Решение № 282 от 02.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Радиана Д. Андреева като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20221001001045 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на СГС № 310519/09.11.2022 г., подадена от А. Д. и К.

М., двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна Търговска Банка“ АД (н), гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 10, с ЕИК:831184677 („КТБ“ АД (н)) срещу решение № 260582/16.09.2022 г., постановено по търг. дело № 757/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу С. И. Ш. от гр. ***, кв. „***“ № **, вх. *, ап. *, с ЕГН:**********, иск с правна квалификация чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН за признаване за установено, че изявление за прихващане вх. № 3622/24.08.2015 г. е нищожно; банката е осъдена да заплати на С. И. Ш. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 440 лева - разноски за производството, а в полза на бюджета на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 57, ал. 6 ЗБН сумата 80 лева - държавна такса за производството.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно, поради което моли апелативния съд да го отмени. неоснователно и

Излага съображения за неправилност на извода на съда, че прихващане извършено от кредитор на банката в несъстоятелност, не попадало сред действията и сделките, визирани в чл. 3, ал. 2 ЗБН и подлежало на атакуване само на основание чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, в качеството им на специални за този погасителен способ норми, като счита, че разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗБН не визирала единствено и само действия, извършвани от страна на банката, тъй като в изречение второ изрично се визирали и насочени към банката действия, а именно такива, насочени към „събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката“, поради което 1 изявлението за прихващане, направено от страна на ответника С. И. Ш., попадало в приложното поле на разпоредбата на чл. З, ал. З вр. ал. 2 ЗБН и следвало да бъде прогласено за нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността. В обобщение посочва, че доколкото не бил предвиден специален ред за атакуване на прихващания, извършени от кредитор с вземанията си към банката-длъжник, то хипотезата на недействителност по чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН следвало да се прилага и в случай на погасяване на задължения, водещо до намаляване на масата на несъстоятелността и увреждане на интересите на кредиторите на несъстоятелността и в случая съществувал правен интерес от установяването по исков ред на недействителността на процесното прихващане след отнемане на банковия лиценз и при открито производство по несъстоятелност на банка.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна С. И. Ш. чрез адвокат В. Х. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли въззивния съд да я остави без уважение като неоснователна и потвърди обжалваното решение.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят чрез юр.к. К. поддържа въззивната си жалба, а от своя страна, въззиваемият С. И. Ш. чрез адвокат Х. поддържа отговора си, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, както и претендира присъждане на разноски.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество намира следното:

Производството по търговско дело № 757/2020 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по искова молба вх. на СГС № 37254/13.04.2020 г. – п.к. 10.04.2020 г., с която А. Д. и К. М., двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на „КТБ“ АД (н) са предявили срещу С. И. Ш., гр. ***, кв. „***“ № **, вх. *, ап. *, с ЕГН:**********, обективно съединени иск с правна квалификация чл. 3, ал. 3 ЗБН за признаване за установено, че изявление за прихващане на ответника с вх. № 3622/24.08.2015 г., релевирано и в исковото производство по гр. дело № 5429/2016 г. на РС-Сливен, което е уважено с влязло в сила решение, е нищожно, съединен при условията на евентуалност с искове с правна квалификация чл.59, ал.5 ЗБН и чл.59, ал.3 ЗБН за обявяване на извършеното прихващане за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността.

С постановено по делото определение № 263297/16.06.2021 г., влязло в сила на 20.07.2022 г., е върната исковата молба в частта й, с която срещу С. И. Ш. са предявени евентуални искове с правна квалификация чл.59, ал.5 ЗБН и чл.59, ал.3 ЗБН за обявяване на извършеното прихващане с изявление за прихващане на ответника с вх. № 3622/24.08.2015 г. за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността и е прекратено производството по делото в тази му част.

Поради това, предмет на производство пред Софийски градски съд е само главният иск с правно основание чл.3, ал.3 вр. ал.2 ЗБН за признаване за установено, че горепосоченото изявление за прихващане е нищожно.

По отношение на този иск, в исковата молба се навеждат следните твърдения:

Относно правния статут на „КТБ“ АД (н):

На 20.06.2014 г. било прието решение № 73 на Управителния съвет на Българска народна 2 банка (УС на БНБ), съгласно извлечение от протокол № 11 от заседанието, проведено на 20.06.2014 г. С решението, на основание чл.115, ал.1, т.2 и 3, чл.116, ал.1, чл.116, ал.2, т.2, 3, 6 и 7, във връзка с чл.103, ал.2, т.24 ЗКИ, КТБ АД (н) била поставена под специален надзор. Спряно било изпълнението на всички задължения на КТБ АД (н). Дейността на банката била ограничена, като било забранено извършването на всички дейности съгласно банковия лиценз. Отстранени били от длъжност членовете на Управителния съвет, отстранени били от длъжност членовете на Надзорния съвет, лишени били от право на глас акционерите на банката, притежаващи повече от 10 % от акциите й. Решението било обявено по партидата на банката в търговския регистър при Агенцията по вписванията на 23.06.2014 г. с вписване № 20140623173928.

На 16.09.2014 г. било прието решение № 114 на УС на БНБ, съгласно извлечение от протокол № 23 от заседанието, проведено на 16.09.2014 г. С решението, на основание чл.115, ал.1, т.2 и 3, чл.116, ап.1, чл.116, ал.1, във връзка с чл.103, ал.2, т.24 ЗКИ, срокът, за който КТБ АД (н) била поставена под специален надзор, бил удължен до 20.11.2014 г. Решението било обявено по партидата на банката в търговския регистър при Агенцията по вписванията на 18.09.2014 г. с вписване № 20140918142617.

На 06.11.2014 г. било прието решение № 138 на УС на БНБ, съгласно извлечение от протокол № 27 от заседанието, проведено на 06.11.2014 г. С решението, на основание чл.36, ал.2, т.2 във връзка с чл.103, ал.1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т.25 и чл. 151, ал. 1 ЗКИ, на „КТБ“ АД (н) бил отнет лиценза за извършване на банкова дейност поради отрицателния собствен капитал на банката и било взето решение да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност на основание чл. 9, ал. 6 ЗБН. Решението било вписано по партидата на банката в търговския регистър при Агенцията по вписванията на 07.11.2014 г. с вписване № 20141107140740.

С оглед решението за отнемане на лиценза, БНБ подала молба за откриване производство по несъстоятелност срещу „КТБ“ АД, въз основа на която било образувано т. д. № 7549/2014 г. по описа на VI-4 състав на СГС. С решение № 664/22.04.2015 г. по посоченото дело, считано от 22.04.2015 г., било открито производство по несъстоятелност, като банката била обявена в несъстоятелност и било постановено осребряване на имуществото. Решението било вписано по партидата на банката в търговския регистър при Агенцията по вписванията на 22.04.2015 г. с вписване № 20150422120046. С решение № 1443/03.07.2015 г. на САС по т.д. № 2216/2015 г. по описа на III състав на САС, постановено в производството по несъстоятелност на „КТБ” АД (н), било отменено първоинстанционното решение, в частта по отношение на определената начална дата на неплатежоспособност и била определена за начална дата на неплатежоспособност на банката датата 20.06.2014 г. Решението било вписано по партидата на банката в търговския регистър при Агенцията по вписванията на 08.07.2015 г. с вписване № 20150708150128.

С решение № 196/13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (УС на ФГВБ) било взето решение, считано от 13.11.2015 г., да бъде освободен Р. И. А. от осъществяване на правомощията на синдик на „КТБ” АД (н), като считано от същата дата били назначени К. Х. М. и А. Н. Д. за синдик на „КТБ” АД (н) Решението било вписано по партидата на банката в търговския регистър при Агенцията по вписванията на 13.11.2015 г. с вписване № 20151113130537. С решение № 48/02.03.2016 г. УС на ФГВБ взел решение Л. П. И. да бъде освободен като лице, изпълняващо правомощията на синдик. Решението било вписано по партидата на банката в търговския регистър при Агенцията по вписванията на 02.03.2016 г. с 3 вписване № 20160302134928. Към настоящия момент правомощията на синдик на банката се осъществявали едновременно от А. Н. Д. и К. Х. М..

Относно взаимоотношенията с ответника С. И. Ш.:

На 02.06.2014 г. между „КТБ“ АД (сега в несъстоятелност), в качеството на кредитор и ответника С. И. Ш., в качеството му на кредитополучател, бил сключен договор за банков кредит, по силата на който банката предоставила на последния кредит в размер на 20 000 лева при условия на усвояване, ползване и погасяване, подробно посочени в договора.

Синдиците на „КТБ“ АД (н) предявили срещу С. И. Ш. иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ за установяване на вземането за сумата от 7 769.98 лева, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 3656/2016 г. по описа на РС – Сливен, по който иск било образувано гр. дело № 5429/2016 г. по описа на РС – Сливен. В предмета на делото било включено и възражението на ответника С. И. Ш. за прихващане на претендираното задължение с насрещно негово вземане по банковите сметки на кредитополучателя в КТБ АД (н). Решаващият съдебен състав на РС – Сливен приел, че задълженията на ответника към КТБ АД (н) били погасени чрез прихващане с изявление с вх. № 3622/ 24.08.2015 г. по описа на КТБ АД (н).

С решение № 567/29.06.2017 г., постановено гр. дело № 5429/2016 г. по описа на РС – Сливен, първоинстанционният съд приел за основателно въпросното възражение за прихващане, релевирано в рамките на исковото производство от страна на ответника, поради което отхвърлил така предявения иск като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответника по банковите му сметки в КТБ АД (н).

С решение № 163/06.10.2017 г. по в. гр. дело № 396/2017 г. по описа на ОС – Сливен, първоинстанционното решение било изцяло потвърдено, като въззивното решение било окончателно и не подлежало на обжалване. Прихващането окончателно породило действие, респ. увредата за масата на несъстоятелността била настъпила на 06.10.2017 г. – датата на влизане в сила на съдебното решение на ОС – Сливен. Във въззивното решение било прието следното: „Така направеното прихващане от ответника е плащане преди срока и е настъпил ефектът на погасяване на задълженията.“.

Според ищеца, единственият правен способ за възстановяване на справедливостта и попълване масата на несъстоятелност на КТБ АД (н) било предявяване на настоящите искове.

Относно твърдението за нищожност на прихващането, попадащо в приложното поле на разпоредбата на чл.3, ал.3 вр. ал.2 ЗБН:

Съгласно чл.3, ал.2 ЗБН от датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност, на основание чл.36, ал.2 ЗКИ, не можело да се извършват разпоредителни сделки и действия с имуществото на банката, с изключение на извършването на обичайни разноски, насочени към неговото запазване и управление. От същата дата не можело да се извършват действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение, като по силата на алинея 3 на чл. 3 действия и сделки, извършени в нарушение на забраните, установени в ал. 2, били нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността.