Определение № 420 от 11.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 420 гр. София, 11.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20258002901238 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЕМ ФУУД ЕНД КЕТЪРИНГ“ ЕООД, представлявано от адв. И. Б., срещу решение № 112 от 25.02.2025г. по в.т.д. № 969/2024г. на САС, ТО, с което е потвърдено решение № 1476 от 30.10.2024г. по т.д. № 127/2023г. на СГС, ТО и касаторът е осъден да заплати на „Национална спортна база“ ЕАД сумата 150 лева – юрисконсултско възнаграждение. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от касатора против „Национална спортна база“ ЕАД искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД за сумата 10 000 лева представляваща вреда в размер на заплатена неустойка по Договор за съвместна дейност с „Рила Кафе“ ООД от 09.03.2022г.; сумата от 50 000 лева, част от общо вземане в размер на 2 376 000 лева, представляващи пропуснати ползи по Договор за съвместна дейност с „Рила Кафе“ ООД от 09.03.2022г.; сумата от 8 000 евро, представляваща вреда в размер на заплатена неустойка по Договор от 12.04.2022г. със „СИНЕМениджмънт България“ АД; сумата от 800 евро, част от вземане в размер на 8 000 евро, представляваща пропусната полза по Договор от 12.04.2022г. сключен със „СИНЕМениджмънт България“ АД; сумата от 2 000 лева, представляваща вреда в размер на заплатена 1 неустойка по Договор от 29.04.2022г. със Сдружение "Автомобилна федерация на България"; сумата от 2 000 лева, част от вземане в размер на 20 000 лева, представляващи пропуснати ползи по Договор от 29.04.2022г. сключен със Сдружение " Автомобилна федерация на България”.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил твърденията му, че противоправното поведение на ответника е осъществено не само чрез изпратеното уведомление за прекратяване на наемното правоотношение и направените в същото изявления за предстоящи самоуправни действия, но и чрез други увреждащи действия, възпрепятстващи дейността на ищцовото дружество, които са в причинноследствена връзка с претърпените от дружеството вреди и пропуснати ползи.

Намира за неправилен извода на въззивния съд за неотносимост на поведението на представителите не ответника, осъществено преди изпращане на уведомленията за прекратяване на договорите, тъй като, видно от обстоятелствената част на исковата молба, това поведение се включва в основанието на предявените искове. Оспорва и изводите на въззивния съд, че действията на представителите на ответника не съставляват поведение в противоречие с договорите за наем и че доколкото уведомленията за прекратяване на договорите за наем не са били съпроводени впоследствие с отнемане на фактическата власт, се изключва извод посоченият факт да е причина за договорно неизпълнение по сключените договори за преотдаване под наем на обекти в комплекса. Излага и съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че договорите за наем със Сдружение " Автомобилна федерация на България” и „СИНЕМениджмънт България“ АД нямат предмет и са недействителни по смисъла на чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди отново и изцяло всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, установените факти, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с предмета на спора с оглед нормите на чл.235, ал.2, чл.236, ал.2 и чл.12 2

ГПК?

2. Следва ли съдът при осъществяване на тази своя решаваща дейност да спазва правилата на формалната и правна логика, т.е. фактическите констатации и правните изводи следва ли да са обосновани?

Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 445 от 02.11.2011г. по гр.д. № 1733/2010г. на ВКС, IV г.о., решение № 443 от 25.10.2011г. по гр.д. № 166/2011г. на ВКС, IV г.о., определение № 50682 от 21.12.2022г. по т.д. № 2381/2021г., определение № 2818 от 04.10.2023г. по гр.д.

№ 87/2023г. на ВКС, II г.о.

Касаторът твърди, че е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът „Национална спортна база“ ЕАД, представляван от ст.юрк.

Ю. Х., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Поддържа, че въззивното решение не противоречи на постоянната практика на ВКС и не е очевидно неправилно. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че с оглед заявените твърдения и формулирано искане ищецът-въззивник е предявил в условието на обективно кумулативно съединяване три осъдителни иска за присъждане на суми, представляващи вреди от заплатени неустойки по прекратени договори /съответно с „Рила кафе“ ООД, „СИНЕМениджмънт България“АД и Сдружение „Автомобилна федерация на България“/, както и три осъдителни иска за присъждане на парични суми, представляващи пропуснати ползи по същите три договора.

Съобразил е изложените в исковата молба твърдения и е приел, че сумите се претендират поради неизпълнение на договорното задължение на ответника по чл.14 от обвързващите страните договори за наем да осигури на наемателя безпрепятствено ползване на имотите, изразяващо се в отправени 3 уведомления за прекратяване на договорите за наем и чрез публични изявления на наемодателя - държавно дружество, чрез своя принципал министъра на младежта и спорта, че наемателят ще бъде изгонен от имота, вкл. с помощта на правоохранителни органи.

Приел е за безспорно установено, че за целия процесен период страните по делото са надлежно обвързани от две валидни договорни правоотношения, основани на договори за наем, на конкретно посочени в тях обекти, които договорни правоотношения не са прекратени и към момента. Намерил е за спорно дали наемодателят е в неизпълнение на задължението си по чл.14 от договорите да осигури на наемателя безпрепятствено ползване на имотите при твърдения от страна на ищеца за осъществени действия от страна на ответника, изразяващи се в посещенията на представители на принципала в наетите площи в периода 29.03.2022г. и 14.06.2022г., при които са притеснили клиентите на намиращо се в обектите заведение, както и чрез отправянето на 02.08.2022г. и 05.08.2022г. на изявления за разваляне на договорите за наем, поради неизпълнението им от ищеца. Посочил е, че фактите относно посещения в отдадените под наем обекти на посочените дати от изпълняващите към релевантия момент длъжностите изп.директор на „НСБ“ЕАД и министър на младежта и спорта, вкл. поведение на същите, което е притеснило клиентите на заведението, са приети за установени /ненуждаещи се от доказване по смисъла на чл.146, ал.1, т.4 ГПК / по делото от първоинстанционния съд, като за такъв факт е приет и че същият министър в свои публични медийни изяви е правил изявления, че ще прекрати договора за наем с ищцовото дружество.

Въззивният съд е споделил изцяло извода на първоинстанционния съд, че тези факти не съставляват поведение, несъответно на обвързващите страните договори за наем, в частност и на чл.14 от същите, тъй като според чл.11 от договорите наемодателят е имал право да осъществява контрол за начина на използване на имота - т.е. същият е имал право да посещава отдадените под наем обекти и да проверява дали се ползват по предназначение. Въззивният съд е приел по отношение на персоналното поведение на физическите лица Венцислав Петков и Радостин Василев - ако същото не е отговаряло на правилата за поведение и е довело до притеснение у клиентите в един от наетите обект - ресторант, вкл. ако последващите им изявленията в медиите, че обвързващите страните договори за наем ще бъдат 4 прекратени, че тези действия не сочат на неизпълнение на договорно задължение по смисъла на чл.14 от договорите, т.к. то не е ограничило, нито е преустановило търговската дейност на ищеца-въззивник в наетите обекти.

Добавил е на отделно и самостоятелно основание, че дори и да се приеме противното, обезщетение за същото не се претендира с исковата молба, доколкото претендираните обезщетения се изчерпват единствено с вредите от заплащане на неустойки по предсрочно прекратените договори вследствие на получените уведомления на 02.08.2022г. и 06.08.2022г., както и пропуснатите полза от същите договори. Изтъкнал е, че с оглед изложените обстоятелства, на които се основават исковете, и формулирания петитум, поведението на физическите лица, представляващи дружеството наемател, изразяващо се в неуважително държане към посетителите в отдадения под наем ресторант, вкл. в публичните им изявления за прекратяване на договорите за наем, без да са налице основания за това, са изброени и посочени в исковата молба дотолкова, доколкото предшестват и се отнасят до действията по официалното уведомяване на наемателя за прекратяване на договорите за наем чрез изпращане на нарочни уведомления за това, а не като самостоятелно основание за ангажиране на отговорността на ответника, поради което е намерил, че поведението на представляващите принципала, описано по-горе, е ирелевантно за предмета на спора.

По отношение твърдението за виновно поведение на наемодателя, станало основание за причиняване на претендираните вреди и пропуснати ползи от неоснователно отправени уведомления за прекратяване на договорите за наем от страна на наемодателя, въззивният съд е приел, че отправянето на уведомленията от 02.08. и от 06.08.2022г. следва да се разглеждат като правни действия, изходящи от формално легитимирани да се противопоставят на ползването лица, представляващите наемодателя, поради което и смущаващи безпрепятственото ползване на наетия имот, осигуряването на което е задължение на ответника - наемодател. Намерил е обаче, че доколкото не е установено последните да са били съпътствани и с фактически действия, които да осуетят, затруднят и/или попречат на спокойното ползване на наетите имоти от страна на наемателя, самото отправяне на посочените уведомления и достигането им до знанието на наемателя не е ограничило, нито е отнело фактическата му власт, нито е станало причина за преустановяване на търговската му дейност в наетите 5 обекти. Поради това е достигнал до извод, че е изключено посоченият факт да е причина за договорно неизпълнение по сключените от него договори за преотдаване под наем на обекти в комплекса, а в резултат на това и за прекратяването им.

На отделно основание въззивният съд е подчертал, че от представения от ищеца договор за наем от 12.12.2017г. се установява преотдаването от него под наем на заведението за хранене - ресторант, намиращ се на територията на комплекса, за срок от пет години от датата на сключването му /т.е. до 12.12.2022г./ на трето за спора лице - „Диана фудс“ ЕООД, далеч преди сключването на договорите за съвместна дейност от 09.03.2022г. и двата договора за наем от 12.04. и от 24.04.2022г.

Намерил е, че наличието на посоченото договорно правоотношение предпоставя ищецът да не е бил във фактическа власт на посочения обект, респ. да не е имал възможност да го преотдава под наем или да извършва сам търговска дейност в него. Въз основа на този факт е достигнал до извод, че същият не би могъл да търпи каквито и да е вреди или пропуснати ползи от евентуалното разваляне на последващо сключените договори за същия обект по причина, че не е бил в състояние да осигури спокойно и безпрепятствено ползване на наетите обекти не поради твърдяното договорно неизпълнение на задълженията на наемодателя /“НСБ“ЕАД/, а тъй като не е бил техен ползвател. Изтъкнал е, че за такъв договорът легитимира „Диана-фудс“ ЕООД, което обуславя на самостоятелно основание неоснователността на предявените искове.