Решение № 78 от 09.04.2024, Районен съд - Айтос
- Съд
- Районен съд - Айтос
- Дело
- Гражданско дело 562/2023
- Вид
- Решение № 78
- Подписан
- 09.04.2024
- В сила
- 09.10.2025
- Състав
- Мария Йорданова Дучева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, предл.3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 78 гр. Айтос, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Й. Дучева при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело № 20232110100562 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от В. С. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
*** и Е. С. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** чрез адвокат С. А., срещу М. Г.
Ж., с ЕГН **********, с адрес зa призоваване: ***.
В ИМ се претендира да бъде прогласена за нищожна отразената в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 47, том III, рег. № 1900, дело № 273 от 07.04.2016 г., съставен от Г. Г. — нотариус c per. № 557 и район на действие PC — Айтос и вписан в Служба no вписванията с вх. рег. № 1369 от 07.04.2016 г., акт № 28, том 5, дело № 608/2016, сделка, с която общият им наследодател С. В. Х. е прехвърлил на М. Г. Ж. недвижим имот, находящ cc в гр. Айтос, на адрес: ***, a именно самостоятелен обект в сграда — апартамент № 32, със застроена площ от 42,97 кв. м.4, ведно с прилежащото към апартамента избено помещение № 32, с площ от 6 кв. м., едно със съответните 1,454 % ид. ч. от общите части на сградата, както и същият процент ид. части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена жилищната сграда за продажна цена в размер от 9500 лв.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения: в исковата молба от ищците се твърди, че ищците са наследници на С. В. Х., бивш жител на град Айтос, починал на 21.12.2016г. По данни на ищците последните до смъртта нa наследодателя не знаели за горепосочената сделка, като приживе той не е споделял с тях такива свои намерения, a ищците научили зa сделката след смъртта на наследодателя.
Ищецът В. В. се познавал с ответницата от 2006 г. и от лятото на 2007 г. до месец мaй 2023 г. живеели заедно на семейни начала именно в гореописания недвижим имот. До лятото на 2007 г. двамата живеели под наем в жилище в гр. Бургас в ***, след което пo настояване на ищеца В. В. взели решение двамата да заживеят пpи бащата на ищците в процесния 1 недвижим имот в гр. Айтос, т.к. ищецът В. В. искал да е близо до баща сu поради факта, че последният страдал от шизофрения. Диагнозата била поставена през 1972 г. Така ищецът В.
В. имал възможност ежедневно да полага грижи за баща си, грижел се за домакинството, плащал сметките за разходваната ел. енергия, ВиК, интернет, телевизия и други консумативни разходи, закупувал хранителни продукти, лекарства, дрехи, посуда, други стоки зa домакинството и т.н. Редовно водел баща си на лекари и изследвания, прекарвали време заедно, празнували семейни и официални празници, живели в хармония и разбирателство, a бащата на ищеца бил обгрижван oт последния и били поемани разходите за издръжката мy в пълна степен според конкретните мy нужди. Същевременно през посочения период ответницата не е полагала грижи за бащата на ищците, както физически, така и с финансови средства независимо, че е живялa с последния в едно жилище, като грижите и издръжката за бащата нa ищците са изцялo полагани и поемани oт ищеца В. В., като така се били разбрали двамата сина. Имало пълно разбирателство и добри отношения между ищците и техния баща. Ha последния нищo не е липсвало и въпреки заболяването си, той не се е оплаквал никога и за нищo, бил щастлив и доволен, нуждите My били задоволени. Ищецът В. В. в разбирателство със своя брат пpaвил това пo морални подбуди и съобразно обичая дете да се грижи за своя изпаднал в нужда родител.
Ето защо и двамата ищци останали изключително изненадани, когато след смъртта на баща си узнали, че имота е прехвърлен на ответницата и то за сума, която е по-ниска дори от стойността на данъчната оценка. След смъртта нa бащата на ищците, независимо oт прехвърлянето на имота на ответницата, ищецът В. В. продължил да живее в имота заедно с ответницата до началото на месец мaй 2023 г., когато изненадващо тя го изгонила от имота с аргумента, че пo силата на процесната сделка се явява единствен собственик на имота.
Ищците твърдят, че поради заболяването си баща им е бил лесно внушаем и ответницата се е възползвала от този факт, което прави сделката несъвместима с добрите нрави.
Изложеното мотивира ищците да искат от съда да прогласи нищожността на атакуваната сделка на осн,чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба от ответника М. Г. Ж., в който заявява, че иска е процесуално допустим, но неоснователен.
Оспорват се фактите, изложени в ИМ като се твърди, че причината за ниската продажна стойност на имота е, че наследодателят е запазил право на пожизнено ползване на имота.
Оспорва се също така, че ищците не са знаели за сделката. Ответницата твърди, че ищецът Е. В. изцяло се е дезинтересирал от баща си, а В. В. се е държал неуважително с него.
Единствено ответницата полагала грижи за възрастния човек, като закупувала хранителни продукти, лекарства и консумативи за домакинството, т.к. В. В. често бил без работа.
Ищецът Е. В. посетил баща си 3-4 пъти за всички години и винаги било по повод искане на пари. В. В. пък винаги настоявал баща му да продаде апартамента.
В хода на разговорите ответницата узнала, че наследодателят е имал и друг апартамент, който по настояване на В.В. продал, за да му даде пари да стартира собствен бизнес. Това не се случило, бизнесът пропаднал, а парите били изхарчени, затова ответницата настоявала 2 апартамента да не се продава. Наследодателят откривал в нейно лице подкрепа затова решил да прехвърли апартамента на нея. По твърдение на ответницата ищеца В.В. знаел за това решение и нямал нищо против, т.к. по този начин щял да пресече всякакви претенции на брат си за имота. Скоро след смъртта на наследодателя ищецът В.В. променил поведението си към ответницата, започнал да се държи неуважително, пиел и се държал агресивно, започнал връзки с други жени, които демонстрирал пред нея, започнал да не се прибира в жилището при нея и прекарвал нощите извън дома. На няколко пъти ищецът В.В. заплашил ищцата че ще се обърне към съда да развали сделката между нея и баща му и по този повод били образувани две гр.дела пред БОС през 2019г и двете прекратени. Знаейки, че синовете му по всяка вероятност няма да са дoвoлни oт решението мy, и предвид заболяването си, С.В. се снабдил с документ oт личния си лeкap, че разбира свойството и значението нa постъпките си преди да прехвърли имота.
В о.с.з. ищците чрез А. поддържат ИМ и тезата, че поради възрастта си е бил заблуден лесно относно реалната стойност на имота.
В о.с.з.ответницата чрез адв.И. поддържа тезата, че от самото начало С. В. е бил наясно с параметрите на сделката и е сключил същата с ясно съзнание.
Съдът, след анализ и преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на вътрешното си убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори от страните по делото, че на 07.04.2016г с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 47, том III, рег. № 1900, дело № 273 от 07.04.2016 г., съставен от Г. Г.
— нотариус c per. № 557 и район на действие PC — Айтос и вписан в Служба пo вписванията с вх. рег. № 1369 от 07.04.2016 г., акт № 28, том 5, дело № 608/2016, общият им наследодател на ищците -С. В. Х. е продал на М. Г. Ж. недвижим имот, находящ cе в гр.
Айтос, на адрес: ***, a именно самостоятелен обект в сграда — апартамент № 32, със застроена площ от 42,97 кв. м.4, ведно с прилежащото към апартамента избено помещение № 32, с площ от 6 кв. м., едно със съответните 1,454 % ид. ч. от общите части на сградата, както и същият процент ид. части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена жилищната сграда за продажна цена в размер от 9500 лв.
Ищците твърдят, че са разбрали за сделката след смъртта на прехвърлителя. Ищецът В. В. твърди, че през изминалата календарна година е бил изгонен от имота от ответницата, с която до онзи момент съжителствали фактически, с мотива че тя е собственик на апартамента.
Описаната фактическа обстановка се формира от приложените по делото писмени доказателства , показанията на свид.Б. Н., М. М., Е. М., С. Ж.. и изготвената по делото Съдебно оценителна Експертиза ; Комплексна послесмъртна съдебно психиатричнопсихологична експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.
Според показанията на свид. Б. Н., тя познава страните отдавна-преди 2006г. първо се 3 запознала с ищците, а след това и с ответницата, когато ищецът В. заживял с ответницата.
Свидетелката твърди, че и двамата ищци били близки с баща си и се грижили всеотдайно за него. Ищецът Е. В. посещавал редовно баща си и му помагал в домакинството, докато ответницата не се нанесла в жилището и започнал да се дразни от честите посещения на ищецът, затова той преустановил гостуванията в дома на баща си. Свид.Н. разказва, че С. В. бил много доверчив човек , вярвал на всичко, което хората му кажат. Свидетелката твърди, че починалия не ходил по магазините да пазарува, а всичко се доставяло от синовете му, поради което едва ли бил наясно с цените на обикновените стоки за бита.
Свид. М. М. разказва, че познава страните по делото много добре от години, защото е работил с В. и М., а освен това е ходил в дома им (процесния апартамент), както и В. му е гостувал в къщата му. Свидетелят разказва, че починалият С. В. почти не живеел в процесния апартамент, а в комуна на Бялото братство в гр.Айтос, където имало зеленчукова и овощна градина, а той се грижел за тях срещу подслон и храна.
Според Е. М. (съседка на страните) В. В. непрекъснато е искал пари от баща си и това е била причината за влошените им отношения. И с ответницата М. Ж. се карали често поради същата причина. По разкази на свид.Михова само ответницата се грижила за С.- водила го на лекар, купувала му лекарства. Свид. е категорична, че починалият С. В. не е посещавал магазините и не е пазарувал, т.к. не е знаел кое колко струва.
Свид.С. Ж. разказва, че скандалите между ищецът В. В. и ответницата били непрекъснати още откакто заживели заедно. Причината била, че ищецът имал връзки и с други жени и не го криел. Също така не се грижел финансово за семейството и баща си, а това правила само ответницата, която била поела изцяло грижите за починалия С.. Свидетелката не отрича да е знаела, че починалия е страдал от умствено заболяване, но твърди че успявал да го контролира с лекарствата, които му били изписани, въпреки това няколко пъти се налагало да лежи в психиатрия. Свидетелката потвърждава, че е знаела за сделката между сестра си М. и починалия С., както и че тази сделка се е случила без знанието на синовете на прехвърлителя. Свидетелката Ж. твърди, че тя самата е дала на заем на сестра си 15 000лева, за да плати имота, т.к. цената вписана в НА не отговаряла на действителната продажна цена на имота.
От заключението на ВЛ М. А. (л.106-112) е видно, че средната пазарна стойност на имота, предмет на прехвърлителната сделка е 59 200лева. Според допълнителното заключение на ВЛ (л.170-175) по метода на „справедливата пазарна оценка“ на имота е 38 400лева. Съдът изцяло кредитира заключенията на ВЛ и се позовава на тях при формиране на решението си.
Според заключението на Комплексната послесмъртна съдебно психиатрично- психологична експертиза (л.146-151) „към момента на извършване на сделката , визиран в делото07.04.2016г не съществуват обективни медицински данни С. В. Х. ЕГН: ********** да се е намирал в състояние, което не би му позволило правилно да възприема , анализира и оценява фактите от действителността /заобикалящата го обстановка/, както и свойството и значението на извършеното. Поведението към момента на сделката не е било психотично мотивирано „.
4
Според ВЛ Г. Г. (л.259-264) ответницата М. Ж. съобразно доходите си не е могла да спести сумата от 10 000лева , както твърди в отговора на ИМ.
При така установеното от фактическа страна и обсъдените доказателства, съдът прави следните правни изводи:
В ИМ ищецът претендира съдът да прогласи нищожността на обективираната в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 47, том III, рег. № 1900, дело № 273 от 07.04.2016 г., съставен от Г. Г. — нотариус c per. № 557 и район на действие PC — Айтос и вписан в Служба пo вписванията с вх. рег. № 1369 от 07.04.2016 г., акт № 28, том 5, дело № 608/2016, правна сделка на осн. чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД поради противоречие на сделката с добрите нрави .