Определение № 534 от 15.09.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 534 гр. Кюстендил, 15.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно частно гражданско дело № 20251500500378 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 92, ал. 3 от ГПК.

Делото е образувано по постъпила въззивна частна жалба с вх. № 8544/29.07.2025 г. от О. М. А., насочена против Определение № 844/11.07.2025 г., постановено от състав на ДРС по гр.д. №20251510100791.

Съдебният състав, след като се запозна с материалите по делото намира следното от фактическа и правна страна:.

С атакуваното Определение № 844/11.07.2025 г., постановено от състав на ДРС по гр.д. №20251510100791, е оставена без уважение молба за отмяна на наложена глоба по реда на чл. 91, вр. чл. 88 от ГПК, поради установено нарушение по връчването на съдебните книжа до ответника по делото, от страна на връчителя – настоящ жалбоподател.

Частната жалба е допустима - подадена е в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл. 274, ал.1, т.2 във вр. с чл. 92, ал. 3 от ГПК. Разгледана по същество обаче, е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С разпоредбата на чл.88 от ГПК законодателят е предвидил възможност за налагане на глоба на връчител, който е връчил неправилно съобщението, не е удостоверил надлежно връчването, не е върнал своевременно в съда разписката за връчването, или който не е изпълнил други нареждания на съда във връзка с връчването. На свой ред нормата на чл. 91 от същия закон предвижда, че за извършените нарушения по чл. 85-90 ГПК глобата е в размер от 50 до 300 лв. Поради 1 това при наличието на евентуално конкретно поведение, укоримо – от закона, морала и етиката, на връчителя такова наказание следва да бъда наложено. Предвидена е и процесуална възможност за отмяна на наложената глоба, като компетентен да се произнесе по молбата по реда на чл. 92, ал. 1 ГПК е санкциониращият съд, постановил определението в т.см., който при разглеждането й следва да прецени налице ли е злоупотреба с процесуални права. Неговият акт подлежи на последващ инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал.1, т.2 във вр. с чл. 92, ал. 3 от ГПК.

В случая жалбоподателят има качеството на връчител на съдебни съобщения и призовки. В това си качество е имал задълженията по чл. 42 и чл. 44, по арг. и от разп. на чл. 74 от Правилника за администрацията в съдилищата. Посочената норма, в своята ал. 2, предписва още, че невръчените призовки, както и връчените извън сроковете по процесуалните закони се връщат с бележка върху тях за причините за това. Според ал. 3 пък връчването се удостоверява с подпис на призовкаря, който следва да посочи начина на връчване, както и всички действия във връзка с него. Тези си именно задължения не е изпълнил надлежно настоящият жалбоподател при връчването на призовката за насроченото първо съдебно заседание пред районния съд до ответника по делото. Делото е имало за предмет разглеждане на молба за защита по реда на ЗЗДН и е било насрочено за 20.05.2025 г. с определение на ДРС от 08.05.2025 г.

В проведеното съдебно заседание на тази дата ответникът или негов представител не са се явили, поради нередовното призоваване на страната, като съдът е констатирал, че липсва върнат отрязък от призовката до него. Заради това съдебното заседание по делото е било отложено за 10.06.2025 г. При това съдът е разпоредил да се призове ответникът по молбата отново като в призовката до същия се впише и посоченият в исковата молба негов телефон. Отправил е и изрични указания до връчителя, че следва да извърши незабавно връчването, като върне разписката към призовката по делото, а при невъзможност за откриване на ответника да положи усилия за свързване с него по телефона. На посочената дата - 10.06.2025 г., ответната страна отново е била нередовно призована и не се е явила, като не е изпратила и свой представител. Съдът е констатирал, че изпратената до тази страна призовка отново не е върната по делото, като едва след справка от съда по е-мейл е изпратено незаверено копие от разписката към нея с отбелязване, че лицето не е открито на адрес. Този съдебен състав също констатира, че въпреки изричните указания на съдебния състав към този момент по делото не са били върнати разписките към призовките както за открито съдебно заседание на 20.05.2025 г., така и за и 10.06.2025 г., като не са изпълнени и изричните указания на съда от 20.05.2025 г. при невъзможност за откриване на адресата да бъдат положени усилия за откриването му по телефон, посочен изрично в невърнатата призовка по делото, като разписката към нея също не е била върната. При тези обстоятелства делото е било отложено за втори път, именно поради нередовното призоваване на страната. Разпоредено е да се призове ответникът отново, с поредните 2 указания до връчителя да извърши връчването в незабавно, но не по-късно от 3-дневен срок от получаването на книжата, както и в същия срок върне по делото разписката за извършеното връчване, в която да отрази всички действия по връчването, както и при невъзможност за откриване на адресата да се свърже с него по телефон, като отрази това в разписката. Посочено е, че при необходимост призовката до ответника може да се връчи по реда на чл. 18, ал. 6 ЗЗДН - със съдействието на полицейските органи. С определение от същото съдебно заседание на връчителя О. М. А. е наложена глоба на основание чл. 91 във вр. чл. 88 от ГПК, в размер на 100 лева. Той е бил предупреден и, че при последващо неизпълнение на дадените от съда указания за начина и реда на призоваване, може да му бъде наложена глоба в размер до 1200 лева.

Призовката до лицето за поредното отложено за 01.07.2025 г. съдебно заседание, е била връчена едва на 20.06.2025 г.

В жалбата си връчителят е посочил, че е търсил лицето повече от три пъти, както изисква ГПК, но никой не му отварял. Залепил и уведомление на входната врата.

При позвънявания по телефона никой не му отговарял. Все пак успял да връчи призовката лично.

При посочената фактическа установеност следва, че жалбоподателят - в качеството му на връчител на съдебни съобщения и призовки чл. 42, ал. 1, изр. 2-ро ГПК - не е върнал своевременно в съда разписката за резултата от връчването/невръчването на призовката на ответника както за насроченото първо заседание на 20.05.2025 г., така и за 10.06.2025 г. Поради това надлежно е било изпълнено и задължението на съда, вменено му в разпоредбата на чл.7 ГПК, за служебно извършване на необходимите процесуални действия по движението на делото, който установявайки неточно изпълнение на служебните задължения от страна на връчителя, е отправил съответни указания във връзка с надлежното връчване на призовката и своевременното връщане на разписката по делото. Дадените му указания са достатъчно ясни и подробни и изрично сочат, че при невъзможност за откриване на адресата следва да бъдат положени усилия за откриването му по телефон, посочен изрично в невърнатата призовка по делото. Сочат изрично и необходимостта връчителят да върне по делото разписката за извършеното връчване, както предписва нормата на чл. 44, ал. 4, вр. с чл. 58 ГПК. Вместо да ги изпълни обаче връчителят отново не върнал разписката към призовката и за съдебното заседание на 10.06.2025 г., когато едва след като е била изискана информация от съда, на имейл е бил изпратен отрязък от призовката за това заседание. В него е отразено, че лицето е било търсено повече от три пъти, вкл. и по телефона, но не било открито. Оставени му били доста известия, като било залепено и уведомление на входната врата, но никой не отворил и никой от съседите на дал сведения за лицето. В този аспект следва да се отчетат усилията на връчителя да изпълни задълженията си по закон за надлежно 3 връчване на съдебните книжа. Това обаче, не променя факта, че разписките към посочените призовки не са били върнати в съда своевременно, като тази за насроченото първо съдебно заседание и понастоящем не се намери в кориците на делото. Не се твърдят обективни пречки за това, като не съществува съмнение, че всички описани действия по връчването следва да намерят израз в разписката към призовката, която следва да бъде върната по делото своевременно – най-късно преди съдебното заседание. Надлежното и своевременно връчване е с важно значение за законосъобразното протичане на съдебния процес. Именно заради това процесуалната санкция по чл. 88 от ГПК е предназначена да дисциплинира, като мотивира връчителите към точно изпълнение на задълженията им, вкл. тези по. чл. 44, ал. 4, вр. с чл. 58 ГПК – в т.ч. да връщат своевременно в съда разписката за резултата от връчването/невръчването на призовката до страните. Липсата на активност от страна на настоящия жалбоподател в т.см. безспорно е затруднила хода на производството по делото, поради което глобата следва да е в размерите по чл. 91, ал. 2 от ГПК – поне в минимален такъв от 100 лева. Именно в този размер е приел ДРС за адекватна и наложената глоба в случая.

Поради изложеното констатираното от ДРС нарушение се възприема за установено, а приложението на санкцията по чл. 91, вр. чл. 88 от ГПК – правилно, респ. частната жалба се явява неоснователна, а постановеното определение като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 844/11.07.2025 г., постановено от състав на ДРС по гр.д. с електронен номер №20251510100791, с което е оставена без уважение молбата на О. М. А. за отмяна на наложена му глоба по реда на чл. 91, вр. чл. 88 от ГПК, поради установено нарушение по връчването на съдебните книжа до ответника по делото, от страна на връчителя – настоящ жалбоподател, като правилно и законосъобразно.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 534 гр. Кюстендил, 15.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно частно гражданско дело № 20251500500378 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 92, ал. 3 от ГПК.

Делото е образувано по постъпила въззивна частна жалба с вх. № 8544/29.07.2025 г. от О. М. А., насочена против Определение № 844/11.07.2025 г., постановено от състав на ДРС по гр.д. №20251510100791.

Съдебният състав, след като се запозна с материалите по делото намира следното от фактическа и правна страна:.

С атакуваното Определение № 844/11.07.2025 г., постановено от състав на ДРС по гр.д. №20251510100791, е оставена без уважение молба за отмяна на наложена глоба по реда на чл. 91, вр. чл. 88 от ГПК, поради установено нарушение по връчването на съдебните книжа до ответника по делото, от страна на връчителя – настоящ жалбоподател.

Частната жалба е допустима - подадена е в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл. 274, ал.1, т.2 във вр. с чл. 92, ал. 3 от ГПК. Разгледана по същество обаче, е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С разпоредбата на чл.88 от ГПК законодателят е предвидил възможност за налагане на глоба на връчител, който е връчил неправилно съобщението, не е удостоверил надлежно връчването, не е върнал своевременно в съда разписката за връчването, или който не е изпълнил други нареждания на съда във връзка с връчването. На свой ред нормата на чл. 91 от същия закон предвижда, че за извършените нарушения по чл. 85-90 ГПК глобата е в размер от 50 до 300 лв. Поради 1 това при наличието на евентуално конкретно поведение, укоримо – от закона, морала и етиката, на връчителя такова наказание следва да бъда наложено. Предвидена е и процесуална възможност за отмяна на наложената глоба, като компетентен да се произнесе по молбата по реда на чл. 92, ал. 1 ГПК е санкциониращият съд, постановил определението в т.см., който при разглеждането й следва да прецени налице ли е злоупотреба с процесуални права. Неговият акт подлежи на последващ инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал.1, т.2 във вр. с чл. 92, ал. 3 от ГПК.