от представения договор за правна защита и съдействие, сключен на 17.07.2017 г. между ответника по жалбата В. Ц. Ц. и процесуалния уму представител адв. В. М. В., страните са уговорили заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2 800 лв. В договора е удостоверено, че сумата от 2 800 лв. е платена от страната в брой.

1

Нормата на чл.78, ал.5 ГПК регламентира, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв.

В конкретния случай жалбоподателят Г. К. И. не е заявил своевременно искане за присъждане на по – нисък размер на адвокатското възнаграждение поради неговата прекомерност. Същевременно липсва правомощие за съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението по делото.

Ето защо при разпределяне отговорността за разноските с постановеното по делото решение съдът е възложил в тежест на жалбоподателите пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника по жалбата, с оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК.

По изложените съображения въззивният съд счита, че молбата на жалбоподателя се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното и на основание чл.248 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1442/21.01.2025 г., депозитна от жалбоподателя Г. К. И., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул.

„***“ № **, за изменение на решение № 1164/18.11.2024 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2