Решение № 52 от 14.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000501461 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 25/12.03.2025 г., постановено по гр. д. № 109/2024 г. по описа на ОС-Враца, ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъден да заплати на Д. И. П., сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП на 24.06.2024 г., около 16:00 ч., в гр.

Враца, на ул. „Христо Ботев“ до № 97, участници в които са лек автомобил марка „Хюндай“, модел И 10у рег. _ ********, управляван от ищеца и лек автомобил марка „БМВ“, модел 320 И, рег. № ********, управляван от Г. М.

П., дължимо по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в застрахователна полиза

№

BG/02/123002616582, с начална дата на покритие 28.08.2023 г. и валидна до 27.08.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 28.08.2024 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.432 КЗ вр. с чл.380 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД в частта, за разликата над сумата от 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв., като неоснователен.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца по съразмерност сумата от 1 087, 50 лв., представляваща разноски по делото. ищецът е осъден да заплати на ответника по съразмерност сумата от 2 887, 50 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът е осъден за заплати на адв. Н. Н.

1

Д., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. сумата от 2 100 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата над 15 000 лв. до 30 000 лв., е депозирана въззивна жалба от ищеца Д. И. П.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

От ангажираните по делото доказателства е установено, че ищецът е претърпял болки и страдания във връзка с получените от процесното ПТП телесни и психически травми, довели до влошаване на начина му на живот. Счита, че определеното от решаващия съд обезщетение е занижено по размер. Решаващият съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и доводите на страните в цялост. Не е отчел, че ищецът е получил множество травматични увреждания, наложили провеждане на операция. Ищецът е бил в невъзможност да извърши нормални ежедневни дейност, имал проблеми със самообслужването, не е можел да работи и издържа семейството си, довели до понижаване на самочувствието му. В противоречие с формираната съдебна практика решаващият съд не е отчел конкретната икономическа обстановка в страната. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да присъди на ищеца още 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.08.2024 г. до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно.

В резултат на от процесното ПТП ищецът е получил травматични увреждания, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Уврежданията са в шийната област и не засягат жизнено важни функции. Не е налице трайна загуба на работоспособност или усложнения, които да обусловят висок размер на обезщетението. Лимитите на застрахователно покритие следва да се имат предвид само като ориентир за конкретната икономическа обстановка, при която е настъпило увреждането, без да се представят като самостоятелен критерий за размера на обезщетението. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

ОС-Враца е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ.

2

Ищецът твърди, че на 24.06.2024 г., около 16.00 ч., в гр. Враца, на ул. „Христо Ботев“, до номер 97 е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел 320 И, рег. № ******** – Г. М. П., който не е спазил необходимата дистанция с движещия се пред него и намаляващ скоростта си на движение лек автомобил марка „Хюндай“, модел И 10, рег. № ********, управляван от ищеца и го ударил отзад. В резултат на от това е претърпял телесни увреждания, изразяващи се в мозъчно сътресение и фрактура на предните остеофити на телата на С3-С4, което наложило хоспитализация в МБАЛ „Христо Ботев“ АД виновният водач е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, действала към датата на ПТП. На 28.08.2024 г. е отправили искане до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение, към което приложили всички необходими документи, по което ответникът постановил отказ от изплащане на обезщетение. Във връзка с получените травми ищецът носел шийна яка.

Престоят му в лечебното заведение продължил 9 дни и на 02.07.2024 г. бил изписан. През целия м.08. била провеждана рехабилитация. след Сваляне на шийната яка на 03.09.2024 г. имал оплаквания от болка и скованост във врата, главоболие, тръпнене на ръцете, което затруднявало самообслужването.

Установена била палпаторна болка паравертебрално в цервикалния дял, с ограничени ротации и латерофлексии, отслабена мускулна сила за горните крайници, патологични рефлекси липсвали. Ищецът провел още един курс рехабилитация в амбулаторни условия, който също дал незадоволителен резултат. И понастоящем ищецът не бил възстановен – изпитвал болки и изтръпвания, които затруднявали ежедневието му. След инцидента имал нужда от помощ в ежедневието, което са отразило и на психическото му състояние – изпитвал срам, неудобство, безсилие и обида. Налице било повишено ниво на раздразнителност, тревожност, обща напрегнатост, безпокойство, повишена чувствителност. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2024 г. до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.367, ал.1 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. В условията на евентуалност поддържа, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 12 000 лв. Получените увреждания са причинили локална болка и дискомфорт, без да са засегнати жизненоважни функции. Счупването на остеофити не засяга основната структура на гръбначния прешлен или гръбначния мозък и не представлява същинска травма на прешлена. Счита, че не дължи заплащане на лихва от 28.08.2024 г., 3 тъй като са налице предпоставките на чл.497, ал.1, т.2 КЗ – ищецът не е представил доказателства, поискани от застрахователя. По този начин не е поставен в забава.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът поддържа заявените фактически твърдения и искания. Излага съображения, че са ангажирани доказателства за осъществяване на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, като на основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. Също така счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е завишено по размер. Поддържа, че ответникът е поставен в забава на 28.06.2024 г., когато е получил извънсъдебната покана за заплащане на застрахователно обезщетение, заедно с необходимите документи за определяне на неговия размер.

В срока по чл.373, ал.1 ГПК е постъпил допълнителен отговор на исковата молба от ответника, с който поддържа заявените оспорвания Видно от представения по делото констативен протокол с пострадали лица № 50328/24.06.2024 г. на 26.06.2024 г., около 16.00 ч., е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „БМВ“, модел 320 И, рег. № ********, собственост на Г. М. П. и управляван от същия, както и лек автомобил марка „Хюндай“, модел И 10, рег. № ********, собственост на Д. И. П. и управляван от същия. Като обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че на 24.06.2024 г., около 16.00 ч. в гр. Враца, ул. „Христо Ботев“, до номер 97, Г. П. управлява собствения си лек автомобил марка „БМВ“, модел 320 И, като се движи на такова разстояние от движещия се пред него и намаляващ скоростта си лек автомобил марка „Хюндай“, модел И 10, че не успява да избегне удряне и реализира ПТП, като го блъска в задната част. Пострадал от инцидента е ищецът. В протокола е удостоверено обстоятелството, че за лекия автомобил марка „БМВ“, модел 320 И е представена застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, валидна за периода 28.08.2023 г. – 27.08.2024 г.

Видно от представената по делото епикриза, издадена от МБАЛ „Христо Ботев“ АД – Враца, ищецът е постъпил в Хирургично отделение на 24.06.2024 г. и е изписан на 02.07.2024 г., като му е поставена окончателна диагноза: Мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, Комоцио церебри, счупване на шийни прешлени, Фрактура на С 3 С 4 – предните остеофити. Установено наличие на силна болка, главоболие и невъзможни движения в областта на шията. Назначено е поставяне на шийна яка, както и медикаментозна терапия. Определена е временна неработоспособност от 24.06.2024 г. до 01.08.2024 г.

Представена е етапна епикриза, издадена от специалист по физикална и рехабилитационна медицина в ДКЦ 1 ЕООД гр. Враца, съгласно която 4 ищецът се оплаквал от болка и скованост във врата, главоболие и тръпнене на ръцете, затрудняващи дейностите от ежедневния живот и самообслужване.

Установена е палпаторна болка паравертебрално в цервикален дял, с ограничени ротации и латерофлексии; чускулната сила е отслабена за горни крайници. Терапията е започнала по време на имобилизацията и е провеждана през целия м.08.2024 г. След сваляне на имобилизацията от 03.09.2024 г. е проведен още един курс рехабилитация в амбулаторни условия, като общият резултат от проведената рехабилитация е незадоволителен.

Видно от амбулаторен лист от 03.09.2024 г. ищецът се оплаквал от болка и скованост във врата, главоболие и тръпнене на ръцете, затруднения в дейностите от ежедневния живот и самообслужване. Оплакванията датират от 24.06.2024 г. след ПТП. При прегледа е установена болка при пипане в шийния отдел на гръбначния стълб в страни с ограничени латерофлексия и ротация.

Мускулната сила е отслабена за горни крайници.

Съгласно представения амбулаторен лист от 17.09.2024 г. ищецът се е оплаквал от болка и скованост във врата, главоболие и тръпнене на ръцете, които перистират. При прегледа е установена болка при пипане в шийния отдел на гръбначния стълб в страни, с ограничена латерофлексия и ротация.

Мускулната сила е отслабена за горни крайници.

От заключението на вещото лице инж. В. Т. П. по изслушаната пред ОС-Враца автотехническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП е следният: на 24.06.2024 г., около 16.00 ч. в гр. Враца, в дясната лента на платното за движение на бул. „Христо Ботев“, в посока към центъра на града, в светлата част на денонощието, при нормална видимост се е движил лек автомобил марка „Хюндай“, модел И 10, управляван от ищеца. В същото време след него дясната лента на платното за движение на бул. „Христо Ботев“, в същата посока се е движил лекия автомобил марка „БМВ“, модел 320 И, управляван от Г. М. П.. В определен момент водачът на лекия автомобил марка „Хюндай“, модел И 10, е намалил скоростта си на движение, пи което движещият се след него лек автомобил марка „БМВ“, модел 320 И, се блъснал с предната си челна част в задната част на лекия автомобил марка „Хюндай“, модел И 10, в областта на задната броня. В резултат от настъпилото ПТП автомобилите са получили деформации, а ищецът е получил травматични увреждания. Вещото лице приема, че от техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил марка „БМВ“, модел 320 И с органите на управление, което е довело до движение на разстояние (дистанция) от движещия се пред него и намаляващ скоростта си лек автомобил марка „Хюндай“, модел И 10, недостатъчно, за да може да избегне удара и са се блъсне с него.