Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 627 от 06.06.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 411/2025
Вид
Решение № 627
Подписан
06.06.2025
В сила
01.07.2026
Състав
Весела Гълъбова, Мирела Огнянова Кацарска, Христо Руменов Митев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.18 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл.82 · Закон за собствеността
  • чл.18ж, ал.1 и 2 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.18ж, ал.1 и 2 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 627 гр. Варна, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела Гълъбова

Членове:

Мирела Огн. Кацарска мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100500411 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 100644/11.12.2024г., подадена от П. Д. Т., ЕГН **********, С. З. Т., ЕГН **********, Д. Т. М., ЕГН **********, и А. Т. Д., ЕГН ********** срещу решение № 4056/14.11.2024г., постановено по гр.д. № 706/2024г. по описа на РС-Варна, 46 състав, с което е прието за установено в отношенията между страните М. И. А., ЕГН **********, от една страна, и П. Д. Т., ЕГН **********, С. З. Т., ЕГН **********, Д. Т. М., ЕГН **********, и А. Т. Д., ЕГН **********, от друга страна, че ищецът М. И. А. е собственик на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на с. Е., община Б., област Варна, одобР. със Заповед РД-1815/25.02.2015 г., находящ се в с. Е., община Б., област Варна, с площ 1166 кв. м., м-ст „П.т.“, вид територия: земеделска, четвърта категория, начин на трайно ползване: лозе, номер по предходен план: ***, при граници и съседи на имота: ******, на основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност, чрез осъществяване на непрекъсната фактическа власт, с намеР.е за своене /владение, упражнявано лично от ищеца/, в периода от 1989 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 22.01.2024 г., като присъединява и владението на своя баща И.Р. А., упражнявано в периода 1959 г. – 1989 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Въззивниците считат, че съдът е достигнал до неправилни изводи, изградени в противоречие с материалите по делото. Излагат съображения 1 защо считат, че И.М. не е бил в състояние да придобие процесния имот по давност. Поддържат, че след като имотът им е възстановен с решение на ПК-Б. са реално въведени във владение, включително е имало и повторно прекъсване на владението на И.. Считат за доказано по делото и правото им на собственост в предходен период преди решението на ПК-Б..

Молят обжалваното решение да бъде отменено.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна М. И. А., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият счита, че решението е правилно и законосъобразно, постановено след прецизен анализ на събраните писмени и гласни доказателства. Излага съображения защо споделя конкретни изводи на първоинстанционния съд. Моли решението да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на М. И.

А., ЕГН ********** срещу П. Д. Т., ЕГН **********, С. З. Т., ЕГН **********, Д. Т. М., ЕГН **********, и А. Т. Д., ЕГН **********, с която са предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено между сраните, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на с. Е., община Б., област Варна, одобР. със Заповед РД-18-15/25.02.2015 г., находящ се в с. Е., община Б., област Варна, с площ 1166 кв. м., м-ст „П.т.“, вид територия: земеделска, четвърта категория, начин на трайно ползване: лозе, номер по предходен план:

***, при граници и съседи на имота: ******, на основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност, чрез осъществяване на непрекъсната фактическа власт, с намеР.е за своене /владение, упражнявано лично от ищеца/, в периода от 1989 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 22.01.2024 г. и присъединяване владението на бащата на ищеца – И.Р. А., упражнявано в периода 1959 г. – 1989 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че с протокол за замЯ. от 20.10.1956 г. на земите на частните стопани от с. Е. бащата на ищеца – И.Р. А. е отстъпил нива от 5 дка, II категория, която е заменена с нива от 5 дка, II категория, в м. „Ч.“, при съответни граници, като от този момент е започвал да обработва придобития имот. С протокол № 1/15.03.1958 г. на комисия по ТПС с. Е. за отчуждаване и причисляване към държавен фонд собствената на И.Р.

А. нива от 2 дка в м. „Т.“ била отчуждена и причислена към ДПФ. През 1989 г. бащата на ищеца, без надлежен документ, дарил на сина си този имот,.

Ищецът поддържа, че владее имота и към настоящия момент. С решение № 2/20.04.2001 г. на ПК-Б. на наследниците на П. и Я.И. било възстановено правото на собственост на земи в землището на с. Е. – лозе 3.500 дка, четвърта категория, местност „П.т.“, имот № 035141, като им бил издаден и протокол за въвод във владение, но самият въвод не бил реализиран. Така възстановеният имот бил поделен с договор за доброволна делба, вписан в Службата по вписванията гр. Варна на 14.05.2001 г. По молба на наследниците на П. и Я.И. до кмета на Община Б. била издадена заповед от 16.08.2008 г. по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване на земеделски имот. Тази заповед била обжалвана от ищеца, като с влязло в сила определение по образуваното административно производство същото било прекратено. Ищецът твърди още, че процесният 2 имот представлява поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Е..

Имотът се използвал за зеленчукова градина. Твърди, че ответниците никога не са влизали във владение на този имот, съответно никога не са оспорвали владението му върху същия. Поддържа, че владее имота явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого, поради което го е придобил по силата на изтекла в негова полза придобивна давност. Преди него имотът бил владян от баща му И.Р. А. в периода от 1956г. до 1989г., който обработвал имота, а през 1989г. предал владението му на ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК от ответниците П. Д. Т., ЕГН **********, С. З.

Т., ЕГН **********, Д. Т. М., ЕГН **********, и А. Т. Д., ЕГН ********** е депозиран писмен отговор, с който искът се оспорва като неоснователен.

Ответниците оспорват твърдението на ищеца за упражнено от него необезпокоявано владение, като твърдят, че са придобили правото на собственост върху същия имот по силата на решение № 2/20.04.2001 г. на ПК – гр. Б.. Твърдят, че с протокол за въвод във владение, придружен със скица от 24.04.2001 г., наследниците на П. и Я.И. били въведени във владение на имота.

С договор за доброволна делба от 14.05.2001 г. придобитите по наследство от П. и Я.И. недвижими имоти били разделени като ответниците станали изключителни собственици на процесния имот. С протокол от 20.08.2007 г. било извършено трасиране на имота. Тъй като в имота неправомерно се били настанили лицата М. А. и Н.Н., се наложило многократно да ги предупреждават да напуснат същия, тъй като нарушавали правото им на собственост, при което настанилите се лица отправяни заплахи относно живота и здравето на ответниците. Това наложило търсенето на съдействие от полицията, но въпреки това самоуправните действия продължили. Със заповед № 227/18.04.2008 г. на кмета на Община Б. имотът бил иззет от самонасталите се в него лица и бил предаден на ответниците със съдействието на органите на реда. След това ищецът отново се самонастанил в имота, поради което многократно били отправяли към него покани да го напусне, вследствие на което ответниците получавали заплахи. Оспорват обстоятелството, че бащата на ищеца е придобил имота по давност, тъй като същият бил причислен към държавен фонд, с оглед въведената забрана за придобИ.е по давност на вещ, която е социалистическа собственост. Считат, че от представения Протокол за замЯ. не се установява, че този имот е даден на бащата на ищеца в замЯ. на отчуждения от него имот. Твърдят, че са собственици на имота, което обстоятелство е отразено и в кадастралната карта.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От ищеца е представен протокол за замЯ. на земеделските земи на частните стопани от с. Е. от 20.10.1956 г., издаден въз основа на Постановление на Министерски съвет от 26.08.1954 г. за земеустрояването, блокирането на земите, одворяването на ДЗС, ТКЗС, МТС и други обществени стопанства се установява, че е взето решение по т. 34, а именно: „И.Р. отстъпва нива от 5 дка, II категория, която се заменя с нива от 5 дка, II категория в местност „Ч.“, при граници: В.Х.М. и Ю.Х., бивша собственост на П. Н..

Представено е и решение от 15.03.1958 г. /т. 34/ на комисия по ТПС в с.

Е. за отчуждаване и причисляване недвижими имоти към Държавния поземлен фонд, с което от И.Р. А. от с. Е., Варненско е отчужден и причислен към Държавния поземлен фонд собствения му имот, а именно нива от 2 дка в 3 местността „Т.“, при граници: Ю.Х. и И.Х.М.

От удостовеР.е за наследници от 17.02.2023г. се установява, че И.Р. А. е починал на 09.02.1999г. и е оставил за наследници Ю.И.Р. (син), А. И.а М.

(дъщеря) и М. И. А. (син).

Видно от Договор за доброволна делба на недвижим имот от 14.05.2001 г., вписан в Служба по вписванията – Варна с вх.№ 5852, том 6, акт 183 от 14.05.2001 г. е, че в дял на Т.П.К. от подлежащия на делба имот лозе с площ от 3.500 дка в местността „Пътетала“, съставляваща имот 035141, са поставени само 1.166 дка, четвърта категория, за която част е образуван имот № ***, представляващ, при граници и съседи: имот № 035143 на Я. Н.а П., имот 035144 на И.П.С., имот 035024 на В.Х.М., имот № 035132 на Л.С.Д., имот 035126 на Д.С.В., имот № 035135 на П.Ж.П., имот № 035134 на М.Ж. П. и имот № 035013 на Община Б.. В договора за доброволна делба изрично се посочва, че съсобствениците И.П.С., Т.П.К., Я. Н.а П. и К. Т. Н.а /страните по договора за доброволна делба/, са легитимират като такива на наследствени недвижими имоти, находящи се в землището на с. Е., община Б., област Варна, възстановени по ЗСПЗЗ, придобити по наследство от П. и Я.И., бивши жители на с. Игнатиево, община Аксаково, област Варна, за което е издадено решение № 2/20.04.2001 г. по преписка № 1131 на основание чл. 18ж, т. 1 ППЗСПЗЗ, издадено от ПК – Б., както и Нотариален акт № 153/02.11.1995 г., том 17, дело 11480 на ВРС.

От удостовеР.е за наследници от 09.02.2024г. се установява, че Т.П.К. е починала на 05.01.2012г. и е оставил за наследници П. Д. Т. (дъщеря) и Т.Д.Т.

(син). Т.Д.Т. е починал на 19.06.2019г., като е оставил за наследници С. З. Т.

(съпруга), Д. Т. М. (дъщеря) и А. Т. Д. (дъщеря).

Представен по делото е протокол на ПК /без посочена дата/ за въвод във владение на имоти в землището на с. Е., по силата на който наследниците на П. и Я.И. са въведени във владение на имотите, описани в решение № 2 от 20.04.2001 г. на ПК, както следва: имот № 035141, местност „П.т.“. Към протокола е приложена скица на този имот, видно от който същият е с площ 3.500 дка, начин на трайно ползване – лозе.

Видно от представения протокол за извършено трасиране от 20.08.2007 г., издаден от правоспособно лице – инж. Г. К., вписан в Агенцията по кадастъра на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастъра, имот № 035141 по плана за земеразделяне на с. Е. е трасиран и координиран с гранични точки в присъствието на ответницата П. Д. Т., посочена като собственик на имота.

В представената молба до кмета на Община Б. от 20.06.2007 г., подадена от наследниците на П. и Я.И. /от Я. П. – от името на всички наследници/ се посочва, че М. И. А. и Н.С.Н. обработват собствения им имот – лозе № 035141 в землището на с. Е., община Б., с площ 3.500 дка, като към настоящия момент не могат да влязат във владение на имота.

Във връзка с горепосочената молба е издадена Заповед № 225/10.04.2008 г. от Кмета на Община Б. за изземване от М. И. А. и Н.С.Н. на ползвания от тях неправомерно имот – лозе № 035141, с площ 3.500 дка, тъй като е признат за собственост на наследници на П. и Я.И. на основание Решение № 2/20.04.2001 г. на ПК-Б..