Решение № 2417 от 12.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2417 гр. София, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20221100504090 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №20213617 от 18.11.21 г. по гр.д. №32284/20 г., СРС, ГО, 65 с-в ОТХВЪРЛЯ предявените осъдителни искове от „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 , със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б против Т.

С. Д. ,ЕГН :**********,с адрес в гр.София,ж.к.**** , с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на

1522,72лв.,представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015год. до 30.04.2017год.,ведно със законната лихва от 21.07.2020год. до окончателното й заплащане ,сумата в размер на 394,31лв.,представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 14.0.201 бгод. до 04.09.2019год.,сумата в размерна 14,13лв. представляваща стойността на услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2016год. до 30.04.2017год.,ведно със законната лихва от 21.07.2020год. до окончателното й заплащане,сумата в размер на

3,42лв.,обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.9.2016 год. до 04.09.2019год. като неоснователни като погасени по давност.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца,с която се твърди,че решението е неправилно, в нарушение на материалния закон.Съдът неправилно приел,че задълженията на ищеца за периода май 2016 г.-април 2017 г.,за които е издадена 1 обща фактура 008203052 от 31.07.2017 г. били погасени по давност.За този период действали ОУ от 2016 г.,съобразно чл.33 ал.2 от тях клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за енергията за отчетния период в 45 дневен срок за периода,за който се отнасят.Давностният срок започвал да тече 45 дни след издаване на фактурата.

Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в обжалваната част и да уважи иска.Претендира разноски.

По въззивната жалба не е постъпил отговор.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни страни и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземането и да осъди ответника да заплати дължимите суми.

По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал.

1 ЗЕ.

Общите условия за продажба на топлинна енергия (ОУ) са станали задължителни за ответника. Предлагат се от топлопреносното предприятие и се одобряват от ДКЕВР.

Влизат в сила 30 дни след публикуването им в поне един централен и един местен всекидневник и без да е нужно одобрение от потребителя. Прилагат се и за заварени потребители.

В периода 07.2016 Г.-04.2017 г. в отношенията между страните са действали Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, а съгласно чл. 33, ал.

4 от същите условия продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако те не са заплатени в посочения 45дневен срок. В случая общата фактура от 31.07.2017 г. е издадена след предвидения 45дневен срок за плащане на задълженията след изтичането на периода, за който се отнасят (01.05.2016 г.-30.04.2017 г.).За последния период давността е започнала да тече от 15.06.2017 г.Към предявяване на исковата молба-21.07.2020 г.е изтекъл давностният тригодишен срок.

Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционото решение,поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20213617 от 18.11.21 г. по гр.д. №32284/20 г., СРС, ГО, 65 с-в в обжалваните части.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване .

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3