Определение № 3610 от 29.09.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3610 гр. Варна, 29.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева

Членове:

Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20223100501854 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Д. С., с ЕГН ********** и Г. В. А., с ЕГН **********, действащи чрез адв.П. В. и адв.З. Й., със съдебен адрес: Г.В., против Решение №113/26.05.2022г. по гр.д.№1134/2021г. на Районен съд Провадия, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите, против П. И. И., с ЕГН **********, с адрес: Г.П. и “Конкорди“ ЕООД, с ЕИК 2001922759, със седалище и адрес на управление: Г.П., представлявано от П. И., иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността, поради накърняване на добрите нрави, на сключеният между ответниците Договор за аренда-акт с рег.№6441/02.09.2016г. на Нотариус с рег.№225 на НК, вписан в СВ-Провадия с вх.рег.№4637, акт №85, том XII, дело №2358/2016г.

В жалбата се излага, че решението на РС Варна е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено при допуснати нарушения на процесуалният и на материалният закони. Поддържа, че при постановяване на атакуваният съдебен акт, съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и на възприетото в съдебната практика, като е извършил повърхностна преценка на твърденията на ищците и на събраните в тяхна подкрепа на доказателства. Сочи се, че доводите на ищците за накърняване на добрите нрави, са основание на комплекс от обстоятелства, а именно сключен е при значителна нееквивалентност на престациите, договорът е за дълъг срок от 19 стопански години и страни по него са ответницата като физическо лице и дружество, на което тя е едноличен собственик на капитала и управител. Сочи се, че съдът неправилно се е концентрирал върху доводите за нищожност на база съотношението между насрещните 1 престации, а другите обстоятелства-срокът и свързаността на договарящите лица е разгледал отделно и незадълбочено. Поддържа се, че процесната преценка за нищожност, следва да се извърши комплексно, не само върху формално съдържание на сделката, а и дали последиците, крайният й резултат, са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Поддържа се, че когато сделката и съпътстващите я други обстоятелства, са довели до неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, която то не е желало и очаквало, има основание да се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави /така в Решение №1291/03.02.2009г. по гр.д.№5477/2007г. на ВКС V г.о./. Оспорват се изводите на съдът, че съотношението между договорения размер на арендно плащане /20лв./дка/ и действителната пазарна стойност на същото /45лв./дка/, т.е. разлика от 2.25 пъти, е недостатъчна за извод за накърняване на добрите нрави. Поддържа се, че процесния договор за аренда е сключен от миноритарен собственик, притежаващ 5/54 ид.ч. от правото на собственост върху имотите, с дружество, на което същото лице е едноличен собственик на капитала, т.е. налице е договаряне сам със себе си във вреда на друг съсобственик. В тази връзка се сочи, че непосредствено, след сключването на процесния договор, за следващата стопанска година, имотите са отдадени за ползване от ответното дружеството на трето лице при цена 60лв./дка. Сочи се, че ответното дружеството-арендатор, реално не е обработвало земята, а я отдава под наем на трето лице като получава 3 пъти по-висока наемна цена от арендното плащане, което дължи и едновременно умишлено разширява кръга на лицата, имащи права върху земите. Поддържа се, че в случая е налице умисъл да се увреди мажоритарния собственик на имотите, тъй като същия е лишен от възможността реално да ги ползва и получи действителната стойност на плодовете им, вместо което ползите постъпват пряко в патримониума на увреждащия, чрез дружеството, чийто капитал той притежава еднолично. Поддържа се още, че негативният, несъвместим с принципите на справедливостта и добросъвестността резултат от процесния договор, се засилва от обстоятелството, че договорът е сключен за срок от 19 години. Сочи се, че уговореният продължителен срок, макар и сам по себе си да на нарушава императивна правна норма, обвързва сериозно и трайно страните по договора относно начина, последиците и плодовете от ползването на имотите, като през този продължителен срок ищците, са лишени от възможността да обработват сами имотите, да ги ползват и управляват, съответно да получават реални доходи или да ги продават свободно, защото те са обременени с един много продължителен договор за аренда. На следващо място се поддържа, че предвидената в закона възможност за актуализация на размера на арендното плащането, е неотносима към преценката за нищожността на договора. Сочи се, че нищожността, поради накърняване на добрите нрави, е обективно състояние на правната сделка, тъй като тя е или действителна или недействителна /нищожна/ към момента на сключването й и не може да бъде санирана, т.е. добрите нрави да бъдат “коригирани“ по реда на чл.16 от ЗАЗ. В заключение се поддържа, че съвкупното съдържание на договора, досежно цена, срок, контрагенти, при обективното наличие на квоти в съсобствеността и последващото преотдаване на ползването на имотите, водят до извод, че процесният договор по своята цел, мотиви и 2 начин на извършване накърнява добрите нрави. Ето защо се моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се уважи претенцията, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемите страни, са депозирали отговор на въззивната жалба, с който се оспорват доводите и оплакванията на жалбоподателите. Поддържа се, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, и не сграда от посочените в жалбата пороци.Моли се за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на разноски.

Страните не са обективирали искания по доказателствата.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба Д. Д. С. и Г. В. А., против Решение №113/26.05.2022г. по гр.д.№1134/2021г. на Районен съд Провадия, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите, против П. И. И. и “Конкорди“ ЕООД, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността, поради накърняване на добрите нрави, на сключеният между ответниците Договор за аренда-акт с рег.

№6441/02.09.2016г. на Нотариус с рег.№225 на НК, вписан в СВ-Провадия с вх.рег.№4637, акт №85, том XII, дело №2358/2016г.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№1854/2022г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 02.11.2022г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3