Решение № 105 от 29.12.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Бургас, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Ив. П. Дакова

Членове:

Даниел Н. М.

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря Елена П. Г. в присъствието на прокурора П. П. К. като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600168 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

Образувано е след постановяване на решение № 290 от 24 юли 2023 г. по н. д. № 371/2023 г. по описа на ВКС, трето наказателно отделение, с което е отменено Решение № 21/06.03.2023 г. по ВНОХД № 147/2022 г. по описа на Апелативен съд – Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.

Въззивният съд е сезиран с жалба от повереника на частните обвинители М. С. М., Б. И. М. и Г. И. Г., както и с въззивна жалба на упълномощен защитник на подс. Х. А. А. против присъда № 20 от 15.11.2021г. постановена по НОХД № 448/2020г. по описа на Окръжен съд – Сливен.

С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е признал подс. Х.

А. А. за виновен в това, че на 11.01.2020г. в гр. Нова Загора, умишлено умъртвил И. М. И., като смъртта е настъпила на 18.01.2020г. в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД – гр. Сливен, поради което и на основание чл.115 и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от седем години, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Със същата присъда първоинстанционният съд е признал подс. Х. А. А. за виновен и в това, че на 11.01.2020г., в гр. Нова Загора, причинил на Б. И.

М. средна телесна повреда, изразяваща се „Разстройство на здравето, 1 временно опасно за живота“, поради което и на основание чл.129, ал.2, предл.5, алт.2 вр. ал.1 и чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК му е наложил наказание пробация, включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил на подс. Х. А. А. за извършените от него две престъпления едно общо наказание лишаване от свобода за срок от седем години, което да изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл.59, ал.1 от НК от общото наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подс. Х. А. А. е бил задържан, считано от 21.01.2020г.

Подс. Х. А. А. е осъден да заплати направените по делото разноски, както следва: по сметка на ОД на МВР – Сливен сумата 1893 лева, за направени разноски на досъдебното производство, а по сметка на Окръжен съд – Сливен сумата 4150,05 лева, представляваща направени разноски по делото в първата съдебна инстанция.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, като е постановил, след влизане на присъдата в сила, същите да се унищожат, като вещи без стойност.

Постановената присъда е обжалвана от повереника на частните обвинители М. С. М., Б. И. М. и Г. И. Г. с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, както и за явна несправедливост на наложеното наказание за престъплението по чл.115 от НК. Във въззивната жалба не са изложени аргументи в подкрепа на доводите за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Претендира се отсъствие основанията на чл.55 от НК за определяне на санкцията под предвидения минимален размер. Изразява позиция за несъответствие на наложеното наказание от седем години лишаване от свобода с обществената опасност на деянието и на дееца, както и с целите на чл.36 от НК, поради което същото е преценено като явно несправедливо. Поддържайки като единствено правилна квалификацията на престъплението по чл.115 от НК, претендира въззивният съд да измени първоинстанционната присъда в частта относно наложеното наказание от седем години лишаване от свобода и да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер над средния предвиден в закона за посоченото престъпление.

Постъпила е въззивна жалба и от упълномощен защитник на подс. Х. А.

А. с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Излага теза за извършени от пострадалите лица противоправни действия, изразили се в 2 преследване с лек автомобил на каруцата, в която се е возил подсъдимият.

Първоинстанционният съд не е взел предвид този факт, младата възраст на подсъдимия, състоянието, в което се е намирал последният след преследването, нападението с нож над приятеля му, както и че А. се е намесил едва след като е бил извикан за помощ. Ударите са били спонтанни и необмислени, целящи предотвратяване на нападение, без пряк умисъл. Моли въззивният съд да отмени присъдата и да оправдае подсъдимия с приложение на разпоредбата на чл.12 от НК. Алтернативно претендира да се преквалифицира деянието по чл.118 или по чл.124 от НК и да се намали размерът на наложеното наказание.

В допълнение към въззивната жалба защитникът на подс. Х. А. А., след собствен прочит на доказателствената наличност и изведени от нея факти, подчертава множеството наранявания на постр. И. М. И., които намира за несъответни на уврежданията причинени от подсъдимия с три удара по този пострадал. Анализира подробно заключенията на съдебно-техническите и съдебно-медицинските експертизи и данните от разпита на вещите лица, отчитайки противоречия, които, според защитника, оставят съмнение дали смъртта на този пострадал е резултат от ударите в главата, нанесени от подсъдимия, доколкото участие в инцидента има и свид. А. и не може да се отграничи кой какви удари е нанесъл. Приема за безспорно нанесени от подсъдимия три удара по пострадалия И. М. И. и един удар по пострадалия Б.

М., но тези действия са в защита на нападнатия свид. А. за възпиране на пострадалите. Претендира подсъдимият да е нанесъл умишлено телесни повреди като начин на преустановяване нападението над свид. А.. Позовава се на допълнителната съдебна психолого-психиатрична експертиза, според която подсъдимият изпитвал интензивен страх за себе си и за приятеля си, възприемал ситуацията като високорискова и реагирал спонтанно на зова за помощ от приятеля му. Подсъдимият страда от лека форма на умствена изостаналост, улеснила го при извършване на деянието. Защитникът аргументира извод за деяние, осъществено при условията на неизбежна отбрана, защото подсъдимият е действал в защита личността на свид. А. от непосредствено противоправно нападение, като е превишил пределите на неизбежната отбрана, но това се е дължало на силен стрес и уплаха, предизвикани от пострадалия с противоправни действия и нападение. По тези съображения претендира въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда като необоснована и незаконосъобразна и да постанови друга, с която да признае подсъдимия за виновен в извършване на убийство при превишаване пределите на неизбежна отбрана, като това се дължи на уплаха и смущение и при условията на чл.12, ал.4 от НК да не му наложи наказание.

Алтернативно претендира преквалификация на деянието за причиняване смъртта на пострадалия И. М. И. по чл.119 от НК или по чл.124, ал.1, предл.1 от НК, както и за намаляване размера на наложеното наказание съобразно санкционната част на тези разпоредби. Моли при индивидуализацията на наказанието на подс. Х. А. да се съобразят подбудите и мотивите за 3 извършване на престъплението, чистото му съдебно минало, младата му възраст и добрите му характеристични данни, които обуславят занижена санкция.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на двете въззивни жалби поради неоснователност на формулираните в тях искания.

Първоинстанционният съд подробно е анализирал всички събрани по делото доказателства, въз които обосновано е приел за безспорно установено и доказано престъпление, извършено от подсъдимия Х. А., което от обективна и субективна страна покрива признаците на състава на чл. 115 от НК по отношение на пострадалия И. М. И.. Правилно съдът е приел нанесени от подсъдимия три силни удара в жизнено важен орган - в главата на И., което съгласно константната съдебна практика налага извод за наличието на евентуален умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК за причиняване смъртта на пострадалия И., а не на телесна повреда, както се претендира от защитата на подсъдимия. Поради това, намира за неоснователно искането за преквалифициране на извършеното от подсъдимия деяние като такова по чл.

124 от НК. Несъгласие изразява и с искането на защитата за приложение института на неизбежната отбрана, а от тук и на привилегирования състав на чл. 119 от НК. Изцяло споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви в тази насока, както и съображенията за липса на основание за приложението на привилегированите състави на чл. 118 от НК по отношение на пострадалия И. И. и на чл. 132 от НК за пострадалия Б. М., тъй като подсъдимият не се е намирал в състояние на афект, както и че свидетелят А. не се явява негов ближен по смисъла на чл. 93, т. 10 от НК. Подчертава ценената от съда изготвена по делото и обоснована съдебна психологопсихатрична експертиза и допълнителна такава.

На следващо място, неоснователно намира и искането на частните обвинители за увеличаване на наказанието. Така определен размерът на наказанието за престъплението по чл. 115 от НК е съобразен със степента на обществена опасност на подсъдимия, със смекчаващите отговорността обстоятелства, с причината за извършване на деянието, а именно нанесените от пострадалия И. удари върху приятеля на подсъдимия - свид. А.. Обобщено, счита приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка за изцяло съответна на събраните по делото доказателства. Мотивите по форма и съдържание отговарят на изискванията на НПК и на константната съдебна практика. Подробно от първоинстанционния съд са изложени съображения кои от доказателствата следва да бъдат ценени и кои не и причините за това.

Като споделя изцяло съображенията на Окръжен съд – Сливен, представителят на държавното обвинение предлага въззивните жалби да се оставят без уважение, а първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна, да бъде потвърдена.

Повереникът на частните обвинители М. С. М., Б. И. М. и Г. И. Г. – адв.

4

Г. Г. – АК Стара Загора, споделя и подкрепя изцяло позицията на представителя на обвинението във всичките й аспекти. Първоинстанционният съд се е съобразил с всички обстоятелства по делото. Приел е отсъствие на пряко непосредствено и противоправно нападение от когото и да е било спрямо подсъдимия, тъй като в нито един момент А. не е бил заплашван от нищо. Поради това не е налице основание за преквалификация на деянието нито по чл. 118 от НК, нито по чл. 119 от НК за превишаване пределите на неизбежната отбрана, в какъвто смисъл интерпретира и мотивите на ВКС в отменителното решение. Подчертава, че освен лишаването от живот на един човек от подсъдимия с удари нанесени в главата, е причинена и средна телесна повреда на друг човек, с идентични действия - удари с дъската в главата, което не може да се пренебрегне. Намира за занижено наложеното с предходно решение на апелативния съд наказание. Исканото увеличаване на санкцията обосновава с резултата от престъпната деятелност - има повече от един пострадал. Не приема доводите за занижаване обществената опасност на деянието с ниската възраст на подсъдимия - на прага на пълнолетието.

Поддържа претенцията за постановяване на решение, с което да бъде увеличено наказанието, наложено за престъплението по чл. 115 от НК.

Повереникът на частния обвинител М. И. М. – адв. С. С. от АК Стара Загора, който не е подал въззивна жалба срещу присъдата, се присъединява изцяло към становището на повереника адв.Г..

Пред въззивния съд подс. Х. А. А. се представлява от двама защитници – адв. М. М. и адв. М. Д., и двамата от АК – Сливен.

Защитникът адв. М. поддържа въззивната жалба на подсъдимия като изразява несъгласие с изложените от първостепенния съд мотиви по приложението на материалния закон относно извършеното деяние по отношение на пострадалия И. И., както и в частта относно наложеното наказание. Съдът задълбочено е обследвал всички факти и обстоятелства по делото, изложил ги е в мотивите си, но според защитника, не са изведени верните правни изводи, което е довело до неправилна квалификация на извършеното деяние. Извършеното от подс. А. по отношение на пострадалия И. И. деяние не покрива обективните и субективни признаци на умишлено убийство, било то при евентуален умисъл. Поставя акцент на извършените в процесния ден от пострадалите неправомерни действия по отношение подсъдимия и на свидетеля А. - пострадалите са предизвикали сблъсъка; преди да спрат каруцата, са преследвали същата; поставили са в опасност живота и здравето на хората в каруцата и на всички участници в движението; а след като са успели да спрат каруцата, са нападнали свид. А. с нож. Всички тези действия са предизвикали у А. първична реакция на страх. Според защитника, първоначално, под влияние на този страх, той е бил неспособен да реагира и е стоял отстрани, а в последствие се е отзовал на виковете на приятеля си за помощ. Нападението срещу свидетеля А. от двамата пострадали с нож е било пряко, непосредствено и е поставило в опасност 5 живота и здравето на свидетеля. Подсъдимият се е намесил, воден от интензивен страх, с цел да преустанови това противоправно нападение. Не е имал умисъл, дори и евентуален, да убива някого. Нанесъл е три удара, като в бързината на нанасяне силата и интензивността им са продиктувани от изпитвания от него интензивен страх, причинен от действията на пострадалите. Съдът не е взел предвид факта, че използваното от подсъдимия средство, не е било предварително и преднамерено избрано, то е това, което в момента е можел да ползва, за да защити приятеля си - дъската от каруцата.