Определение № 184 от 30.04.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 184 гр. Смолян, 29.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно гражданско дело № 20245400500145 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, във вр. с чл. 248 от ГПК.

С Определение № 13/12.02.2024 г. по гр. д. № 519/2023 г.

Смолянски районен съд е отхвърлил като неоснователна молбата на „П. К. Б.“ ЕООД, инкорпорирана в частна жалба с вх. № 7453/14.12.2023 г., с която се иска да бъде изменено Решение № 421/27.11.2023 г. по гр. д. № 519/2023 г. на РС – Смолян, като бъде намалено присъденото в полза на адв. П. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА.

Това определение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от „П.

К. Б.“ ЕООД, чрез главен юрисконсулт Н. Л., с оплаквания, че е неправилно.

Твърди се в частната жалба, че е налице ненужно /изкуствено/ съединяване на искове с цел да се оправдае по-висок общо хонорар; избирайки две линии на защита се постига идентичен резултат за страната, но коренно различен такъв по отношение на отговорността за разноски; присъжда се адвокатско възнаграждение, многократно надвишаващо размера на исковата сума, поради което е налице злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК.

Излагат се доводи относно възможността и необходимостта да се определи адвокатско възнаграждение под минимума по НМРАВ, като поради липса на фактическа и правна сложност и малък обем процесуалния действия, се изразява становище, че следва да се присъди адвокатско възнаграждение дори под 400 лева общо по предявените искове, като се цитира съдебна практика в подкрепа на това становище. Като аргумент се прави позоваване и на Решение от 23.11.2017 г. до дела С 427/2016 г. и С 428/2016 г. и на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС.

1

С частната жалба се прави искане да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на ответника.

В срок е депозиран отговор на частната жалба от ищцата Е. Е. К., чрез пълномощник адв. П. П., с който се изразява становище, че обжалваното определение е правилно и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.

В отговора се излагат доводи, че са предявени три иска и адвокатско възнаграждение следва да се присъди за всеки от тези три иска.

Сочи се, че претендираното възнаграждение по всеки от исковете и в размер на минимално уговорения в чл. 7 ал. 2 т. 1 от НМРАВ. Прави се позоваване и на разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от НМРАВ., като следва да се вземе предвид цената на всеки от предявените искове.

По повод Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС се твърди, че необходимо и задължително условие за реализиране на посочената в него хипотеза е националният съд да установи, че НМРАВ противоречи на чл. 101, § 1 и § 2 от ДФЕС. Твърди се, че не е налице нито една от предвидените в чл. 101 § 1 от ДФЕС хипотези, чиято основна характеристика е извършването на търговска дейност, като основната причина е, че адвокатът не извършва такава.

Също така в отговора се оспорват твърденията за липса на фактическа и правна сложност на делото, като се излагат доводи за порочната практика на кредитодателите.

Прави се искане да бъде потвърдено обжалваното определение, като се претендират разноски и за настоящото производство.

Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното.

Гр. д. № 574/2023 г. е образувано по искова молба на Е. Е. К. срещу „П. К. Б.“ ЕООД, като са предявени два установителни иска с цена всеки от тях 160 лева и осъдителен иск за сумата от 91, 44 лева. Иска се да бъдат прогласени за нищожни клаузите в два договора за кредит, предвиждащи заплащането на възнаграждение за закупени допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 80 лева и „Флекси“ в размер на 80 лева, както и да бъде осъден ответникът да заплати сума в размер на 82, 60 лева, представляваща недължимо платена сума за тези услуги по един от договорите.

С Решение № 421/27.11.2023 г. тези искове са уважени, като ответникът е осъден да заплати на пълъномощника на ищцата адв. П. П. на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева.

От ответникът е поискано изменение на решението в частта за разноските, което искане е отхвърлено с обжалваното определение.

2

В решение на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16, е дадено тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕФС, според което, национална правна уредба като тази по чл. 36, ал. 2 ЗАдв . и чл. 78, ал. 5 ГПК, съгласно която, не може да се договаря по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, съответно съдът не може да присъди по-нисък размер от този по наредба, приета от професионална организация на адвокатите, ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по см. н а чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Въз основа на това е изведено, че преценката на националния съд за размера на възнаграждението следва да е според правната и фактическа сложност на делото, без съдът да е ограничен от Наредба 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет.

Въззивната инстанция счита, че в настоящия случай е налице несъразмерност на защитимия интерес. Предявени са два установителни искове с цена от 160 лева всеки и осъдителен иск за сумата от 82, 60 лева, като е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева. Стои и въпроса относно действителната необходимост от предявяване на установителен иск за сумата, предмет и на осъдителния иск, в какъвто смисъл в тази част са основателни доводите в частната жалба.

Предвид ниската стойност на материалния интерес, липса на особена фактическа и правна сложност, тъй като се касае за спор, по който има вече установена съдебна практика, липса на многобройни и усложнени процесуални действия, присъденото от районния съд възнаграждение по чл.

38 ал. 2 от ЗА е прекомерно.

С решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС се приема, че приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС , имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни 3 цели". Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС , и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Националният съд е длъжен да откаже да приложи тази правна уредба, вкл. когато страната не е подписала договор за адвокатски услуги, в който по съгласие на страните се определя адвокатско възнаграждение, каквато е хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв .

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване н а чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при определяне на размера на хонорара за правна услуга, вкл. в хипотеза на чл. 38, ал. 2 ЗАдв . при заварени правоотношения между клиент и адвокат, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.

Настоящият съдебен състав споделя виждането относно начина, 4 по който се определя от съда възнаграждението на адвоката - следва да се приложат критериите по решението по дело С-57/15 на СЕС за разумност и пропорционалност.

Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че съдът не следва да бъде ограничен нито от посочените в НМРАВ минимуми на адвокатските възнаграждения, нито от разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от тази наредба. С оглед ниската стойност на защитимия интерес, липса на фактическа и правна сложност на делото, както и че се касае за спор, по който е налице вече установена съдебна практика, и най-вече при спазване на принципа за разумност и пропорционалност, на пълномощника на ищцата следва по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Поради това обжалваното определение като незаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо това се измени първоинстанционното решение в частта за разноските, като се намали присъденото адвокатско възнаграждение на адв. П. П. от 1 200 лева на 400 лева.

По повод искането на въззиваемия следва да се посочи, че разноски в производството относно разноски не се присъждат.

Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 113/12.02.2024 г. по гр. д. №

519/2023 г. на Смолянски районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 421/27.11.2023 г. по гр. д. № 519/2023 г. на Смолянски районен съд В ЧАСТТА относно разноските, като вместо „ОСЪЖДА „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ********, жк „М.“, бул. „Б.“ № *, бл. *, вх.

*, ет. *, да заплати на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА на адвокат П. С. П. от Софийска адвокатска колегия, адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева“, ПОСОТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ********, жк „М.“, бул. „Б.“ № *, бл. *, вх. *, ет. *, да заплати на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА на адвокат П. С.

П. от Софийска адвокатска колегия, адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6