Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1458 от 13.06.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1439/2024
Вид
Определение № 1458
Подписан
13.06.2024
Състав
Иво Дачев, Асен Воденичаров, Мария Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 213 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2, ал. 1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1458 гр. София, 12.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно частно гражданско дело № 20241000501439 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца И. М. В. против протоколно определение по гр. дело № 1682/2023 г. на Софийски градски съд, постановено в съдебно заседание, проведено на 03.04.2024 г., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на иска.

Оплакванията са за неправилност на обжалвания съдебен акт, претендира се отмяната му. Частният жалбоподател поддържа становище, че е увеличил само размера на претенцията си без за изменя и нейното основание, което в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ си остава незаконно поддържаното обвинение в престъпление, за което е бил оправдан.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна.

Производството пред СГС е образувано по искова молба на И. М. В., с която първоначално срещу Прокуратурата на Република България е предявен един-единствен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ 1 и с предмет – осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от незаконното наказателно преследване, изразяващи се в душевни страдания, стрес, чувство за малоценност, унижено достойнство и опетнено име в обществото, в размер на 195 000 лв. С последваща молба от 14.03.2024 г., след връчване на препис от исковата молба и постъпване на отговор от ответника, ищецът В. е предявил още три осъдителни иска, всички те за присъждане и на имуществени вреди от същото непозволено увреждане, съответно в размер на 7500 лв. обезщетение за петте заплати, които не е могъл да получи поради временното отстраняване от заемана длъжност, в размер на сумата 9000 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в следващите шест месеца, както и в размер на 1000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство. С обжалваното определение от 03.04.2024 г. първоинстанционният съд е намерил, че се касае не до изменение на иска, а до предявяване на нов иск, което процесуално действие на този етап от производството е процесуално недопустимо.

Определението е правилно. Предявяването на нови искове в хода на производството наред с първоначално предявения, както в случая – за имуществени вреди наред с претенцията за неимуществени, не представлява изменение на размера на иска за неимуществените, а последващо обективно съединяване, което е процесуално недопустимо по аргумент от чл. 210 от ГПК, който позволява предявяване на няколко иска срещу същия ответник само ако това е сторено с първоначалната искова молба. Обстоятелството, че новите осъдителни претенции попадат в хипотезата на същата правна норма – чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ, не прави тяхното последващо обективно съединяване с първоначално предявения иск процесуално допустимо. Тези допълнително предявени искове се основават на нови твърдения за настъпили факти и обстоятелства (за причиняване и на имуществени вреди), въз основа на които са формулирани и нови искания – за тяхното поправяне.

Разглеждането им е възможно само в отделен исков процес, но не и в рамките на същото производство, освен ако съдът не присъдени двете дела – настоящото и това, което ще се образува по исковете за имуществени вреди, по реда на чл. 213 от ГПК.

По изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

2

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И. М. В. против протоколно определение от 03.04.2024 г. по гр. дело № 1682/2023 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата за изменение на иска.

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от уведомяването с частна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3