Решение № 1118 от 28.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1118 гр. Пловдив, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20265330202500 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №23-1030-007943/19.01.2024 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна полиция Пловдив, с което на И. Д. В. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева /51,13 евро/, за извършено от него нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят И. В. обжалва процесното наказателно постановление, като иска неговата отмяна. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че от издаване на наказателното постановление, до неговото връчване били минали повече от две години. АУАН бил съставен въз основа на възприятията на само един полицейски служители – очевидец, като останалите последни такива били пристигнали впоследствие. На място му била извършена проверка за алкохол, която била отрицателна, като по този начин не представлявал опасност за участниците в движението. Още при съставянето на АУАН са били направени възражения, които не били обсъдени.

Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно заседание, не изпрати представил, като депозира становище по съществото на спора. Намира подадената жалба за неоснователна, поради което иска 1 потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. При условията на евентуалност прави възражения за претендираното адвокатско възнаграждение.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 17.12.2023 г. в 11.17 часа в гр. Пловдив, ул. ,,Менделеев‘‘ – кръстовище с ул.

,,Антон Папазов‘‘, като водач на лек автомобил ,,Дайхатсу Териос‘‘ с рег. № **** навлиза и преминава през кръстовището на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, като от източната страна на бул. ,,Менделеев‘‘ прави обратен завой посока юг, като по този начин е извършил нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Д. К., който заяви, че не се сеща за случая. След предявяване на АУАН добави, че поддържа неговото съдържание.

Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства. С оглед изтеклия период от време и броят на отработените случаи е нормално, полицейският служител да не се сеща конкретно за случая. От друга страна, обаче е налице изготвена Докладна записка от същия от дата 28.12.2023 г., което е било сравнително скоро след деянието, в която същият подробно описва възприетото от него и същото изцяло си кореспондира с редовно съставения АУАН, имаш доказателства тежест до установяване на противното.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

2

От справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач, като до преди процесния случай по отношение на същия има издадени 7 броя наказателни постановления и 15 броя фиша.

Въз основа на така възприетата от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

В разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП е посочено, че участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

В конкретния случай жалбоподателят И. В. не е съобразил своето поведение със забранителния червен сигнал на светофарната уредба, като същият притежава качеството участник в движението. В чл. 2 от ППЗДвП е посочено, че участник в движението е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя.

Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. Деянието се установява от показанията на полицейския служител Д. К., който след предявяване на АУАН потвърди отразеното в него, както и от изготвената от него докладна записка.

Размерът на наложеното наказание глоба в размер от 100 лева е правилно ориентиран в единствено възможният такъв санкционната норма по чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП.

Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито за ревизиране на размера на санкцията. Касае се за умишлено нарушение, чиято обществена опасност не е по-ниска от тази на други нарушения от същия вид, поради което и процесното нарушение не би могло да се квалифицира като "маловажен случай". Следва да се отбележи, че в градски условията преминаването на ,,червен забранителен сигнал‘‘ е една от най-честити причини за възникването на ПТП. Също така налице са и множество предходни нарушения по ЗДвП.

Неоснователно се явява наведеното възражение, че от издаването на наказателното постановление до неговото връчване е изтекъл период повече от две години, доколкото същият не попада в сроковете по чл. 34 ЗАНН, както и не е относим към давността посочена в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ВКС и ВАС.

3

В разпоредбата на чл. 43 ЗАНН е въведено изискване към АУАН, който се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, след което се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Също така е предвидено единствено изискване, в случай, че свидетелят по него, който не е очевидец на деянието, това да се вписва. Ето защо, неоснователно се явява наведеното възражение, че актосъставителят е единствен очевидец на деянието.

За водачите съществува задължение по силата на чл. 5 ЗДвП да не употребяват алкохол преди управление на МПС, поради което е без значение обстоятелството, че тестването му за употреба е било отрицателно.

Против издаденият АУАН е било подадено своевременно възражение по което е било изготвено становище, поради което се явява неоснователен и този аргумент.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и наказателно постановление против жалбоподателя, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Предвид всичко гореизложеното, подадената жалба против Наказателното постановление се явява неоснователна, а същото, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Ето защо, обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРДЖАВА Наказателно постановление №23-1030-007943/19.01.2024 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна полиция Пловдив, с което на И. Д. В. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева /51,13 евро/, за извършено от него нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на 4 основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5